Облаците закриваха слънцето, но бе задушно и непоносимо горещо. Ани излезе от магазина и се насочи към колелото си, за да остави покупките в кошницата си отзад. Цяло чудо бе, че всичко се побра в нея, а бяха доста продукти, които бе взела от хранителния магазин.

Вече се канеше да яхне велосипеда си, когато една ръка я докосна по рамото. Ани се обърна и видя широката усмивка на дядо Дочо, грейнала на лицето му.

– Благодаря ти, – каза възрастния човек, – че винаги ме поздравяваш, когато минаваш край мен.

Дядо Дочо бе към 100-те. Единственото му занимание, бе да излезе от дома си, да постави един стол пред вратата си и да седне на него. Така наблюдаваше всички, които минаваха, а някои се отбиваха и обменяха с него клюките на махалата.

– Знаете ли, – каза Ани, – когато бях малко момиченце и баба ме водеше за ръка из селото, забелязах, че тя поздравява всички хора. Веднъж я попитах: „Бабо ти всичките ли ги познаваш?“ Помня, че баба се усмихна и каза: „Не. Но тук на село имаме обичай да се поздравяваме, независимо дали се познаваме или не“. На мен това много ми хареса и сега, когато отново дойдох на село, поздравявам всички, по стария обичай на това село.

– Да, така е, – потвърди дядо Дочо. – Едно време млад, стар, дете, възрастен, мъж или жена, всеки поздравяваше, когото срещне. Хубаво е, че знаеш за тази традиция, но времената се измениха. Сега хората в селото поздравяват само познатите си.

– Това няма значение, – усмихна се Ани. – На мен ми е приятно да поздравявам всички, особено, когато виждам някое тъжно лице. И когато поздравя, някой угрижен, натоварен с проблеми, а може би и чувстващ се самотен, той винаги вдига глава и ми се усмихва, и като че ли лицето му се разведрява.

– Добре правиш, моето момиче! Продължавай все така! Всеки от нас е нуждае от капка внимание, – каза ѝ с дълбока въздишка дядо Дочо.

Ани му се усмихна и каза поредното си:

– Здравейте!

Обдуля произхожда от древно индианско племе, което в продължение на много векове съхранява своята култура и традиции. Това племе е известно със своето благоговейно отношение към природата и животните.

От ранно детство бащата е учил момичето да се качва по върховете, да добива реколта в пустинна земя и да се грижи за дома си.

Но Обдуля мечтае да види света. И заради тази се мечта преодолява 49 км, за да иде на училище и да бъде на крачка по-близо до целта си.

За нея такива планински преходи са ежедневна рутина.

Тя не се страхува и не се уморява, а в очите ѝ гори ентусиазъм.

– На мен ми харесва да ходя на училище, – казва Обдуля. – Бих искала да отида в Ню Йорк, в Италия и да посетя Мексико Сити. Искам да стана учителка, за да се сбъднат мечтите ми.

Миналата седмица започна еврейският месец елул – месецът на разкаянието. Милиони евреи по света се подготвят духовно за еврейския празник на Новата година Рош Хашана.

Според еврейската традиция, за да започне Новата година от нулата, човек трябва да се разкае за несправедливите дела, извършени през изминалата година. Как точно искат прошка?

Всичко започва с азбуката.

По време на еврейския месец елул много юдеи се събуждат, за да изрекат специални молитви, наречени Слихот, סליחות , което означава „прошка“.

По този начин те изразяват съжаление за всички грехове, извършени през изминалата година.

Молитвата включва списък на греховете и престъпленията, записани по азбучен ред: алеф, бет, гимел т.н., за да се помнят по-лесно. Задачата на Слихот е да промени поведението на евреите през следващата година.

След като изброят греховете си по азбучен ред, те преминават към хваление на Господа – също по азбучен ред! Едно от най-известните песнопения на елул се нарича Адон хаСликхот (Господар на прошката).

В него се назовават ​​22 различни свойства на Бога от Алефа до Тав (А-Я).

Ето ви първата строфа:

אדון סליחות – א „произнася се: Адон хаслихот – „Господар на прошката
בוחן לבבות – ב „Бохен левавот – “Изпитващ сърцата“
גולה עמוקות – ג“Голе амукот – „Разкриващ дълбочините“
דובר צדקות – ד „Довеч цедакот – „Изричащ справедливости“

Символът на Ку Клукс Клан горящ кръст не е измислен от действащите членове на ордена, а от писателят Томас Диксън-младши, описващ го в романа „Член на клана“ публикуван през 1905 г.

Диксън обяснил произхода на ритуала от старата шотландска традиция.

Десет години по-късно, след излизането по екраните на известната екранизация на този роман под името „Раждането на една нация“ Ку Клукс Клан бил възроден, а членовете му започнали широко да използват гоящи кръстове.

Жителите и гостите на града Малмеди, Белгия,  с удоволствие са се събрали заедно, за отдадат дан на дългогодишна традиция, заключаваща се в приготвяне и ядене на гигантски омлет.

Бенедик Мати, гордо носещ званието президент на „Братството на гигантския омлет“, е уверил присъстващите, че храната е напълно безопасна

Такова твърдение било свързано с това, че все повече хора в Европа се боят да ядат яйца, защото могат да съдържат различни вредни химикали.

Ястието приготвено от 10 хиляди яйца върху четири метров тиган, било дружно изядено.

По този начин „Братството“ доказало, че яйцата са не само безопасни, но и много вкусни.