Изливаха се летните дъждове. До прозореца седеше поет. Той наблюдаваше как безпощадните потоци заливаха земята.

Но поета в своето въображение виждаше милиарди чудни цветя, които скоро щяха да се покажат от влажната почва, обличайки я с неописуема красота и изпълвайки я с аромат.

И поетът твореше своите песни влагайки звуците на музиката, която той чуваше, независимо от бушуващата природа.

Някои деца на Бога, под ударите на изпитанията си казват:

– О, Боже, каква силна буря ме настигна, бях поразен от градушка. Заля ме разочарование, окончателно се разрушиха моите най-добри планове. Вълните на скръбта заляха живота ми. Моето сърце изпитва непоносима болка. Потоците на несгодата заляха душата ми.

Почакай, ти грешиш! Не те заля дъжд.  Над теб се изляха благословения. Ако не се усъмниш в Словото на Бога, това лошо време ще ти донесе духовни цветя с чуден аромат и красота, които не са расли в твоя живот до сега.

Ако виждаш само дъжда, ти си сляп за цветята, които го следват. Навярно си опечален от изпитанията и би искал изобщо да ги няма, но Бог вижда в тях зараждащото се в сърцето ти съчувствие към другите.

Не се излива дъжд над теб, а се изсипва нежност, състрадание, търпение и множество други дарове на Святия Дух, които обогатяват живота ти.

Вие вярвате, че Бог ще снабди вашите нужди. Но какво да правим, когато резултатите не бързат с отговора си? Нима сте готови да се откажете?

Бъдете търпеливи!

Днес малко се говори за търпението, но когато става въпрос да получим от Бога, търпението е не по-малко важно от вярата.

От търпението ни зависи, дали ще се окажем успешни или ще претърпим поражение.

Търпението укрепява и поддържа вярата до тогава, докато не се появят резултатите. След като размишлявате над Божиите обещания и ги вложите в душа си, търпението ще ви насърчава да не се откажете.

Търпението е сила. В него има смелост да се откажем да вярваме на сатана, който казва, че Божието Слово не работи за нас. Издръжливостта знае, че Божието Слово никога няма да ни подведе и провали.

Търпението няма да се оттегли със страх, но ще продължи да върви напред с вяра дотогава, докато не получим отговор.

Продължавайте търпеливо да слагате Божието Слово на първо място и Божиите обещания непременно ще се изпълнят в живота ви.

Едно момченце заедно с родителите си отишло на разходка в гората. Там видяло чист ручей. Наплискало се с водата, тя го освежила, а после, за да се позабавлява взело една клонка и започнало да разбърква водата.

От дъното на ручея започнали да излизат на повърхността пясък, листа и всякакви боклуци. Водата станала негодна за пиене. На детето му станало безинтересно да гледа  мръсната вода и отишло при майка си.

А някъде нагоре в планината, друго момче също си играело с планински ручей, движейки клонче във водите му. Но там дъното било каменисто и клончето се счупило, но водата останала чиста както преди.

По същия начин някой хора изглеждат симпатични, добри и отзивчиви, като чист ручей. Но ако ги обидиш, ще видиш как от тях изплуват гордост, дребнавост, стари вражди, високо самочувствие, като кал и боклуци от горския ручей.

Когато човек постоянно се поучава от Божието Слово и мисли за горното, смиреният пример на Христос постепенно закалява човека. Той става смирен и има голямо търпение. Тогава в него се разбива всяка човешка злоба и враждебност и той остава чист, както планинския ручей.

Това научих днес, когато седнах да чета. О, не …. Кога най сетне ще мога да чета!

Насилвам се, но това не бях вече аз.

Два часа тренирах „дългото си търпение“, но това бе прекалено….

Сега разбирам какво означава да си изпълнен с омраза и да имаш желание да убиеш някого.

Най-накрая станах, не можах да се стърпя и …

– Извинявай, Господи, съвсем забравих за теб. Вразуми я нали тя е твоя муха, така де твое творение.

Излетя през прозореца, невероятно…

Следващия път, ще ѝ кажа:

– Не ме измъчвай и аз съм Божие творение, разбираш нали? Аз съм добро и мило създание.

Ох, това вече няма как да не го запомня. Никога повече няма да се захващам с муха……

Мисията на Църквата е да спасява душите за вечността. Църквата не се бори с хората и за тях.

Християните трябва да виждат във всеки човек ценно творение на Бога, призвано към вечен живот. Целта на всеки вярващ е да качи на кораба на Спасението тези, които са зад неговия борд.

Всеки християнин трябва да доведе хората до покаяние и вяра в Христос. Да ги подбуди съзнателно да се присъединят към църквата и да споделят живота си с нея .

Христос не изпрати учениците си да доказват, че са по-прави във вярата си от другите. Той ги изпрати да проповядват Евангелието.

Непознаващите Христос ще дойдат в църквата ако към тях се показва уважение, проявява се търпение, видят готовност да бъдат изслушани, накратко казано ако към тях се прояви любов.

Хората не се привличат ако се бориш с тях, за да им докажеш, че не са прави. Те са притеглени от грижата за техните души.