Смирението е странно почти незабележимо качество. Когато мислим , че го притежаваме, се оказва, че не разполагаме с него.
Васил Иванов отиде в съседния град, за да напише поредната си книга. Провинциалната обстановка винаги го бе привличала. Тя бе прекрасно убежище за достигане на връхната точка в работата му, предлагаща тишината и прекрасната храна.
На сутринта Иванов отиде да закуси в близкото кафене. Изведнъж забеляза, че хората го гледат някак странно.
Когато паркираше колата си, двама млади мъже внимателно го проучиха с поглед.
Една жена едва не се задави от парче торта, когато Иванов влезе в кафенето. Другите посетители го държаха под око, докато минаваше покрай тях.
Когато Иванов седна на стола, сервитьорката му подаде менюто, но преди това внимателно го изгледа от главата до петите.
„Защо е това внимание към моята персона? – помисли си Иванов. – Да не би да ми са разкопчани панталоните? Едва ли, пуловера, който нося е много дълъг“.
След дълги размишление, той достигна до следния извод:
„Навярно са ме разпознали, по обложката на книгата ми, където има мой портрет. Няма нищо чудно в това. Навярно в този град обичат да четат и веднага биха познали такъв автор като мен“.
Градът и хората веднага пораснаха в очите му.
Иванов започна да се усмихва на съседите си от близките маси, като се наслаждаваще същевременно на поднесената му храна.
Когато Васил се запъти към касата, той отново привлече погледите на посетителите във заведението.
„Навярно Иван Вазов също е преминавал през това, – помисли си гордо Иванов“.
След като получи от него парите, касиерката се приготви да му каже нещо, но премисли и се отказа.
„Вероятно е от прекомерно много чувства, – засмя се на себе си Иванов“.
В тоалетната Васил се погледна в огледалото. Тогава разбра на какво се дължи неговата „популярност“.
Под брадата му се намираше кървава диря. Лейкопласта, който бе залепил на порязаното място, което получи при сутрешното си бръснене, се бе отлепил.
В този момент Иванов разбра какво точно се е случило.
„Вероятно са ме приели за престъпник, избягал от близкия затвор, – въздъхна тежко Иванов“…..
Дърветата пред нашата къща не са красиви, но са здрави и силни. В клоните им намират убежище птиците. Ние и съседите, често се спираме под техните сенки. Шишарките им използваме за подпалки, когато палим огън.
