През 2013 година един от спонсорите на футболния клуб „Барселона“ е станала компанията Intel.
Съгласно договора, нейното лого се поставило от вътрешната страна на тениските на играчите, с надпис „Intel Inside“.
Идеята била публиката да види рекламата, когато празнуващите футболисти си свалят фланелките.
В двора на Харвардския университет е разположена статуята на Джон Харвард, която е направена от скулптора Даниел Френч.
На плоча под статуята има надпис: „Джон Харвард, основател, 1638 г“.
Студентите наричат тази скулптора „Статуя на тройна лъжа“.
В действителност, седналия човек не е Джон Харвард, а студентът Шърман Хор, който бил избран от Даниел Френч, защото той е пряк потомък на първия пуритан в Нова Англия и се е превърнал в модел за скулптора.
Джон Харвард не е основател на университета, а само спонсор. Той е дал библиотека си и половината от състояние си на Университета.
Освен това, Университетът е бил създаден две години по-рано от посочената дата.
Робърт Родригес е режисирал филма „100 години: филм, който никога няма да видите“ с Джон Малкович в главната роля.
Премиерата му е насрочена за 18 ноември 2115 г.
Спонсор на проекта е компанията Rémy Martin, производител на коняк, с вековния образец „Луи XIII“.
В избите на тази компания ще се съхранява в сейф филма: „100 години: филм, който никога няма да видите“.
Никола Тесла предлагал веднъж и завинаги да се откажем от сапуна и водата за измиване. Разбира се, водата и електричеството не са съвместими, но микробите враждуват с електричеството много повече, отколкото с водата.
Под въздействието на аномалия, известна като „студен огън“, човешкото тяло ще се намира под напрежение 2,5 милиона волта на бързо променливия ток.
При това човек трябва да стои на метална пластина, а от страни изглежда сякаш той е обгърнат от пламъци.
Методът може да бъде много по-ефективен от традиционното измиване с вода и сапун.
Тесла твърдял, че този способ е още и лекарство. Той може да стопли човек и да му придаде бодрост, дори да изработи озон.
Проектът се провалил, никой не искал да го спонсорира. На учените постоянно не им върви със спонсорите.
Терминът „сапунена опера“ употребяваме за дълги мелодраматични сериали, които се дават по телевизията. В тях обикновенно се развиват няколко отделни истории с различни герои. Всеки епизод завършва без развръзка, което кара зрителите да очакват с нетърпение следващия епизод.
Но самият термин „сапунена опера“ не е дошъл от телевизията, а от радиото.
В САЩ през 30-години на миналото столетие били много популярни многосерийните радиоспектакли, които се пускали през деня за домакините.
Спонсорите на такива радиопредавания обикновенно били производители на битова химия.
От там е дошло и наименованието им „сапунени опери“.