Според повечето хора Австралия е свързана с ръгби, кенгуру, аборигени и Операта в Сидни.

Милиони туристи посещават тази страна ежегодно, но малцина от тях знаят за така наречената „Стълба към Луна“.

От началото на март до средата на октомври всяка година отразяването на нашия спътник в морето създава красива илюзия за стълбище, водещо до небето.

Този великолепен спектакъл може да се наблюдава само 3 нощи в месеца по цялото крайбрежие на Австралия.

Но повечето хора, които знаят за него, отиват в град Брума. Местните жители са наясно с това и печелят добре, като продават хиляди тематични сувенири на туристите.

И докато гостите гледат спиращата дъха илюзия, ги развличат артисти.

Реши Павел Соколов да се ожени. Време му беше, неговите връстници имаха вече деца, които ходеха на училище.

Не, че нямаше приятелки, но искаше да срещне истинската си любов. Скоро се запознаха със Катя и той буквално хлътна по нея. Щом я видя си каза: „Тя е, жената на моя живот“. Катя също го хареса. И започнаха да излизат заедно.

Не се мина много и двамата решиха да се оженят. Те бяха много щастливи и сватбата им бе превъзходна. Гостите се възхищаваха на младата двойка:

– Колко са красиви и двамата.

– И децата им ще бъдат хубави.

– И как се разбират само.

– От тях ще излезе добро семейство.

Дойде края на тържеството, младоженците си взеха довиждане с гостите и тръгнаха за дома си. Очакваше ги първата им брачна нощ.

На следващия ден бяха планирали да се срещнат с приятели в близкото кафене, където да продължат празненството.

Хората бързо се събраха, но младоженците нещо се бавеха. След дълго чакане младата двойка се появи на вратата на заведението.

Под окото на новоизпеченият съпруг имаше голяма синина. Приятелите им бяха ужасени:

– Какво се е случило?

– Как успя да получиш тази синина?

Петър мълчеше навел глава. Катя не издържа и започна да разказва:

– Отидохме си в къщи. А този, – кимна тя към мъжа си, – на сватбата се бе напил. Два часа без да спира вдигаше невъобразим шум. Велосипед някакъв търсеше.

– Яко е препил нашия, – обади се някой от компанията.

Катя възмутено продължи разказа си:

– По едно време започна да готви супа.

– Е, хубаво, поне няма гладна да останеш, – пошегува се друг.

Катя гневно изгледа присмехулника и каза:

– Това не е всичко….. По едно време се умълча и ме погледна, а след това ми каза: „Момиче, а вие кога….. ще се приберете у дома“.

Компанията затаи дъх.

– Тогава го халосах с черпака – каза тъжно Катя – и той дойде на себе си!

Венета и Мирон бяха много щастливо семейство единственото, което нямаха и силно желаеха бяха децата. Какво ли не направиха, изпълняваха различни рецепти и съвети, но резултата бе нулев.

Но веднъж, всичко дойде съвсем неочаквано. Двамата разбраха, че Венета е бременна. Радостта им бе голяма и двамата започнаха да приготвят всичко за идване на малкото.

– Нужни са ни нови мебели, – каза Венета.

– Детето ни трябва да израсне в прекрасен дом, – каза Мирон. – Хайде да си купим такъв.

Въодушевени, те изтеглиха заем. Купиха дом, мебели и всичко необходимо за очаквания наследник.

Но един ден Венета завари на масата бележка: „Прости ми, Венета, но аз обичан друга. Сбогом. Мирон“.

Венета бе отчаяна. Тяхното дете щеше да се роди само след един месец.

– Нали искахме това дете? – плачеше бъдещата майка. – Защо ме оставяш сама точно сега? Как детето ни ще расте без баща? А дълговете?

Венета нямаше представа как щеше да живее по-нататък.

Весела я срещна в магазина и забеляза, тъмни кръгове под очите ѝ. Бяха приятелки преди, но след като и двете се ожениха, спряха да се виждат.

– Венета, какво е станало с теб? – попита Весела.

– Моят ме заряза….. чакам дете, което бе голямата ни мечта, а сега … Освен това теглихме заеми, за да приготвим приятна обстановка, за бебето, но …

– Успокой се, за всяка ситуация има изход, само не се отчайвай, – опита се да я насърчи приятелката ѝ.

Весела веднага се сети за социалния проект, за когото бе чула по радиото. Чрез него оказваха помощ на хора, които са попаднали в трудна ситуация.

След като придружи приятелката си до дома ѝ и я насърчи, Весела веднага се обади по телефона и разказа за положението на Венета.

Един ден бъдещата майка излезе на чист въздух в близкия парк. Тя все още не знаеше какво ще стане с нея в бъдеще, но в нея се таеше слаба надежда, че заради детето, би трябвало нещо да се случи.

Слънцето грееше приятно, но това не предизвика радост в сърцето на Венета. Угрижена и натоварена с проблемите си, тя не забелязваше зеленината наоколо, беше останала глуха за песните на птиците, дори не забелязваше хората, които минаваха или бяха край нея.

Поседя на пейката. Погледа децата, които весело играеха на детската площадка под опеката на майките, бащите или бабите си, но това я наведе на още по тъжни мисли.

Накрая обезкуражена тръгна към дома си.

Когато прекрачи прага усети, че нещо е станало.

Огледа се внимателно. Бяха поставени цветя и много вещи необходими, както за нея, така и за толкова дълго очакваното дете. Но това не бе всичко.

Когато Венета отвори фурната, там се оказаха пари, които бяха достатъчни за погасяване на дълговете ѝ и достатъчна сума за разходите след раждането на детето.

Венета се разплака, но тези сълзи бяха от радост. Някой се бе погрижил за нея и детето ѝ …

Хората много често казват: „Бог отговори на молитвата ми“. Това означава, че Бог им е дал това, което са поискали.

Всъщност Бог винаги отговаря на молитвите на Своите деца, но не винаги отговорът е „да“.
Понякога Той отговаря с „не“ или „почакай“. Това са отговори равностойни на „да“.

Спомнете си как Павел молеше Бога да го отърве от „тръна в плътта“. Но Божият отговор бе „не“.
Бог бе избрал за него по-добър път, водещ към по-голяма зависимост и благодат от Него.

Навярно си спомняте, как Исус се молеше на Отца Си в навечерието на разпятието: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша….“ Иначе не биха могли да се спасят хората от света.

Бог най-добре знае от какво се нуждаем. Благодари на Бога и тогава когато Той ти казва: „Не“ или „Почакай“. Той винаги отговаря мъдро.

Има архивни документи, в които се казва, че древните гърци и първите олимпийци преди състезанието са били подкрепени с няколко лъжици смачкан чесън.

В средновековието на хора занимаващи се с тежка работа, давали чесън, за да могат да се преборят с умората.

И всичко това, защото чесънът има способността да забавя сърдечната честота, като позволява повече кръв да стигне до мускулите и в резултат на това тялото ви работи по-добре.

Дружество по изследване на сърцето отбелязва, че у пациенти със сърдечни заболявания, които приемат чесън за шест седмици, се снижава пиковата честота на сърдечния ритъм и се подобрява физическата им работоспособност.

Така че преди следващото бягане или тренировка в зала предварително добавите малко чесън към храната си и да обърнете внимание на разликата.