Например, известният физиолог И.П. Павлов наблюдава пациент, който проспал в летаргия 20 години – 1898-1918 г.

Неговото сърце биело със скорост три удара в минута и правел едно-две вдишвания в минута.

Ето ви и друг случай.

През 2005 г. лекаря, който извършил аутопсията в моргата в Брашов преживял ужасен шок.

Изведнъж му се сторило, че един от труповете се движи.

Той се приближил по-близо и се наклонил към тялото и ….. мъртвецът го повалил с нокаутиращ удар по главата.

Бързо и своевременно  можем да съберем реколтата, ако имаме голямо количество техника, добро снабдяване със запасни части, горивни и смазочни материали и обезателно наличие на добро и без дъжд време. Всичко това едновременно не се случва.

Учените от Воронеж са измислили какво да правят в такава печална ситуация. Те предлагат класовете да се обработят с ПВА лепило. Това предотвратява падането на зърната от класовете и намалява загубите на зърно.

Всичко това трябва да се направи, когато класовете влязат във фаза „восъчна зрялост“ – зърното е почти узряло, но все още не се рони.

Откъде да се вземе допълнителна техника и гориво за тази процедура, ако и двете не достигат, не е ясно.

Разбира се, трябва да се погрижим да отлепим зърната.

Изобретателите казват, че „за унищожаването на лепилото зърната трябва да бъдат подложени на силните удари вършеещите барабани в комбайните.

Колкото и странно да звучи всичко по-горе, за това е получен патент.

Лесничеят Игнат затъгувал, че не минава ден без неприятности. Едва не заплакал, но решил да каже за това на Бога.

Изведнъж той се загледал в кълвача, който чукал по клона на едно дърво. Целият ствол затреперил от тези удари. Дървото завикало:

– Много боли. Моля ти се, не издълбавай в мен такива големи дупки.

– Ще загинеш, ако отлетя. Ще те унищожат личинките. Сега те лекувам, изтрий ненужните си сълзи.

Когато лесничеят чул този разговор се усмихнал. Разбрал, че трябва да се огледа малко.

Открил, че доста боклук се е събрал, смърди на ларви – грехове, които тегнели в живота му. За това имал и проблеми.

Раздели ли се с греха, всичко край него ще ухае на свежи цветя и тъгата ще изчезне.

„А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но, ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата“.

В тези думи ясно се посочва колко „унизително“ да си християнин. Ако плътския човек не отвърне на удара с удар, той е страхливец, но ако това направи един християнин, той изявява Божия Син.

Ако ви обидят, вие не трябва, не само да не се възмущавате, но и да използвате това, за да разкриете на хората Христос. Да се имитира Духа на Исус е невъзможно, Него или Го има, или Го няма.

За светите хора личното оскърбление дава възможност да се покаже на другите, колко невероятно кротък е Господ.

Проповедта на планината ни учи, да не правим това, което сме длъжни да правим, а да вършим това, което на никому не сме длъжни.

Не е нужно с някой да вървите две мили, нито да давате другата буза, когато ви ударят по едната, но Христос казва, че ако сме Негови ученици, трябва винаги да постъпваме така.

Ние не бива да си казваме:

– Това е всичко, повече не мога, за мен говорят всякакви глупости и преобръщат думите ми.

Всеки път, когато държа за моите права, аз причинявам болка на Божия Син. А мога да направя и обратното, да отстраня укорите от Христос, като приема удара върху себе си. Ето какво означава да „допълням недостатъка на скърбите на Христа в моето тяло заради Неговото тяло, което е църквата“.

Ученикът Христов разбира, че в неговия живот става дума за честа на Господа, а не за неговата.

Ние винаги търсим справедливост. Проповедта на планината ни учи: „Никога не търсете справедливост за себе си, но не преставайте да постъпвате справедливо спрямо другите“.

Знае се, че като помощници на играчите на голф по-добре се справят момичетата, отколкото момчетата. Те по-добре подават топките и стиковете.

Един чужденец, закъснял за играта в Япония и бил принуден бързайки да вземе момче на десет години за помощник. То не било много високо и от самата игра нищо не разбирало, но знаело само три думи на английски.

Благодарение на тях, момчето останало помощник на туриста до самия край на неговото пребиваване в страната.
След всеки удар по топката, независимо от резултата, япончето тропало с крака и викало развълнувано на английски:

– Много изкусен удар.