Сатана събра всички бесове. В своята встъпителна реч той каза:

– Ние не можем да забраним на хората да ходят на църква. Не можем да им забраним да четат Библията. Трудно ще ги спрем да се обръщат с молитва към Бога. Когато се свържат с Бога, ние губим властта си над тях. Нека ходят на църква, но ние ще им откраднем времето, така че те винаги да бъдат заети и да не могат да се молят, да мислят за смисъла на живота си и да развиват своите отношения с Бога. Ето какво трябва да направите, трябва да попречите на хората да влизат в общение с Бога и поддържате това целия ден.

– Но как ще го направим? – закрещели демоните.

– Увличайте ги с дребни неща и измислете повече начини, чрез които умовете им да бъдат заети с ненужни дейности. Главното е, да им внушите да се стремят към повече материални блага и богатство. Нека всеки от тях придобие желание, да има повече пари, да купува коли, апартаменти, вили. Нека да работят все повече и повече, за да ходят на ресторант, кафе, да си купуват нови дрехи, да правят скъп ремонт в домовете си и да ги оборудват с най-модерните мебели.  Изкушавайте ги да харчат, да взимат заеми, многогодишни кредити и така да стават роби на банкерите. А когато се увлекат в преследване на Мамона, на тях няма да им трябва Бог.

Демоните се хилеха и потриваха доволно ръце.

– Убеждавайте жените да остават на работа, а мъжете да работят по 7 дена в седмицата, – продължаваше да ги напътства сатана. – по 10-12 часа на ден, за да нямат време за семейството си и възпитанието на децата си. Направете обучението в училищата да бъде повърхностно. Нека децата да се шляят от сутрин до вечер по улиците и да стават част от лоши компании. Тогава те ще престанат да се учат и от тях нищо добро няма да излезе. Тогава семействата ще започнат да се разпадат.

Демоните започнаха възторжено да ръкопляскат. Щом утихнаха аплодисментите дяволът продължи:

– „Стимулирайте“ умовете им с предавания по телевизията и разнообразни сайтове, музика и филми в Интернет. Следете във всеки магазин или зала да не звучи духовна музика. Блокирайте съзнанието им и разрушете единството им с Бога. Можете и вие да предложите още мерки в тази насока. Вярвам, че имате прекрасни идеи, как да се осъществи делото ни.

– Предлагам да ги залеем с новости и реклами по 24 часа в денонощие, – предложи един проскубан, стар демон. – Да напълним пощенските им кутии с каталози за поръчки на нови стоки, предложения за уж безплатни продукти, услуги и фалшиви надежди.

– Да показваме по телевизията и в списанията, красиви модели, – засмя се един  озъбен демон, – така че мъжете да обръщат внимание само на външната красота и да започнат да недоволстват от съпругите си.

– Да направим така, че жените да изглеждат твърде уморени, за да даряват с любов мъжете си.- протегна се напред един, приличащ на жаба, демон. –  Ако мъжете не получават достатъчно любов в домовете си, ще я търсят другаде, а това бързо ще разруши семействата им.

– Предлагам на Рождество и Великден да ги разсейваме с празнична суета, – тропна с крак един дребен демон,  – като концерти по телевизията, вие знаете точно какви и трапези изпълнени с много храна и алкохол. Така децата им няма да разберат истинското значение на тези празници.

– Да им погодим номер, – предложи друг демон, – след отпуска да се връщат още по-уморени. Да нямат време да излязат сред природата и да се любуват на Божиите творения. Вместо това да ги караме да ходят на кино, да играят игри на компютъра или да залагат в хазартните клубове.

– Да залеем живота им с толкова неотложни въпроси, че да нямат сили да погледнат към Бог, – извика някой от задните редове. – Така скоро ще започнат да живеят и работят, жертвайки здравето на семейството в името на парите или положението си.

– А това дали ще даде резултат? – попита един демон недоверчиво.

– О това са изключително добри идеи, – каза самодоволно дяволът. –  Хората ще стават все по-заети, ще тичат насам и натам, без да им остава някакво време, за да помислят за себе си и семействата си. Вървете и работете, вие много добре знаете какво точно трябва да правите.

Мартин погледна залата и се усмихна. Призванието му не бе да стане проповедник или музикант. Всичко, което до сега бе преживял в живота си, го бе подготвяло за този момент, да споделя наученото с хората.

– Ако искате да имате истински успех, вашето желание трябва да бъде по-силно от това, да печелите пари. Вършейки нужното вие ще имате необходимите средства за всичко.

Мартин се върна назад, когато беше отчаян, неудовлетворен, ….

Беше преминал през какво ли не, но сега знаеше целта в живота си: „Да променя сърцата, умовете и действията на хората в положителна насока, като общувам с тях“.

Бог му бе дал толкова много възможноси, чрез които да стигне до хората: думи, музика, писма, ….И той беше готов да използва всички тези средства, за да влияе положително.

– За да промениш фирмата, – звучеше гласът му в залата, – в която работиш, дома, в който живееш, мястото, където общуваш с приятелите си, ……е необходимо да промениш хората, но тази промяната трябва да започне от теб. Когато всеки застане на мястото си и даде всичко от себе си, положителните промени настъпват.

Хората го слушаха внимателно и съсредоточено.

– Не си мислете, че в живота си трябва да търсите вълнуващи неща. Разберете веднъж и завинаги, начина, по който живеем прави живота ни вълнуващ. Ентусиазмът и целта са добри приятели. Всяка клетка от тялото ви ще кипи, ако живеете и работите с ентусиазъм и имате цел.

Където и да отидеше, хората разказваха на Мартин за живота си. Те бяха от различни сфери на живота:счетоводители, художници, лекари, учители, архитекти, спортисти, домакини, ….И всеки от тях бе използвал дарбите си, за да помага на другите.

– Една жена ми разказа, – започна любимата си част от изказването си Мартин, – че си поставила за цел да спечели достатъно пари, за да открие благотворителна организация и станала най-добрата във фирмата, където работела.Предприемач се захванал със собствен бизнес не само, за да печели пари, но и да помага на хората. Един зъболекар сподели, че си поставил за цел, хората да излизат усмихнати и радостни от кабинета му. Мой приятел, който е футболист, бе решил да прослави Бог на игрището….

Хората жадно слушаха свидетелствата. Мислите им се проясняваха.

– Всички ние имаме таланти и дарби, – говореше Мартин. – Всеки от нас е роден с определена цел, не заради самия него, а за да допринесем нещо за другите. Има време за всичко. За подготовка, сеитба, време на растеж и прибиране на реколтата. Последният етап е време на изобилието. Колкото повече даваш, толкова повече получаваш.

Майката подреждаше книгите в библиотеката, а малката ѝ дъщеря извади една голяма Библия и започна да я прелиства. като търсеше в нея картинки.

– Остави книгата на мястото, – каза майката. – Това е Божия книга, не я пипай.

Тези думи пробудиха в момиченцето голям интерес към книгата и на другия ден то пак я извади.

– Казах ти, че това е Божия книги, – скара се майката.

– Мамо, щом изобщо не четеш тази книга, защо не я върнеш на Бога? – попита момиченцето.

Библията ни казва как и в какво да вярваме. Открива ни същността на Бога. Това е Книга, която е висш Божий авторитет за живота на хората.

Нужно е да познаваш Библията, за да имаш богат, духовен и изпълнен със смисъл живот. Думите в тази Книга запълват празнините, прекарват мост над бездната, превръщат бледите краски на живота ни в блестящи скъпоценни камъни.

Библията говори с прости думи, разбираеми дори от дете, а в същото време е изпълнена с такъв дълбок смисъл, че и най-големият човешки ум не може да достигне до дълбочината ѝ.

Обръщайте се към Библията по всички ваши въпроси. На нейните страници, вие ще намерите правилните отговори.

Държите ли в библиотеката си Библия, която никога не отваряте? Тогава последвайте съвета на детето, дайте я на Бога, за да я получи някой, който ще я чете.

Агата Кристи е израснала в богато семейство. Майка ѝ забранила на детегледачката да учи малката Кристи да чете, защото не искала дъщеря ѝ да чете книги, които не са за възрастта ѝ.

Когато Агата Кристи станала на шест години, детегледачката ѝ отишла при майка ѝ и казала:
– Госпожо, извинете ме, но ще ви разочаровам. Агата се е научила да чете.

Кристи е разказвала в мемоарите си, как в детството е играела с въображаемо коте. Тя измисляла сюжети и истории за него, придавала фантастични характеристики на героя си, а детегледачката стояла до нея и плетяла чорапи.

Такива фантазии, които имат децата, при възрастните вече ги няма. Рационалният ум убива творческите сили, уменията и способности.

Логиката и рационалното зърно в детето са специални.

Понякога като погледнем децата си, имаме чувство, че са се „отнесли“ нанякъде. Но именно в този момент те преработват получената информация интензивно.

За това е необходимо да дадем на децата си поне 2-3 свободни часа на ден, когато те могат да фантазират, измислят, ….

Николай  бе излязъл с кучето си Мечо и се наслаждаваше на слънчевия ден в градината пред блока. Кучето весело махаше опашка и от време време на време душеше нещо в тревата.

“ Ние хората непрекъснато сме съсредоточени да се учим и развиваме, – мислеше си Николай. –  Толкова сме устремени към това, че забравяме да живеем“.

Погали Мечо и продължи да разсъждава на ум:

„Като хора ние се стремим да се доказваме. А кучетата нима са създадени просто така, само да съществуват? Не вярвам. Може би тяхната функция е да обичат безусловно. Какви ли мисли се въртят в главата на Мечо в това време?“.

Кучето хвърляше по един поглед на Николай  и се усмихваше, по-скоро бе някакво озъбване, което неподобаваше на усмивка.

„Колко е умислен, – мислеше си загрижено Мечо, наблюдавайки приятеля си. – Трябва да престане да усложнява нещата толкова“.

Ако кучето можеше да говори, щеше да му каже:

„Опрости работата си. Не позволявай, тя да ти пречи да правиш това, което обичаш“.

Кучето знаеше, че Николай не харесваше, всичко, което му се налагаше да прави.

„Трудно е да бъдеш човек, – съчувствайки на Николай, си помисли Мечо. – Защо не се съсредоточи в работата си върху нещо, което да му доставя радост, вместо да опитва да оправя всичко, което го тормози?“

И наистина е така. Стресът, претовареността, сроковете, разногласията, интригите, ….. на всичко това хората обръщат голямо внимание.

Николай вървеше по пътеката и си играеше с кучето.

„Лесно му е на Мечо, – помисли си Николай. – Виж го, колко е весел и игрив. Няма грижи и проблеми. И въпреки всичките ми недостатъци, ме обича“.

Николай знаеше, че не е съвършен и че не винаги постъпва по най-добрия начин, дори понякога вземаше напълно погрешни решения.

Да, но до него едно „несъвършено“ същество, подтичваше, лаеше и го обичаше безрезервно.