С леко шумолящи листа приближаваше замислената есен. От време на време тя уморено се облягаше на дървета, за да отдъхне, а те успокояващо я обсипваха със златисто ален листопад.

Понякога есента безутешно лееше дъждовни сълзи, изпращайки надалече щастливото, пълно с палави и незабравими впечатления лято.

Есента също искаше да направи хората щастливи и реши всичко да промени. Тя изпра и изсуши сивите и мрачни облаци и в небето се понесоха снежнобели, пухкави облаци.

По наситения син безкраен небосклон разсипа светещи сребристи звездички, намигащи дяволито на любителите на нощните разходки.

Надари природата с фойерверки от краски и щедро ги напръска по дърветата.

Завършвайки своя труд, тя разпиля във въздуха ароматна есенна свежест и любовна тъга, които я съпровождаха неотстъпно през цялото време.

Всичко в покорената природа напомняше за това, че след спокойното разноцветно благоухаещо лято винаги идва разкошната, но сдържана във своята мъдрост есен.

В живота какво ли не се случва?! Дори птици и зверове се обръщат за помощ към хората.

Николай е запален по гъбите. Той често ходи в гората да ги бере.

Веднъж както си вървеше по една горска пътека Николай чу странни звуци, сякаш дете плачеше.

Той тръгна в посоката, от която идваха звуците и видя огромен елен. Първоначално Николай се уплаши и веднага си помисли:

„Ами ако ме нападне? Казват, че елените през есента са много агресивни“.

Но еленът стоеше и го гледаше, а очите му бяха тъжни.

– Какво искаш? – попита Николай животното.

Еленът отново издаде жалостив звук, приличащ на плачещо дете. След това се обърна и тръгна. Изви глава назад, потърси с очи Николай, сякаш го приканваше, да върви след него и отново тръгна.

– Е, добре, щом ме каниш, – примирено каза Николай и тръгна след елена.

Двамата, човекът и животното, вървяха дълго.

Еленът го доведе до женска, която бе попаднала в плетеница от тел. Такава преграда обикновено слагаха през зимата за зайци.

Животното лежеше омотано в тела и при всеки опит да се освободи, още повече се заплиташе.

„Какво да правя? – помисли си Николай. – Да я помоля малко да се помести напред, за да освободи краката си от плетеницата. Та това е глупаво“.

Но се чу да казва на елена:

– Твоята има доста големи размери. Кажи и да се премести малко по-напред. Това ще бъде достатъчно за да се освободи.

Еленът като че ли и изврещя нещо и женската безполезно помръдна крак напред.

Явно Николай трябваше да се намеси. Той внимателно извади крака на женската от кълбото тел, което се бе образувало от опитите ѝ да се измъкне.

Забеляза, че крака на животното кърви. Извади кърпичката си от джоба и внимателно превърза нараненото животно. След това ѝ даде малко хляб от торбата си. Тя бе съвсем умаляла от опитите си да се освободи.

Най-накрая Николай реши да си тръгне. Еленът изтропа с крак, сякаш му казваше:

– Хайде, ще те върна обратно.

Николай се засмя:

– Няма нужда, друже, аз знам пътя.

Тогава еленът кимна с глава, може би това бе жест за благодарност и тръгна с женската навътре в гората.

Живеят хора, които трябва само да излязат от дома си в град Гуилин и пред тях се открива зашеметяваща гледка.

Сякаш това са снимки, на които човек трябва да отиде на другия край на Земята, за да ги направи.

Пейзажите на река Ли са толкова разнообразни.

В зависимост от метеорологичните условия и времето на деня, наблюдавайки ги, можеш да си помислиш, че това са различни пейзажи, а не една малка площ, фотографирана от различни ъгли.

Катя и Владимир бяха на 17, когато се запознаха. За беда на следващата година преспаха заедно и това не мина без секс.

Скоро след това Катя каза на Владимир:

– Бременна съм.

И от тук започна всичко.

Майката на Владимир му забрани:

– Да не си посмял да се ожениш за нея. Тя не е на нашето ниво.

Родителите на Катя не бяха богати и с големи връзки, но не живееха в мизерия.

Братът на Владимир срещна веднъж Катя на улицата и започна да я заплашва:

– Ако не направиш аборт, ти и родителите ти ще останете на улицата.

През всичкото това време Владимир мълчеше и не я защити, нито я подкрепи. Не ѝ предложи брак, дори не се извини за грубото отношение на майка си и брат си.

Катя остави детето и не го абортира. Махна с ръка и каза:

– Много им здраве, ще се оправя и без тях.

Но те не я оставиха на мира. Родителите ѝ бяха съкратени от работа. Явно близките на Владимир сериозно се бяха заели с нещата.

Родителите на Катя бяха отговорни хора, те знаеха своя дълг и не оставиха дъщеря си. Продадоха апартамента си и заедно с Катя отидоха да живеят в друг град. Там се настаниха добре.

Скоро след това Катя роди син.

След една година се появи и „таткото“, Владимир поиска да види сина си, но Катя му затръшна вратата, като му каза съвсем спокойно:

– Не се занимавай с нас, ние не сме ти на нивото.

Владимир бе настоятелен и идваше отново и отново. Накрая Катя реши, че не бива да лишава сина си от баща, но за себе си реши:

– С Владимир няма да се събера. По-добре да остана сама, отколкото да живея с „мамино синче“.

Първата коринтска църква се е състояла от обикновени хора. В света те са били нищо, но Бог ги е избрал да бъдат Негови деца. Той им е дал мисия, да занесат вестта за спасението на целия свят.

Бог нарочно избра глупавите, немощните, без особено потекло или място в обществото, за да посрами уповаващите на човешка мъдрост, сила, власт, красота и пари.

Никакви светски придобивки няма да ни спасят от Божия гняв. Бог иска, да помним какви сме били и да Му благодарим за Неговата милост и прощение.

Когато християните започнат да си съперничат един на друг, трябва да знаят едно, човек не може да направи нищо, което да заслужи Божията милост и благословение.

Всичко, което имаме, включително и нашата вяра е 100 % Божия благодат.

Христос е станал за вярващите мъдрост, правда, изкупление и очистване.

Всичко, което трябва да направим е, да приемам Неговите дарове и да Го прославим.