В Красноярск на улица Тотмина се е появил светофар, работещ на слънчеви батерии и вятърен генератор.

През юли в този град 88 светофара били прекъсвали работата си. 14 от тях поради техническа неизправност. В останалите случаи – поради планови ремонти и аварийни изключвания на тока.

Новият вид светофар автоматично превключва на алтернативен източник на енергия от традиционен режим на работа и обратно.

При изключване на тока, светофара може да работи безпроблемно четири часа.

Според предварителните тестове, се оказало, че слънчевите панели са много по ефективни от вятърния генератор. Причината е, че повечето от сградите са на доста близко разстояние и вятърът трудно си пробива път между тях.

В Бразилия затворниците също се занимават с определена трудова дейност.

В затвора Санта Рита ди Сапукаи, близо до Сан Пауло, те помагат на страната си да стане екологично чиста.

За да намалят присъдите си, те изпълневат извънредна работа.

В затвора са инсталирани стационарни велосипеди, които са свързани към портативен акумулатор.

Когато затворниците въртят педалите, те изработват ток, които отива за осветяване на улиците в града.

24 часа работа на такъв велосипед са равни на минус един ден от присъдата.

Тази програма също помага на затворници да бъдат в добра форма.

Числеността на действащата армия в Монако е 82 човека.

Това е единствената държава в света, където размерът на редовната армия е по-малък от броя на хората в един оркестър, в който има 85 изпълнители.

Само веднъж армията на Монако била вдигната по тревога.

Това се е случило през 1962 г., когато президента на Франция генерал Де Гол заплашил княжеството, че ще му спре тока и водоснабдяването, ако не въведе данък върху доходите.

За щастие, война не избухнала. Принц Рение III направил някои отстъпки.

Групата вече беше от източния край на острова. До тях се издигаше скала, висока около  шест метра. Далече пред тях се простираше плажната ивица.

Плажът изглеждаше лесен за дебаркиране. За това тази група мъже бяха оставени тук да охраняват брега. Ламбов се обърна към водача на групата Румен:

– Ти каза за някаква  интересна машина, която използвате за отбрана.

Румен махна с ръка и мъжете отместиха рогозка изплетена от треви и пред тях се откри странно квадратно устройство, намиращо се в скална пещера. То бе разделено на редици от петоъгълни жлебове.

– Включете я,  – заповяда Румен.

Мъжете започнаха да движат напред и назад система от ръчки. Чу се пукащ звук. На около тридесет метра във водата се появи вълнение, малко след това морето завря.

Румен махна отново с ръка и мъжете пуснаха още от устройството, което бе по-навътре в пещерата. Водата пред плажната ивица се развълнува по същия начин, както тази по-навътре.

Ламбов забеляза как рибата бяга, тя скачаше, сякаш искаше да изкачи малък водопад. Две птици се спуснаха след лесната плячка, но не стигнаха до рибите, Ламбов имаше чувството, че се удариха в невидима преграда.

Машината явно излъчваше някакви вибрации, но хората около нея чуваха само пукащо бръмчене, наподобаващо на високоволтови кабели, по които течеше ток.

– Звукови вълни? – попита Ламбов.

– Да, – отговори Румен. – Който и да дойде до този бряг, няма да остане жив.

Ламбов забеляза, че след като спряха машината, птиците и рибите се върнаха в първоначалното си състояние.

– Не е смъртоносно, – забеляза Ламбов.

– Но болката, която са изпитали, ги прави уязвими, – обясни Румен, – а после много лесно стават лесна плячка.

– Звуково оръжие, – каза Ламбов, – не се изненадвам, това се среща и в природата. Делфините използват ехолокация за да зашеметят рибата, преди да я хванат със устата си.

– Воените отдавна работят върху подобни устройства. Целта е да се използват безвредни устройства, за да се контролират тълпи при масови събирания. Така си спестяват сълзотворния газ, – разясни компетентно Румен.

– Проста хармонична вибрация. Звуковите вълни се разпространяват с различна скорост и под различен ъгъл, – започна да разсъждава Ламбов на глас. – После се събират на мястото, където водата завира. Нещо като звуков лъч.

След демонстрацията групата пое навътре към острова, където бе лагерът.

Дните изкарани без електричество от бременни жени в Канада са свързана с епигенетично наследство на децата им. През 1998 г. е имало суграшица и мощни снежни бури, които отрязали транспорта и повече от три милиона канадци са останали без ток, а това е оставило отпечатък върху ДНК на потомството, появило се в периода 1998-1999г.
При проучването специалистите са проследили живота на 150 семейства. Установено е, че у 36 деца в метилираната ДНК има характерни изменения в Т-лимфоцитите. Нивото на метилиране е в пряка зависимост от броя дни, които е нямало електричество. Епигеномът на детето претърпява някой изменения под влияния на фактори предизвикващи стрес.
Тук става въпрос не само за психологичното преживяване на бъдещите майки. Измененията, които са получили гените са свързани с метаболизма на захарта и имунитета. При получилите се така „деца на бурята“ съществува голям риск за астма, затлъстяване и диабет.