В топлите води на Атлантика е разположен един зелен остров. Човек, който не знае какво се намира на този участък е уверен, че това е райски кът.

На змиевата суша няма магазини, хотели, жилищни сгради, училища, детски градини и други учреждения. Това е абсолютно безлюдна земя.

Змиите са завоювали острова и се явяват негови пълноправни собственици. На 1-2 метра се разполагат от 1 до 5 влечуги. Територията буквално кипи от тях. Стотици лежат на брега, обграждащ зелената гора.

На дърветата и храстите можете да видите гнезда на змии, ако минавате наблизо, но не много, защото е опасно. Можете да бъдете ухапан от отровна змия.

Този остров не се препоръчва, да се посещава, но страното е, че се намират хора, които са готови да се подложат на подобен риск. Единствено на биолозите един път в месеца е разрешено да посещават острова, за да изследват обитателите му.

Жителите на съседните острови гледат на Queimada Grande като вариант за смърт и се боят от „змийското царство“.

Милена бе работила в една фирма дълги години. Там имаше успех и много я харесваха. Работата ѝ се ценеше.

Веднъж нейното място бе заето от племенницата на някакъв нов член на управителния борд. Това я огорчи, но тя реши с нищо да не го показва. Несправедливо постъпваха спрямо нея, но тя не искаше да отвръща със същото.

На Милена нищо друго не ѝ оставаше, освен да си прибере нещата и да си тръгне.

Преди окончателно да потегли към дома, тя почисти компютъра, на който толкова време бе работила. разтреби кабинета. Подреди лавиците и дори остави моливите идеално подострени.

Написа упътвания с някои ценни съвети, на тази която ще я замести.

А на останалите каза:

– Благодаря ви за помощта и съдействието, което ми оказвахте в съвместната ни работа.

– Защо направи всичко това за тях, след като те гонят без причина? – попита я  една нейна колежка. – Нима смяташ, че някой ще ти благодари за това или ще е потупа по рамото? Това са безскрупулни хора, които са готови да те смачкат, щом могат да завържат по-добра сделка.

– Искам името ми да се свързва с добри неща, – засмя се Милена. – Намирам за уместно да отдам любовта, която дълго време чувствах на това място.

Колко е трудно, но същевременно и хубаво в моменти на връждебност, да показваме любов и милост към всички хора.

Когато човек реши да прости, вместо да отговори с гняв, Бог му дарява мир.

Петър работеше в градината. В нея той отглеждаше предимно цветя. Е, бодваше по малко чушки, домати , лук, репички, …, но основно място в градината и около алеята пред къщата заемаха цветята.

Забеляза, че една зимна роза започва да цъфти. Това го изпълни с радост, но и с тъга.

– Студът така или иначе ще я убие, – каза си Петър, – по-добре да я подрежа и да я прибера в къщи.

След няколко дена розата разцъфна и изпълни стаята със своя чуден аромат.

Тази миризма на цветето върна Петър в детството. Тогава често ходеше при баба си на село.

– Нейната къща беше пълна с рози, – въздъхна Петър. –  Дядо си почиваше на люлеещия се стол, а на двора тичаше техният любим лабрадор. Баба най-много грижи полагаше за цветята, особено за розите.

Тази любов към цветята, Петър бе наследил от баба си.

Когато и да се върнеше назад в годините, от всички спомени, най-ярък бе този за розите.

Изведнъж Петър се размисли за духовния си живот.

– За какво съм създаден? – попита Петър. – Да разнасям ароматът от познаването на Бога навсякъде. Но това става, когато следваме примера на Христос в любов и грижа за другите.

Както ароматът на розите предизвика спомени, така и нашият живот трябва да напомня на хората за Божията любов и грижа.

– Нека животът ни бъде благоухание за тези, които имат нужда да научат, колко много ни обичаш, Господи, – каза Петър, като високо вдигна ръце си нагоре.

Всеки ден взимаме решения. Кога да се събудим? Какво да ядем? Къде да отидем през деня.

Някои са много важни, защото се отнасяме за пътя, които следваме в живота си.

Тези, които са около нас, нашето образование, приятелите, хората, от които се възхищаваме, оказват огромно влияние върху избора, които правим.

Като майка съм вземала много решения за децата си, когато са били малки. Когато пораснаха, дадох им възможност, сами да избират, независимо дали ми харесва това, което са решили, трябваше да приема техния избор.

Христовите ученици също направиха своя избор. Симон и Петър чуха призива на Учителя: „Вървете след Мен и Аз ще ви направя ловци на човеци“. Този призив определи курса на живота им.

Бог винаги ни дава право да избираме свободно. Ние сами решаваме дали да се молим всеки ден, да четем Словото, да помагаме на другите, когато са в нужда, да ходим на църква.

Ако се научим да възлагаме вярата си в Бога и Му позволим да ни води, ще имаме увереност в решенията, които взимаме.

Ябълките са ефективни не само за намаляване на теглото, но и за лечение на анемия. Това е популярно средство в народната медицина, на което се доверяват много хора.

За да се увеличи нивото на хемоглобина в кръвта, е необходимо на ден да се изядат 0,4–0,6 кг пресни ябълки, полезен е всеки сорт. Курсът на лечение е 3-4 седмици. Това време е напълно достатъчно, за да се получи желания резултат.

Топлия ябълков компот е резултатно средство против кашлица, тъй като съдържа голямо количество полезни вещества и спомага за укрепване на имунната система.

При хронични бронхити познаващите народната медицина съветват да се употребява смес от настъргана ябълка, лук и мед. Това лечебно средство се приема по една супена лъжица три пъти на ден.