Днес виждаме такова стъкло навсякъде в дома си, в автомобила, в строителството и промишлеността. Трудно бихме си представили, как живота си без това полезно изобретение.
Защитното стъкло е открито през 1903 г. от много талантлив човек. Композитор, учен и писател събрани в една личност Едуард Бенедикт.
Това е станало съвсем случайно, когато французина изтървал обикновенна стъклена колба, а тя останала цяла, даже не се напукала.
Оказало се, че преди в нея се е намирал разтвор на колодиум, който отдавна се е изпарил, но на стените на колбата е останал тънак слой от него.
Бенедикт започнал да мисли как да приложи изобретението си. В автомобилната индустрия на колите слагали обикновени стъкла, които се чупели при катастрофа и травмирали шофьорите.
За Бенедикт откритото от него стъкло решавало проблема, но за автомобилните производителите приложението му за тогава било много скъпо.
И едва през 1944 г. авиокомпанията Volvo  е възприела да слага такива защитни стъкла на автомобилите си.

Това растение се намира в стъклена колба, радва очите със зелените си листа, но през последните 40 години не е поливано нито веднъж.
През 1972 г. жител на графство Ланкашър за последен път е напоил растението след,  което е запушил съда с коркова тапа.
На Великден 1960 г. Дайвид Латимер седял в гостната си и се любувал на растението, което е отгледал в бутилка. Изведнъж му дошла идея. Какво ще стане ако запуши съда.
През 60-те години химическата промишленост започва да произвежда пластмасови съдове, така че на пазара все повече се продавали стъклени бутилки. Латимер купил такъв стъклен съд за да отгледа мини градинка. А след това решил да види как растението ще се държи без вода и липса на кислород.
За целата взел десет литрова стъклена бутилка, в която преди това е съхранявана сярна киселина. Сложил в нея компост и внимателно поставил растението вътре с помощта на парче тел.
До 1972 г. поливал по-малко растението, а след това затворил съда с коркова тапа.
Растението в бутилката създало своя собствена миниатюрна екосистема. Независимо, че било откъснато от външния свят растението, както и преди поглъщало слънчева светлина, която използвало за фотосинтеза. Опадалите листа гниели на дъното на бутилката и образуват необходимия въглероден двуокис за дадения процес.
По време на фотосинтезата се отделя кислород. Увеличава се влагата във въздуха, която се стича по стените на съда към корените на растението.
Латимер понякога само обръща бутилката, за да се огряват всички части на растението вътре.
От НАСА са се заинтересували от експеримента във връзка с отглеждане на растения в космоса. Но има и хора, които мърморят: „На кого е нужно такова растение? То нито може да се яде, нито да се помирише“.

През 1903 г. френският химик Едуард Бенедикс случайно изтървал колба пълна с нитроцеулоза.
Стъклената маса се ударила в пода, но не се разбила на парчета.
Осъзнавайки каво е станало Бенедикс направил първото стъкло прототип на съвременото предно стъкло на автомобила.
Така се намалил броя на жертвите при автомобилните катастрофи.