Италиански физик е успял да дешифрира древни текстове в свитъците, повредени по време на изригването на Везувий, когато били унищожени римските градове Помпей и Херкулан през 79 г. н.е.
Учените са работели със свитъците на прочутата Вила на папирусите, които са се опитвали да прочетат още от XVIII век. Лавата е направила ръкописите толкова крехки, че всеки опит да се разтворят води до пълното им унищожение. Освен това, мастилото в епохата на Римската република, се е приготвяло от смес на въглища и смоли, поради което те са практически невидими на фона на овъглените папируси.
Вито Мочело от неаполитанския институт по микроелектроника и микросхеми заедно с колегите си са се обърнали към метода на ренгеново фазовата контрасна томография, който се използва в палентологията за изучаване на вкаменелости. Той помага да се погледне вътре в обекта, без да го разрушава. Този метод работи с контрастите в скоростта на преминаващите лъчи през различни вещества, в този случай – на папируса и мастилото.
На електроният синхротрон в Гренобъл физиците са дешифрирали няколко букви на един от свитъците. Сравнявайки вида на писане върху него с други проби, те заключи, че пред тях е трудът на Филодем от Гадар, философ епикуреец, умрял век преди изригването на Везувий. Сега учените имат трудната задача, да ускорят и да автоматизират процеса на дешифриране.
Вилата на папирусите има площ 2790 кв. м и е открит в края на 1740 г. Учените смятат, че това е едно от най-важните съкровища, единствената оцеляла древната библиотека – 1800 свитъци, папируси с текстове на гръцки, които били затрупани в кошници по рафтовете. До сега археолозите са успели да разчетат предимно философски произведения, трудове на Филодем, Хризип, Епикур, Лукреций, но все още неразкопаните райони могат да крият загубилите се диалози на Аристотел, пиесите на Есхил, Софокъл и Еврипид, както и неизвестните книги на римския историк Тит Ливий.

Гъвкав ум, въображение и иновативен поглед към света, може да превърне медицински физик в изтънчен художник. Това е, което се е случило с автора на една колекция от зашеметяващи фотографии на природата, направени с X-лъчи и след това оцветени в Photoshop.
Намирайки безпрецедентен напредък в качеството на изображенията, получени с помощта на модерни рентгенови машини, на учен му дошла идеята да се прилагат съответни технологии в изкуството.
Arie Van’t Riet е медицински сътрудник, който е изучавал физиката на радиация в Delft Университета по технологии и е получил докторска степен от Университета на Утрехт.
Веднъж колега помолил учения да направи ренгенова снимка на една от неговите картини. Преди това, Arie  никога не е правел подобно нещо, но резултата бил много впечатляващ.
На физикът му дошло на ум да на прави снимка на букет от лалета. Полученият резултат наподобявал чернобял негатив. Arie превърнал изображението в цифров формат и оцветил цветята с помощта на Photoshop.
„Когато няколко човека ми казаха, че това е изкуство, аз реших да стана художник“, – шеговито е заявил ученият.
След първия си опит, навоизпеченият художникът направил серия от зашеметяващи цветни изображения на растения, насекоми, костенурки, гущери, маймуни и котки. Авторът нарекал работите си „bioramas“.

Знаменитият датски физик Нилс Бор бил любител на футбола. Той е бил вратар на клуб „Akademisk“.
Неговият брат Харалд също бил доктор, но специализирал в областта на математиката. Той играел в същия клуб, но е участвал и в националния отбор на Дания.
Харалд Бор бил толкова популярен сред публиката, че когато защитавал дисертацията си, присъствали повече футболни фенове, отколкото математиците.

Един физик бил помолен да помогне на момиче в решаването на задачи по физика. Девойката се готвела за изпит във ВУЗ.
В сборника от задачи имало и следната задача:
Влак пътува с определена скорост. В него попада куршум и пробива двете стени на вагон. Единият отвор е изместен спрямо другия на 3 см, ширината на вагона е 2,7 метра. Каква е скоростта на куршума.
Физикът решил задачата и получил 900 м/сек., а отдолу дописал: пушка М16, Ремингтон 0.223, разстояние от изстрела – 50 метров, калибър на патрона – 5,56×45, масса на патрона – 3.6 гр.

Нобеловият лауреат, съветския физик Лев Ландау изнасял доклад в Московския държавен университет. Дошли много чужденци да го чуят, в това число и един английски професор, който остро критикувал образованието в СССР.
След блестящият доклад Ландау и англичанинът разговаряли и вървели по коридора на университета. В една от аудиториите невзрачна девойка миела пода.
Англичанинът започнал да хвали образованието в чужбина, напомняйки, че специалисти от Оксфорд и Харвард са се класирали по-високо от руските възпитаници.
– Какво говорите? – възмутил се Ландау. – Вие светилата на науката идвате да слушате моя доклад, а при нас тези неща знае всяка чистачка!
И той повикал девойката, която чистела. Помолил я, да нахвърля върху черната дъска в аудиторията формулите на една точките от доклада му.
Тя помислила малко и изписала цялата дъска със сложни формули. Англичанинът не знаел, че чистачката е една от най-добрите студентки в Московския университет….