Учените твърдят, че има глобална промяна във фенологичния цикъл на Земята. В днешно време пъпките цъфтят и листата опадат съвсем в други срокове, различни от тези в миналото.
Фенология е наука, която изучава сезонният характер на явлението. За да научат как се изменят фенологичните модели през последните 30 години, изследователите са анализирали спътникови снимки от повърхността на Земята, направени за периода 1981- 2012 година.
Учените са проанализирали даните по 21 показатела. Например, за времето на разлистването, падането и плътността на растителната покривка.
Установено е, че изменението на сезоните на 95% от сушата, при това на 54% от нея, тази промяна е много силна, два пъти е надвишено стандартното отклонение, а това се наблюдава от година на година.
В Северното полукълбо периодът на вегетация средно е станал по-дълък, освен това близо до екватора това е станало за сметка на късната есен. В Южното полукълбо картината не е еднозначна, в едни райони времето за вегетация се е удължило, а в други е станало по-кратко.
Промените във фенологията могат да бъде пагубни за някои видове мигриращи птици. Заради смесването на сезоните през гнездовия сезон, те са изправени пред недостиг на храна. Освен това, при смяна на фенологичния цикъл, който става в резултат на климатичните промени, той може сам да повлияе на климата, например, на циркулицията на въглеродния диоксид.

Никола Тесла предлагал веднъж и завинаги да се откажем от сапуна и водата за измиване. Разбира се, водата и електричеството не са съвместими, но микробите враждуват с електричеството много повече, отколкото с водата.
Под въздействието на аномалия, известна като „студен огън“, човешкото тяло ще се намира под напрежение 2,5 милиона волта на бързо променливия ток.
При това човек трябва да стои на метална пластина, а от страни изглежда сякаш той е обгърнат от пламъци.
Методът може да бъде много по-ефективен от традиционното измиване с вода и сапун.
Тесла твърдял, че този способ е още и лекарство. Той може да стопли човек и да му придаде бодрост, дори да изработи озон.
Проектът се провалил, никой не искал да го спонсорира. На учените постоянно не им върви със спонсорите.

Група френски и габонски учени са открили в джунглите на Габон, нов род на цъфтящи растения.
Цветето назовали на името на известния натуралист сър Дейвид Атънбъро – Sirdavidia solannona. Растението принадлежи към семейството Annonaceae.
Новият вид бил открит в парка Monts de Cristal, който е добре познат на ботаниците. Учените са успели да намерят само два броя от този вид цветя. И двете са намерени близо до главния път, минаващ през националния парк.
Учените смятат, че този нов вид е застрашен от изчезване.
Цветето има необичаен външен вид. То има розови листенца и ярки жълти тичинки.

За това съществуват много теории. Ето и една от тях.
Територия на Северна Африка на запад от Египет, древните гърци и римляните наричали Либия дълго време, тъй като там са живели племена, които римляните наричали „Livs“. Всичко, което се е намирало на юг от Либия, означавали като Етиопия.
През 146 г. пр.н.е. Рим побеждава Картаген. На окупираната територия от война, която сега е Тунис, е основана колония. На тази колония е дадено името „Африка“, тъй като по тези места са живеели местните войнствени племена афарики.
Според друга теория, жителите на Картаген, наричали хората, които не живеят в градовете „афри“, която идва от финикийски афар – прах.
След като римляните победили Картаген, използвали думата „афри“ за името на колонията. Африка постепенно става известна като земята от останалата част на континента.
Съществува и друга версия. Според нея името „Африка“ са измислили арабите. Арабските географи отдавна са знаели, че Азия и Африка са разделени от Червеното море. Арабската дума „фарака“ се превежда като „разделям“ или „отделям едно от друго“.
От думата „фарака“ арабите образували думата ‘Ифрикия“, именно така те наричали четвъртия континент. Древното име може да се преведе като „разделен“.
За това е писал арабският учен от 16 век Махмуд ал Вазан. По-късно Ифрика се превърнала в Африка, което било свързано с особеностите на чужди имена в различни езици.

Днес виждаме такова стъкло навсякъде в дома си, в автомобила, в строителството и промишлеността. Трудно бихме си представили, как живота си без това полезно изобретение.
Защитното стъкло е открито през 1903 г. от много талантлив човек. Композитор, учен и писател събрани в една личност Едуард Бенедикт.
Това е станало съвсем случайно, когато французина изтървал обикновенна стъклена колба, а тя останала цяла, даже не се напукала.
Оказало се, че преди в нея се е намирал разтвор на колодиум, който отдавна се е изпарил, но на стените на колбата е останал тънак слой от него.
Бенедикт започнал да мисли как да приложи изобретението си. В автомобилната индустрия на колите слагали обикновени стъкла, които се чупели при катастрофа и травмирали шофьорите.
За Бенедикт откритото от него стъкло решавало проблема, но за автомобилните производителите приложението му за тогава било много скъпо.
И едва през 1944 г. авиокомпанията Volvo  е възприела да слага такива защитни стъкла на автомобилите си.