Архив за етикет: фон

Защо далматинците имат петна

unnamedЗнаете ли, че далматински кученца се раждат без петна?!

Те имат петна по кожата в долната част, но тези петна не са видими на козината. Това продължава, докато кученца станат на две седмици.

Далматински петна често черни или кафяви, но може също така да бъдат и други цветове, като тъмно оранжево, лимонено жълто или сиво-синьо. Понякога при възрастните далматинци отсъстват петната.

Далматинците имат петна поради техните гени, които са като малки групи от инструкции във всяка клетка в тялото.

Тъй като повечето далматинци имат мама и татко с петна, за това при новородените далматинци петната се появяват на фона на гените на техните родители.

Преди да станат домашни любимци, някои далматинци са имали петна в дивата природа, за да се защитят и да бъдат в хармония със средата.

През 2017 г. американците ще видят рядко пълно слънчево затъмнение

2016-12-291483002615През Новата година американските астрономи ще видят пълно слънчево затъмнение, рядък небесен феномен.

Последния път, когато са наблюдавали такова слънчево затъмнение от един американски бряг до другия е било преди около 100 години.

През август 2017 г. Луната напълно ще закрие Слънцето и американците ще могат да наблюдават неговата короната на фона на лунната сянка.

Пълното слънчево затъмнение ще бъде на 21 август. Най-добре тоя явление ще се наблюдава от щата Орегон. В рамките на 1-1,5 часа затъмнението ще бъде достъпно за цялата страна.

Специалисти от обсерваторията на Хавайските острови се готвят да фиксират това слънчево затъмнение с помощта на специални камери. Явлението ще помогне по-подробно да се изучи състоянието на слънчевата корона, изригванията на слънцето и вятърът от звездите.

Детифос

Samyie-krasivyie-i-izvestnyie-vodopadyi-mira-DettifossВодопадите са най-невероятните и прекрасни явления в природата. Огромни потоци от вода падат от високо, разбиват се на струйки и приливат в слънчевите лъчи.

На фона на планините водопадите изглеждат двойно величествени и вълнуващи.

Детифос е водопад в Исландия. Той се смята за един от най-мощните в Европа.

Представете си, 200 кубически метра вода пада от височина 40 метра в пропаст, заобиколена от живописни скали и клисури.

Това наистина трябва да се види!

Водопадите са очарователно зрелище. Заради тях човек може да измине хиляди километри и да върви по стръмни планински пътеки.

В резултат на това се получава незабравимо преживяване.

Ненужни съвети

imagesСедят на една маса Любо и Цецо и умуват, как да преживеят кризата.

– Няма отърване, – въздъхна тежко Любо. – Заплатите уж ги увеличават, но на фона на растящите цени изобщо не се усещат тези увеличения.

– За да преодолееш кризата, – засмя се предизвикателно Цецо, – трябва: да преминеш от лични превозни средства към обществените, да не се храниш в кафенето, а да си носиш сготвено от жена ти в буркан за обяд, да купуваш продукти по акции, дрехи при разпродажба, на кино ходи най-много един път на три месеца ….

Любо го погледна тъжно и попита:

– Ако така съм живял преди да дойде кризата, сега какво да правя?

Герой

3-600x368Температурите бяха станали рекордно ниски, но хората като че ли не забелязваха това. Загрижени и притиснати от проблемите на ежедневието, загръщаха се по здраво в дрехите си и крачеха мрачно на фона на белия пейзаж.

Асен бе свършил занятията си в музикалното училище. Изскочи бързо навън и се разтрепера.

Студът го щипна по откритите части на тялото му, а той придърпа краищата на палтото си и се сви.
След като покрачи малко се постопли. Погледа му бе привлечен от реката. Студът бе сковал в ледена хватка водите ѝ.

– Реката се е заледила, – каза си Асен. – Вместо да продължавам по улицата нагоре, докато стигна моста, не мога ли да пресека тук по реката върху леда? От тук е по-близко до в къщи.

Съмнението не се стърпя и се обади с тънкото си гласче:

– Ледът е крехък. Може да се пропука. Ще паднеш в студената вода. Наоколо минават малко хора. Кой ще ти се притече на помощ?

– Глупости, – размаха ръце Асен, – аз да не съм 100 кила. И без това постоянно ми натякват, че съм много слабичък и трябва повече да ям.

– Не отивай, – отново се обади съмнението. – Опасно е.

Но това, като че ли стимулира момчето и то тръгна смело към реката. Първите му крачки върху леда бяха неуверени, но след като усети стабилност под краката си, закрачи по-смело.

Колкото повече наближаваше средата на реката, толкова повече нещо смущаваше сърцето му, но Асен продължи упорите да крачи напред.

Чу се леко:

– Хряс, – последва го по-силно, – тряс ….

Асен нямаше време да осмисли положението, нито да реши, какво да направи. Ледът се пропука под краката му, и за броени секунди, той се намери в ледената прегръдка на студената вода.

Дрехите му, наквасени в белезникавата и мразовита течност, започнаха да го теглят надолу …

Краката и ръцете му се вдървиха от студа. Той се замята, опитвайки се да се отскубне от нестабилното си положения.

– Помощ, – отчаяно закрещя Асен, – пом…..пом…щ.

Ена жена го бе забелязала от прозореца на близкия блок още, когато смело крачеше по леда и продължи да го наблюдава.

– Този малкия си търси белята, – въздъхна притеснено тя.

Когато видя как леда се пропука под него, жената взе телефона и нервно взе да набира номера на спасителната служба:

– Ало, ало – припряно завика тя в слушалката, – момче ….пропука се леда … река, ще се удави….. блоковете на текстилния….

Жената изтича отново на прозореца, но момчето не се виждаше никъде. Тя бързо облече палтото, нахлупи шапката си у хукна надолу по стълбите.

Нашият герой бе изваден от един младеж, който минаваше от там. Когато мъжете от спасителната служба пристигнаха, намериха момчето в едно топло помещение, което се намираше на близко, загърнато в сухо одеяло.

– Ти ли си плувал по това време в реката? – опита да се пошегува един от мъжете.

Асен го погледна безпомощно.

– Кой те извади?

Асен вдигна рамене. Младежът, който му бе помогнал си беше тръгнал.

Скоро пристигна и линийката. Откараха бързо Асен в болницата. Тъй като лекарите не откриха никакви травми или наранявания, го пуснаха да си върви в къщи.

Мъжете от спасителната служба дълго питаха за човека, който е извадил момчето от реката, но никой не го бе видял, накъде бе тръгнал, нито някой го познаваше.  Той се бе появил навреме, а след това незабелязано си бе заминал.