Тя не беше проститутка. Не вземаше наркотици и не получаваше обещетения. Никога не е била в затвора. Уважаваха я. Обличаше се елегантно, а и квартирата ѝ беше на хубаво място. Но беше самотна.Тя виждаше как хората вървяха заедно хванати за ръце и им завиждаше. Край нея минаваха толкова много, а тя се чувстваше като изолирана на остров. Познаваше доста, дори някои ѝ се пишеха приятели.
Кой ще я обикне? Чувстваше се ненужна, изхвърлена, изоставена, измъчена. Плачеше често и искаше да заспи завинаги.
Самотата е ужасяващо състояние. От дълбините на душата ѝ се издигаше  стон, вик или вопъл. Чувстваше се като изоставено дете след развод. Дните преминаваха в работа, но нощите бяха безкрайни. Тя седеше до мълчаливия телефон и очакваше някой да я потърси, да си спомни за нея.
Викът на самотата не може да се убие от звука на телевизора или от шума на трафика.
В нашите градове е пълно с хора като нея. Можеш да ги видиш в болниците и да чуеш как тежко въздишат, обесърчени, не виждащи изход от състоянието си. Това е една минорна мелодия, която се излива от обществото ни.
Много от нас са пощадени от това и за това трябва да бъдем благодарни, че самотата не е почукала на нашата врата.
Бих им извикала на смятащите се за самотни:
– Постойте, вие не сте съвсем сами. Постояно се срещате с толкова много хора, усмихвате им се, работите с тях. Просто не се затваряйте в себе си, споделете проблемите си, потърсете отговор на вълнуващите ви въпроси. Споделете мъката и болката си, а когато направите това, те отшумяват макар и не нацяло понякога.
Не крийте самотата си. Не се страхувайте, че езикът ви е малко тромав, че нямате стабилна походка или дрехите ви не са отклик на последната мода.
Вие сте уникален, неповторим. Не гледайте с плачещи очи, пълни с отчаяние небето и не питайте: „Защо?“ Бог отдавна е предвидил отговор за вашите проблеми, но Той иска нещо друго от вас – да Го потърсите.

 – Време е да се махам от компютъра, в противен случай мога гола да остана …
Тази дреха ще ни накара да се замислим, колко време прекарваме онлайн.
Изследователи от университета в Ню Йорк са показали умна рокля, която става прозрачна с нарастващата активност на нейния собственик в една глобална мрежа.
Преди да изложи интимните части от тялото, интелигентната рокля, започват да трепти.
Авторите на проекта описват x.pose кто преносимо устройство, което излага тялото на собственика си всеки път, когато той генерира трафик.
Колкото е повече трафика, толкова по-бързо се разсъблича потребителят. Създателите на x.pose казват, че тяхната цел е да покажат колко много време прекарваме онлайн, без дори да го осъзнаваме.
В реалния свят, ние можем съзнателно да контролираме кои части от телата ни да са достъпни за публично гледане. Интимните части на тялото, ние покриваме с дрехи.
В дигиталния свят, нямаме почти никакъв контрол над информацията, която преминава през различните услуги. Ние сме голи и уязвими в него.
Плата за роклята е изграден по метод на 3D-печат. Панел с променлива прозрачност се контролира от малък компютър, вграден в задната част на роклята. Компютърът непрекъснато следи активността на потребителя в интернет, като регистрира обема от данни, изпратени и получени.

Организацията „Amnesty International“ е предоставили информация, че огромен брой чужди граждани, които са отишли в Хонг Конг, за да си намерят работа, в действителност, са станали роби на новите си господари.
В рисковите групи попадат индонезийски жени, които работят в домовете на заможни хора в Хонг Конг, като готвачи или камериерки. Доста често, гражданин на Индонезия са изложени не само психологическо, но и физическо насилие.
Като допълнение, агенциите по заетостта конфискуват документите на индонезийци и ги карат да платят огромни суми, за да им помогнат при намиране на работа.
Скоро съдът в Хонг Конг лиши от свобода съпружеска двойка, която е издевателствала на прислугата си. В това се включва постоянен побой и мъчения с използване на гореща ютия.
Странното е, че властите на Хонг Конг и Индонезия не бързат да направят нещо, за разрешаване на проблема.
В случая, би трябвало да добавя и за незаконния трафик на момичета и младежи, които се привличат на работа в чужбина. Вярно е някои се устройват добре, но има и такива, които работят повече от 14 часа в денонощие или са използвани за донори на органи за трансплантация.

Той е много необходим в големия град за всеки жител, въпреки, че заради него хората губят понякога доста време. През целия живот, загубите се изчисляват на месеци чакане. В него е смесено оранжево и синьо, за бъде достъпен за всеки. Между другото, в един от градовете на Южна Америка официално е разрешено той да се игнорира нощно време.
А сега е време да напрегнете малко мозъка си и да откриете: Кой е той?
Не поглеждайте отговора преди това, не е честно!
Отговор: рафотевс
Коментар: В големия град без контрол на трафика е почти невъзможно да се движите, особено с транспорт.
Жителите на големите градове прекарват около 6 месеца от живота си в очакване на зелена светлина.
Има хора, които страдат от далтонизъм, за това е установена строга последователност на светлините, червено, жълто и зелено, отгоре надолу. Поради това, че има хора, които не различават червено и зелено, червения сигнал има оранжев отенък, а зеления – син.
В Рио де Жанейро, от 22:00 до 5 часа сутринта водачите на леки автомобили могат да карат и на червен сигнал. Тази мярка има за цел да се намали рискът от автомобилни грабежи.

В Южноафриканската република е открит магазин, в който гражданите могат да си купят дрехи срещу вътрешните си органи.

В магазина Exchange, всеки може да си купи дрехи и аксесоари, но не за пари, а за вътрешните си органи.
Купувачите могат да закупят бутикови панталони, поли или рокли само с подписването на договор, в който се казва, че могат да се използват техните собствени органи за трансплантация на други хора в случай на смърт.

Рокля за двата бъбрека или тениска за сърце, може да изглежда като много висока цена за обикновените хора. Въпреки това, създателите на Exchange имат различно мнение:

– Магазинът ще работи дотогава, докато продадем и последната вещ, – казва авторът на проектът Райън Макманъс. – Ние търсим някакъв начин да замени парите в процеса на потреблението.

Един купувач в магазина може да спаси живота на повече от седем, нуждаещи се от трансплантация на органи, хората. Ако купувачите придобият всичките 700 продукта, които са представени в магазина, те ще бъдат в състояние да даде живот на почти 5 милиона души.

Южна Африка няколко пъти е в центъра на скандали с контрабандата на вътрешните органи. Така, през 2010 г., лекарите в болниците на тази южна африканска държава са били обвинени в „трафик на органи“ за израелски пациенти. Според разследването, в африканската държава са доставяни продадени органите на „черния пазар“ от бедните хора в Бразилия.

През 2001 и 2002. в болницата „Свети Августин“ в град Дърбан на източния бряг на Южна Африка са проведени повече от 100 незаконни бъбречни трансплантации.