Вера реши да обучава сама сина си у дома, нали вече разрешиха домашното обучение.

През миналата година Вера научи Митко да пише буквите. Подобно на повечето момчета синът ѝ не седеше на едно място. Потича, подскача и едва тогава отиваше до масата, за да напише някоя буква.

„Как да го заинтересувам и да събудя интереса му – помисли си Вера. – Иска ми се да бъде по активен в обучението“.

Изведнъж ѝ дойде интересна идея и тя реши да я приложи.

Ето какво бе измислила.

В началото на всеки ред тя рисуваше рицар или богатир, а в края дракон или злодей-разбойник. Тези фигури тя изобразяваше съвсем схематично.

Вера каза на сина си:

– Когато напишеш един ред, той е мост над пропаст и чрез него рицарят може да се добере до врага, да се пребори с него и да го победи.

Митко я гледаше с широко отворени очи. Тази история много му хареса.

В крайна сметка се получи желаният резултат.

Синът с увлечение започна да изписва буквите, а след това дорисуваше недостигащите елементи от сюжета.

С течение на времето, когато Митко усвои буквите, интересът му към тази игра спадна. Обучението отново започна да го отегчава. Не му беше интересно да пише отвлечени думи и фрази.

Един ден Вера предложи на Митко:

– Започни да пишеш писма на своите приятели, а може и на братовчедите си.

Митко бе във възторг от тази идеята  и веднага се хвана за работа.

През тази година той изпрати много писма.

Навярно тук помогна и романтиката на самото изпращане на писмата.

Първо трябваше да се отиде до пощата. Второ бе необходимо да се залепят марки на плика. Трето писмото тържествено се пускаше в кутията, а накрая се нетърпение се очакваше да се получи отговор.

Митко бе нетърпелив. Понякога по два пъти и повече изтичваше до пощенската кутия, поставена на входната врата, за да види, дали някой не му е писал.

Така Митко се научи да пише.

„Исус, като го чу, рече му: Едно още ти не достига. Продай все що имаш и раздай го на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай. И той, като чу това наскърби се много, защото беше твърде богат“.

Този човек остана безмълвен, нямаше какво да отговори. Той не почна да спори за казаното му, но тези думи го натъжиха и не можеше нищо да възрази.

Случвало ли се е това и с вас? Чували ли сте думи от Господа за това, че сте много богати, относно вашия темперамент, увлечение, близки приятели всичко, към което е привързано вашето сърце?

Ако е ставало това с вас, вие от мъка не сте намирали думи. Господ няма да тръгне след вас и да ви умолява, а всеки път, когато се срещате с Него по този повод, Той ще ви повтаря едно и също:

„Ако говориш искрено, ето ти Моите условия“.

„…всичко, което имаш, продай“, остани пред Бога гол. Остави всичко, което може да бъде спънка, за да станеш „разумен човек“. Отдай на Бога всичко.

Ето къде се решава изхода на тази битка, в сферата на вашата воля спрямо Бога. Или вие сте по-загрижени за собствените си идеи за това, което Христос иска от вас, отколкото за Него Самия? Ако това е така, тогава можете и да чуете от Христос остри думи, които ще ви лишат от вашия мир.

Трудно е да се слушат Христовите думи, те са прости само с тези, които са пропити с Неговия Дух.

Не е нужно да се смекчат и поукрасят суровите думи на Исус Христос. Приемете ги такива , каквито са и действайте според тях.

Никола често задаваше на дядо си Божан въпроси.

Това не бе жажда за знания, а начин да се противопостави срещу вярата на дядо си и да му докаже, че това, в което Божан вярваше са пълни глупости.

Младежът нямаше какво да прави и реши отново да се заяде със стареца.

– Защо всеки вярващ трябва се смята за роб на Бога? – попита невинно Никола. – Това направо е унизително за свободния човек. Как може човек от 21 век да се смята за роб?

– Роби или слуги Божии стават хора, които доброволно са решили да изградят живота си по заповедите на Евангелието, – каза спокойно дядо Божан. – В тях няма нещо, което би противоречало на човешката природа и нищо, което би било унизително или противоестествено за човека.

– А ако някой не желае да живее по тези заповеди? – наежи се Никола.

– Неизбежно се превръща в роб на греха и страстите си, – усмихна се старецът.

– Следователно аз не мога да правя това, което на мен ми харесва, така ли? – скочи Никола.

– Погледни, – смирено каза старецът, – какви са плодовете на живот подчинен на увлечения, похот, сластолюбие, алчност…?

Никола мълчеше.

– Те водят към смърт, – заключи дядо Божан.

– Какво ще получа, ако се освободя от греха и стана роб на Бога? – попита Никола.

– Светост и вечен живот.

Нямаше смисъл да се продължава този спора. Нужно бе Никола да познае истината, която можеше да го освободи от заблужденията му.

Бащата на Хендел бил недоволен от увлечението на сина си по музиката.

Неведнъж предупреждавал младия музикант:

– Пристрастието към музиката е презряна склонност. Музиката е развлечение за благородниците. Ако посветиш живота си на разни музикални забави, съвсем скоро ще се превърнеш в тяхна играчка. Ако придобиеш почтена професия, например, като юрист то до края на дните си ще бъдеш уважаван човек, а не някакъв си палячо с флейта или цигулка в ръка.

Децата често събират печати, кукли, коли, чипове, карти, но всичко си остава в детството им.

При някой хора с възрастта колекционирането на различни неща се превръща в смисъл на живота им и с това се занимават до края на дните си.

В един белгийски град живее Селин Корнет. Нейното увлечение е свързано с мечета панди.

Всичко започнало през 1978 г, когато съпругът ѝ Андре, донесъл от Италия сувенир.

В колекцията на Селен има около 2200 мечета панди, които тя смята да завещае на болни деца.