Хармоничният и съвременният външен вид на домовете е постигнат чрез използване на смес от материали и облицовки, включително дялан камък и по-тъмни дървесни видове.

Откритата тераса е затворена от три страни, предпазвайки я от влиянието на лоши метеорологични условия.

Двойният размер на социалната зона предлага достатъчно място за почивка с гостна и кухня със трапезария. Те дават тон на просторния дом, изпълнен със светлина и красиви елементи в дизайна.

Местата за спане, включително и трите големи детски спални, се намират в другия край на къщата на много по-ниско ниво.

На горния етаж има уединено пространство за главата на семейството с прекрасен изглед през прозореца.

Само преди двадесет и четири часа всичко беше лесно и просто. Животът на Мая течеше без произшествия. Събитията следваха едно подир друго и тя не се замисляше много за нещата. Училище, колеж, университет. И оттам в област, която обичаше толкова много.

Преди осем месеца в живота и се бе появил Иван и макар да не ѝ бе направил официално предложение, въпросът дали ще се оженят, беше предрешен. Тя взимаше лесно решение, без да разсъждава за последиците.

Точно на трийсет и втория си рожден ден Мая получи това, за което мечтаеше – кариера, кауза и сродна душа. Но изведнъж всичко се промени.

Отговорността плашеше Мая повече, отколкото искаше да си признае.

Всичко се обърка, когато Филип дойде на събирането у тях. Той имаше стройно и атлетично тяло. Косата му беше буйна и гъста. Очите ми бяха шеговити и подкупващи, а усмивката цяло предизвикателство, на което никоя жена не можеше да устои.

Мая прекоси всекидневната и излезе на балкона. Това беше едно от любимите ѝ места. Отсреща непрекъснато се мяркаха хора. Тя стоя там дълго. Накрая се върна в стаята, която имаше климатик и затвори вратата.

Апартаментът бе обзаведен с някои оставени мебели от баща ѝ. Харесваше единствено старото кресло. Купила го бе от магазин за мебели втора употреба, когато беше в колежа.

Мая се грижеше за него като за домашен любимец. През годините креслото беше ремонтирано много пъти. От оригинала бе останало съвсем малко. Но за нея си оставаше същото кресло, в което потъваше през онези безгрижни дни, когато учеше в колежа. И сега се отпусна с благодарност в прегръдката му.

Мая знаеше, че Филип е в списъка на гостите, но се надяваше той да не се появи, а в същото време ѝ се искаше да дойде. Тя бе слушала много за неговите успехи, тайно си бе мечтала за среща с него.

Когато Филип влезе в трапезарията и момичешкото ѝ увлечение се завърна, тя отново се почувства неловко, както когато го видя за пръв път. Безгрижният и живот изведнъж се усложни. В съзнанието и се въртяха нови мисли, нови идеи и нови възможности за избор.

„Защо отидох в дома му вечерта след събирането?“ Тази мисъл я измъчваше непрекъснато.

От мига, в който влезе в къщата му, Мая не помисли за Иван. Чувствата ѝ към Филип бяха категорични, без съмнение и това я измъчваше. Не ѝ се бе случвало да изпита подобен прилив от емоции, дори когато за пръв път видя Иван.

Не трябваше да ходи при Филип, но като пристрастен наркоман, не можа да се откаже. Мая беше влюбена в Иван и щеше да стане негова съпруга.

„Това ли искам? Иван представляваше всичко, което уважавам в света. Защо да го зарязвам заради мъж, който е далече от мен в много отношения?“

Мая дълго мисли по този въпрос, но не можа да намери отговор. Не можеше да прецени добре, какво означава това нахлуване на друг мъж в живота ѝ.

„Винаги ли ще бъда толкова невярна и ще се впускам в случайни връзки всеки път, когато някой привлече погледа ми? И все пак Филип беше много по-различен от другите“.

Той бе голямата ѝ любов. Преди да разговаря с него и да го опознае по-отблизо, тя не се съмняваше в себе си.

Но имаше и друг, несъмнено по-важен въпрос, който не и даваше покой. Всеки път, когато се замислеше за това, страхът от отговора я караше да си го избие от главата.

В района в близост до Рио де Жанейро в планините има необичайна вила. Такова съседство на съоръжението с мегаполиса не се отразява изобщо на спокойната обстановка на вилата. Тя внимателно е скрита в плътните гъсталаци от тропическа растителност.
Вилата е проектирана от Arthur Casas поръчана е от популярен телевизионен водещ в Бразилия. Сред неговите изисквания към изпълнителите на проекта са: задължителен басейн, интериор в ярки цветове и защита от любопитни очи.
В резултат на тази работа се е получила голяма вила, която е построена на живописен склон скали. Тя е отделена от улицата със стена от камък.
Самата структура е въплъщение на идеите на минимализма. За изграженето му външно и вътрешно се е използвал камък, но въпреки това, вилата изглежда доста обемиста. Витражните прозорци осигуряват поток от слънчева светлина в голям мащаб. Някаква ефирност се добавя от светлия интериор. Преобладават нюанси на бежово, прасков отенък и сиви тонове.
Трите етажа от вилата заедно съставляват около 480 кв. метра. На партерния етаж са разположени помещения за персонала и гостите, вторият е поставен под кухнята и трапезарията, тук се намира хола, третия етаж е зает от няколко спални. Преди вилата е разположена тераса с изглед към океана, а до нея има плувен басейн.

Мнозина смятат, че почивката на палатка е свързана с неизбежни лишения, пълно отсъствие на комфорт и е по скоро е свързано с работа, отколкото с почивка. Въпреки това, съвременните архитекти ни уверяват от обратното.
Наскоро, в близост до Сеул, Корея, е бил откри лагер Glamping for Glampers, където комфортно настаняване е съчетано с ниско натоварване на околната среда. Архитектурно компонент на този лагер са били вдъхновени от самата природа, със своите чудновати форми и линии.
Лагер е проектирана от архитектурно дружество Archiworkshop. Създателите на този проект се опитват да направи традиционно спартанския отдиха на открито, възможно най-комфортен. Къмпингът стои на брега на реката, в сърцето на гората и перфектно се вписва в околната среда.
Всяка една от тези палатки е с необичайна форма, в действителност тя е отделна къща, която разполага с всичко необходимо за комфортен живот – спалня, баня с душ и дори малка кухня, въпреки че в лагер има и самостоятелна трапезария.
Интересен е материалът, от който са направени палаткитате. Това е специална мембрана, през което светлината се пропуска в затоплената къща. Въпреки това, ултравиолетова радиация и вода, тя не пропуска. Този материал e огнеустойчив, а в двуслойната модификация запазва топлина през по-студеното време, а през лятото е хладно в палатката.
Специалистите на фирмата са работили не само върху външния вид на палатки, но също така и върху дизайна на мебелите инсталиран вътре. Идвайки тук, туристите се чувстват уютно и топло. Те няма да бъдат притеснени от недостиг на място, дъжд или мъгла. В действителност, този малък комплекс от палатки е мобилен, защото лесно може да се събере и да се инсталира на друго място.

Той е разположен в столицата на Демократична народна република Корея, град на Пхенян. Стадиона е наречен „Първи май“. Построен е през 1989г. за рекордно кратко време, две години и половина. Проектът е създаден по поръчка на правителството на Северна Корея и е бил създаден специално за първи май.

Площта му е два милиона квадратни метра, а височина 60 метра. На стадиона могат едновременно да бъдат 150 000 души. Това грамадно съоръжение има осем етажа и осем входа. Разработчиците са взели под внимание, че на събитието ще дойдат много хора, така че са осигурили всичко, за да елиминира възможността за паническо бягство по време на извънредна ситуация. Затова изходите на съоръжението са осем. Освен основното поле тук има няколко зали, басейни, тренажори, трапезария, кухня оборудвана с най-модерните кухненски уреди, както и място за телевизионни и радио излъчвания.

Стадионът има и друго име „Rungrado“, защото се намира на остров със същото име разположен на река Тедон.

Ако погледнете съоръжението отгоре ще ви заприлича на огромен цвят с 16 венчелишчета, а в съцветието се намира самият стадион. На някои сградата им прилича на гигантски парашут пуснат над водата.