В Япония изследователи от Техническия университет в Тойохаси са разработили устройство, с помощта на което могат да се определят отделни цифри и едносрични думи.
Системата разпознава получените чрез енцефалограма данни.
Разработената система позволява да предполагаме цифрите и думите с точност до 90%.
Слушалките за „четене на мисли“ представляват електроди, които се прикрепят към главата, за да се снемат мозъчни сигнали.
Учени от Университета в Нюкасъл в продължение на един месец изучават поведението на студенти в столовата, проверявайки хипотезата, че образа на око кара хората да се държат по-отговорно и по-малко да нарушават правилата.
За това в случайно време и на случайни места в столовата поставили плакати с очи на едно ниво с очите на седящите там.
Оказало се, че в дни, когато плакатите висели, студентите два пъти повече отнасяли подносите със съдовете след ядене на гишето за миене, отколкото в дни, когато нямало плакати или на плакатите имало неутрални изображения без очи.
Американката Хелън Келър още в ранно детство напълно загубила слуха и зрението си. Но благодарение на силната си воля и уменията на специален учител тя се научила да възприема речта, усещайки вибрациите на устните на говорещия.
След това, Хелън се научила да чете по метода на Брайл на пет езика, завършила гимназия, а по-късно и университет.
Впоследствие, тя посветила живота си политиката, социална дейност и защитата на правата на хората с увреждания.
Освен това написала 12 книги.
Ирландия в популярната култура се асоциира преди всичко със зеления цвят.
Въпреки това на ирландския герб арфата се намира върху син фон, който официално се нарича „синият цвят на Св. Патрик“.
Това име се употребява, за да се опише формата на ирландските спортни отбори, баретите – подразделение на британската армия в Северна Ирландия, академичния дрескод на Националния университет на Ирландия и много други елементи.
Родилият се през 1898 г американец Уилям Джеймс Сидис на шест месеца можел да чете „Ню Йорк Таймс“. На осем знаел осем езика и изобретил един самостоятелно.
На 11 години постъпил в Харвардския университет, където година по-късно изнасял лекции за четиримерните тела в математическия кръжок.
Въпреки това, ранният му старт не му донесъл слава.
Получавайки на 16 години степен бакалавър, той работил известни време като преподавател, но изведнъж се отдръпнал от обществения живот.
Работел като обикновен счетоводител и други не изискващи особена квалификация длъжности.
Сидис се посетил на колекциониране и изучаване на транспортните системи, а понякога публикувал статии от различни области на знанието: антропология, филология, космология и история на индианците.