В живота какво ли не се случва?! Дори птици и зверове се обръщат за помощ към хората.
Николай е запален по гъбите. Той често ходи в гората да ги бере.
Веднъж както си вървеше по една горска пътека Николай чу странни звуци, сякаш дете плачеше.
Той тръгна в посоката, от която идваха звуците и видя огромен елен. Първоначално Николай се уплаши и веднага си помисли:
„Ами ако ме нападне? Казват, че елените през есента са много агресивни“.
Но еленът стоеше и го гледаше, а очите му бяха тъжни.
– Какво искаш? – попита Николай животното.
Еленът отново издаде жалостив звук, приличащ на плачещо дете. След това се обърна и тръгна. Изви глава назад, потърси с очи Николай, сякаш го приканваше, да върви след него и отново тръгна.
– Е, добре, щом ме каниш, – примирено каза Николай и тръгна след елена.
Двамата, човекът и животното, вървяха дълго.
Еленът го доведе до женска, която бе попаднала в плетеница от тел. Такава преграда обикновено слагаха през зимата за зайци.
Животното лежеше омотано в тела и при всеки опит да се освободи, още повече се заплиташе.
„Какво да правя? – помисли си Николай. – Да я помоля малко да се помести напред, за да освободи краката си от плетеницата. Та това е глупаво“.
Но се чу да казва на елена:
– Твоята има доста големи размери. Кажи и да се премести малко по-напред. Това ще бъде достатъчно за да се освободи.
Еленът като че ли и изврещя нещо и женската безполезно помръдна крак напред.
Явно Николай трябваше да се намеси. Той внимателно извади крака на женската от кълбото тел, което се бе образувало от опитите ѝ да се измъкне.
Забеляза, че крака на животното кърви. Извади кърпичката си от джоба и внимателно превърза нараненото животно. След това ѝ даде малко хляб от торбата си. Тя бе съвсем умаляла от опитите си да се освободи.
Най-накрая Николай реши да си тръгне. Еленът изтропа с крак, сякаш му казваше:
– Хайде, ще те върна обратно.
Николай се засмя:
– Няма нужда, друже, аз знам пътя.
Тогава еленът кимна с глава, може би това бе жест за благодарност и тръгна с женската навътре в гората.