Първия патент за чанта с колела бил издаден през 1972 г.
Идеята за тази комбинация дошла в главата на Бернард Седоу, вицепрезидент на фирма за производство на чанти в Масачузет.
В неговият вариант продуктът е бил снабден с четири колела и можел да се дърпа чрез кожена лента.
Едва през 1987 г. пилотът Робърт Плат изобретил и патентовал обичайната чанта, която знаем, с прибираща се дръжка.
Посетители на барове понякога са недоволни от неопитния барман наливащ бира. Освен това персоналът често е твърде зает и клиентите трябва да чакат реда си.
Студенти от университета Лийдс, Англия, изучаващи роботика, като част от проекта „The Perfect Pint Project“ създали интересна новост – робот умеещ да налива бира.
Всичко, което е нужно да се направи, е да се натисне едно копче и скоро клиентът може да се наслади на идеално налятата халба с любимата напитка.
От робота много се заинтересувала пивоварната фирма „Saltaire“, която взела активно участие по работата на проекта и тестването на апарата.
След няколко месеца упорит труд и решаване на възникналите проблеми, изобретателите с гордост са констатирали, че резултатите от тестовете са надминали всички очаквания.
Това бе много страшно и мъчително време за него. Където и да попиташе му казваха, че предстоят съкращения или предприятието скоро ще бъде закрито.
Стефан крачеше обезкуражен, но стомахът не му даваше мира, червата се обаждаха, че са празни.
Без много надежда пристъпи и към този портал.
И изведнъж ….. Художникът и дизайнерът Стефан Ралчев започна работа във фирма произвеждаща часовници.
Шефът го извика и му постави първата задача:
– Трябва така да измениш дизайна на този часовник, че да върви продажбата му.
Стефан разгледа будилникът от всички страни, но не откри никакъв недостатък в него.
– А сега какво ще правя? – въздъхна дълбоко Ралчев, след като остана сам с часовника в ръка.
Мълниеносна мисъл профуча в главата му и той реши:
– Ще отида до най-близкия магазин, където продават часовници и ще чакам. Може, като видя какво харесват хората, да ми дойде идея как да променя този часовник, за да се купува.
Не беше нужно да стои дълго в магазина. Изненада се, когато забеляза, че всички купувачи без изключение, преди да купят будилник, проверяват теглото му.
Леките модели, както и будилника, който му връчиха, не вдъхваха доверие у потребителите.
Тогава Стефан запои няколко оловни слитъци в часовника и лично го занесе на шефа си.
– И къде е тук прехваленият ви дизайн? – свъси вежди началникът му.
– Нищо друго не му трябва, – каза спокойно Стефан, – този будилник вече ще се купува.
И се оказа прав.
Така Стефан Ралчев получи пожизнена пенсия от фирмата и славата на основател на едно ново направление в дизайна.
След като съседите на жителката от Тивадейла, Англия, започнали да се оплакват от ужасната смрад, идваща от апартамента ѝ, жената се обърнала към професионални чистачи на боклук.
Разбира се, чистачите по време на своята работа какво ли не са видели, макар че двустайният апартамент на Сали-Ен Хауелс, страдаща от презапасяване, може да предизвика шок у неподготвения зрител.
Жилището буквално се пукало по шевовете от планини вонящ боклук.
Стопанката на дома признала, че четири години не е видяла пода на апартамента си, който бил скрит под слой от боклук.
Фирмата за почистване „N Gervails“ успешно се е справила с бардака, а нейните сътрудници посъветвали Сали-Ен да се обърне към специалисти, които ще ѝ помогнат да се справи с болезненото си състояние.
Трудно е да се работи във фирма свързана с комунални услуги. Най-вече, защото служителите ѝ трябва да се отзовават на странни повиквания или в неудобно време.
Николай работеше в такава фирма и съвсем не му бе леко. Много пъти са го срещали раздразнени и гневни, сякаш сам той лично е отговорен за повредата.
Колко пъти са крещели срещи него:
– Кой ви е изпратил? Вие сте некомпетентен. Друг на ваше място отдавна да е отстранил повредата.
– Вие сте безотговорен, вече втори ден звъним във фирмата ви. Къде се бавихте до сега?
– Всичко това сте направили с цел да ви повикаме на помощ, за да се обогатите.
Всичко това нараняваше Николай и го караше да мисли лоши неща за оплакващите се хора.
Но имаше случаи, в който Николай чуваше:
– Благодаря ви! Без вас нищо не бихме могли да направим.
– Златни ръце имате, Бог да ви благослови.
Тогава вярата в доброто с нова сила се възвръщаше у Николай.
Веднъж Николай поговори за тези проблеми във фирмата си с дядо Спас.
– Всички се преживели в живота си разрушения, които човек не може да поправи, – каза старецът.
– Тогава какво да правя? – попита Николай.
– В такива случаи имаме нужда от Бог, – каза дядо Спас, – защото само Той може да разреши проблемите ни.
– А мога ли напълно да съм уверен, че Бог винаги ще се отзове и ще ми помогне? – попита Николай.
– Той не само ще отговори на нуждата ти, – засмя се дядо Спас, – но и ще те подкрепи и възстанови. На Бога трябва да казваме: „Благодаря Ти, че беше с мен в тази ситуация“.