Организацията „Amnesty International“ е предоставили информация, че огромен брой чужди граждани, които са отишли в Хонг Конг, за да си намерят работа, в действителност, са станали роби на новите си господари.
В рисковите групи попадат индонезийски жени, които работят в домовете на заможни хора в Хонг Конг, като готвачи или камериерки. Доста често, гражданин на Индонезия са изложени не само психологическо, но и физическо насилие.
Като допълнение, агенциите по заетостта конфискуват документите на индонезийци и ги карат да платят огромни суми, за да им помогнат при намиране на работа.
Скоро съдът в Хонг Конг лиши от свобода съпружеска двойка, която е издевателствала на прислугата си. В това се включва постоянен побой и мъчения с използване на гореща ютия.
Странното е, че властите на Хонг Конг и Индонезия не бързат да направят нещо, за разрешаване на проблема.
В случая, би трябвало да добавя и за незаконния трафик на момичета и младежи, които се привличат на работа в чужбина. Вярно е някои се устройват добре, но има и такива, които работят повече от 14 часа в денонощие или са използвани за донори на органи за трансплантация.

Пищният празник в древния Рим Сатурналии е бил в чест на бога на земеделието Сатурн. Той се празнувал на 17 декември по юлианския календар.
В този ден робите били много по-свободни.
Според един исторически източник, робите вечеряли заедно с господарите си на празнични трапези. Според други робите ядели преди господарите си, но приготвянето на храната си оставало привилегия на робите.
В този ден робите можели свободно да критикуват господарите си без страх от наказания.

Независимо от създадените схеми за социален паразитизъм, на мравките робовладелци често се налага да имат работа с мравките роби, които престават да се грижат за господстващото потомство и убиват ларвите на господарите.
Привикнали сме да мислим за мравките, като неуморими труженици, работещи за доброто на колонията си. Въпреки това, необичайното развитие на способностите за самоорганизация, довели до това, че много видове мравки преминали на своеобразен социален паразитизъм. Така северноамериканските  Protomognathus americanus нападали гнездата на Temnothorax longispinosus.
Възрастните потомци убивали, а потомците взимали със себе си, като роби. В чуждото гнездо поробените мравки се грижели за яйцата и личинките. Те ги чистели и хранели. Този начин на живот води до катастрофи.
Преди няколко години, изследователи от университета „Йоханес Гутенберг“ в Майнц открили, че поробените видове атакували яйцата и ларвите, за които те трябвало да се грижат.  „Въстаналите роби“ не са изолиран случай в лабораторията, а често срещана ситуация.
Учените са установили, какъв процент от поколението мравки оцеляват. Броят на оцелелите ларви варира от 27% до 58% и горната цифра е още по-висока, когато ларвите се възпитават без робите и достига 85%. Робите мравки разбирали, че се грижат за чужди ларви от издадените непознати феромони на обектите и спирали да се грижат за тях и ги унищожавали.
Мравките роби не постигат никакво облекчение на живота си при бунт, но в замяна на това намаляват растежа на чуждата колония. Това означава, че хищническите набези ще бъдат по-малко. Мравките роби ще помогнат и на други колонии, които трябва да се справят с нашественика.
Ако робите не се бунтуват охотно, това означава, че няма наблизо техни близки и те не намират особен смисъл да се стараят.