„Не гледайте само за собствените си интереси, но се интересуват и от другите, също“.
В бракът ви може да имате много възможности, при които трябва да правите корекции в живота си. Промяна се извършва през цялото време. Това са етапи свързни с децата, работното място или някакво заболяване. При промяна на обстоятелствата в живота ви, вие и вашият съпруг ще трябва да направите корекции, за да запазите брака си. В действителност, вие изглеждате като двама несъвършени човека, които изграждат съвместен живот, който изисква определена настройка.
Хората в бракове, които израстват, винаги ще демонстрират способността да се нагаждат един към друг. В основата си, това е наистина безкористно. Да се ​​научим да бъдем по-малко егоистични е един от най-великите уроци в живота. Той може да бъде и най-важният урок, който Бог иска да ни научи чрез брак.
Как да станем по-малко егоистични и да направи положителни корекции спрямо съпруга си в брака? Помислете от какво вашият съпруг се нуждае най-много? Библията казва: „Не гледайте само за собствените си интереси, но се интересуват и от чуждите“. За съжаление, колкото по-дълго сме женени, толкова по-малко мислим за нуждите на нашите съпрузи. Ние трябва да бъдем загрижени за нуждите на всички останали повече, отколкото за нашите собствени нужди. Това трябва да е особено вярно за домовете ни.
Погледнете един към друг. За да се приспособите към вашия съпруг означава да дадете това, което наистина се иска от вас, за да отговори на нуждите на вашата съпруга или съпругата. Някои хора мислят, че жените им трябва да се корегират в брака, защото те са духовните водачи на дома си. Но да бъдеш лидер означава, че ти трябва да проправиш пътя за по-лесното извършване на дейностите в семейството си.
Направете корекции в малките неща. Може би това означава, да пристигнеш малко по-късно или да си тръгнеш малко по-рано, да си легнете малко по-късно или да станеш малко по-рано, да отидеш на кино или ресторант, защото вашият съпруг иска да отиде, да слушате, когато вашият съпруг иска да го изслушате, а не само когато ви се искате да правите това. В тези малки ежедневни решения трябва да се приспособявате и да отговаряте на нуждите на другия. Така именно се изразява истинската любов.
Любовта не е само в произнасяне на нежни думи, тя трябва да се показва на дело. Отнасяйте се към вашата половинка така, както Исус би го направил. Ако вземете решение да постъпвате така, то всичко се променя. Зрялата любов се отнася вече за тренирани хора. Исус е нашият най-добър пример, когато става дума за любов „От това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас“.
Ще прекараме ли остатъка от живота си, като се стремим да прилагаме това, за да имаме брак, който да бъде неизмеримо по-добър?
Корекция, която сте виждали съпругът ви да прави във вашия брак, означава ли много за вас? Казахте ли му колко много оценявате това?
А каква промяна бихте направили тази седмица като акт на любов към съпруга си?

Един преподавател започнал семинара си, като вдигнал в ръката си банкнота от 500 лева. В залата имало около 200 човека.
Преподавателят попитал:
– Кой иска да получи тази банкнота?
Всички като по команда вдигнали ръце.
– Преди да получи някой от вас тази банкнота, ще направя нещо с нея.
Той я смакал и попитал:
– Все още има ли някой, който желае да я получи?
Отново всички вдигнали ръце.
След това той направил следното, хвърлил банкнотата на пода и леко я придвижил с крак в мръсотията. Когато вдигнал банкнотата тя била смачкана и мръсна.
– А сега на кого от вас е нужна тази банкнота и то в такъв вид?
Всички вдигнали ръце.
– Скъпи приятели, – казал преподавателят, – сега вие получихте ценен, нагледен урок. Независимо от това, което направих с тази банкнота, вие все пак искахте да я имате. Тя не е загубила своята стойност за вас. Тя все още  е банкнота от 500 лева.
Често в живота ние сме изхвърлени, стъпкани и лежим в мръсотията. В такива ситуации ние се чувстваме безполезни….
Без значение какво се е случило с нас, ние няма да загубим истинската си стойност.
Мръсни или обезобразени, смачкани или притиснати, ние винаги ще бъдем безценни за тези, които ни обичат!

Учителката разказвала на учениците си, че човек има някаква цел в живота и трябва да изпълни своето предназначение. След края на урока ги попитала:
– Какво бихте искали хората да казват за вас, когато умрете?
Иво с тих глас прошепна:
– Бих искал да стана прочут лекар. Да спася живота на много хора и да излекувам много деца.
– Браво, Иво, а ти, Мими?
– Много бих искала да кажат за мен, че съм била добра майка и баба, че това, което съм правела е доставяло радост на всички.
– Радвам се за теб, Мими. А ти, – обърнала се учителката към Георги, – какво би искал да кажат на твоето погребение?
– Вижте! Той вече не подскача и не шава. Укротил се е най-накрая….

В живота често попадаме в различни ситуации, в които трябва да преодоляваме негативните емоции.
А как да направим това с най-малко щети за себе си?
Отоворът на този въпрос можем да намерим лесно в притчите, защото те е илюстрация на някакъв проблем.
Оказва се, че притчата е необходима, преди всичко, за да намираме изход от всяка ситуация. Тя включва не само как да излезем от ситуацията, но и как да променим положението в полза за себе си.
Притчата е история, която в повечето случаи изглежда като приказка. А добрата приказка носи в себе си морален урок. Това е много важно за възпитанието.
Притчата предизвиква размишления над някакъв проблем или ситуация. Тя винаги съдържа пояснение над, което ако размишляваш, можеш да направиш живота си по-добър.

Александър Македонски активно се отдал на „чувствения“ свят и попаднал под силното влияние на хетерата Фелида.
Виждайки, че това пагубно ще повлияе на държавата, Аристотел помолил Фелина да остави Александър. Тя се съгласила при условие, че я качи на гърба си и я поноси и стаята.
Не виждайки друг начин за решение на проблема, Аристотел отстъпил ….
В разгара на „препускането“, в стаята влязъл Александър и видял как Фелин е яхнала философа.
Смутен Аристотел казал на Александър:
– Виж какво прави с мен стария и мъдър човек. А представяш ли си в какво може да те превърне тя?
Този урок за царят бил достатъчен.