Вратата тропна. Юлия с бърза крачка влезе в стаята. Тя забеляза, че приятелят ѝ въртеше нещо в ръцете си и се усмихваше.

Горан държеше прозрачен, безцветен минерал, който имаше силен блясък. Той го въртеше в ръцете си като малко дете, което е намерило забавна играчка.

– Разбираш ли от диаманти? – попита Юлия, отгатнала най-накрая какво държи приятелят ѝ в ръцете си.

– Знам само, че са редки и скъпи, – отговори Горан, без да откъсва поглед от камъка.

Това накара Юлия да се усмихне.

– Зная, че са скъпи, че са редки и че сигурно непрекъснато ти ги подаряват. Ти си достатъчно привлекателна за това, – до уточни Горан.

Усмивката ѝ се превърна в тих смях.

– О, не. – Юлия махна с ръка. – Те са скъпи, но не са редки. Диамантите не се срещат толкова често, колкото полускъпоценните камъни, но не са и толкова редки, колкото си мислиш.

 – Тогава защо са толкова скъпи на пазара? – повдигна рамене недоумяващо Горан.

– Цените им поддържат изкуствено надути, защото само една компания владее по-голямата част от пазара. Тя контролира всички мини и може да определя каквато си иска цена. Всеки път, когато бъдат открити нови залежи, тя купува участъка и така премахва всякаква конкуренция.

– Няма ли някакъв контрол?

 – Пускат камъни от хранилищата си, за да поддържат постоянно ценово равнище. Ако запасите намалеят, те увеличават производството, а когато се появи излишък от камъни, ги скриват на сигурно място в някои от трезорите си.

Горан  я гледаше като омаян, за него това беше почти неразбираемо и звучеше доста непочтено.

– Като имаш предвид всичко това, какво ще се случи, ако на пазара бъдат пуснати камъни на стойност един милиард долара? – попита Юлия като сложи предизвикателно ръце на хълбоците си.

– Цените ще паднат, – бързо съобрази Горан.

– Цялата система ще рухне с гръм и трясък, – подчерта Юлия. – И всички онези жени по света, които имат диамант на ръката си, изведнъж ще осъзнаят, че това което носят не е чак толкова ценно.Световната икономика ще се разклати, защото цените на златото и валутите също ще бъдат ударени.

По този въпрос Горан имаше известни познания. Само преди няколко месеца той бе станал неволен свидетел, как бе осуетен опитът да се наводни пазара със злато.

Марк Твен е бил убеден, че на смъртното си легло ще съжаляваме за две неща, недостиг на любов и малко пътешествия.
Ако любовта се чака с години, да организираш днес свободното си време не е проблем. Сегашните туристи желаят да преживеят нещо незабравимо, екстремално дори в ледовете.
В категорията на такива туристически атракции е ледника Перито Морено, намиращ се в южната част на Патагония.
Националният парк Лос Гласиарес е разположен на югоизток от аржентинската провинция Санта Крус. Той привлича вниманието на туристите не случайно.  Много идват тук, за да видят уникално природно явление.
Периодично ледникът Перито Морено се преобразува във вид на буквата L  и образува естествена преграда, която разделя водоема на две части. Нивото в изолираната част на езерото може да бъде 30 метра по-високо от основната й част. Съответно, ледената стена не може да издържат на такова налягане на водата и се разбива с трясък!
Тези катаклизми се появяват неравномерно, от един път в годината до един път на десет години. От 1917 г. това се е случвало 21 пъти до сега.
Трудно можем си представим, какви емоции са имали тези, които са станали свидетели на такова грандиозно събитие!