John Bramblitt е съвременен феноменален художник. Той е сляп, но рисува картини. Научил се е да различава цветовете на боите, усещайки текстурите с пръстите си. Творбите на художника са широко признати.
John Bramblitt е завършил с отличие университета в Северен Тексас в Дендон. През 2001 г., заради усложнения от епилепсия, неговите надежди да стане учител по изобразително изкуство са били попарени и той изпаднал в дълбока депресия.
Но като човек със силна воля, се научил на тактилна визуализация, която му позволявала да „види“ чрез докосване и да рисува. Разработил е специална техника, която му дава възможност да създава картини. Сюжети той взема от спомените си и реални събития в живота му.
Платната на John Bramblitt постоянно са изложени в различни галерии. Той често дава благотворителни уроци по живопис, интервюта и лекции, където винаги говори за това, че физическите недъзи не трябва да спират хората в желанието им да бъдат креативни или в нещо друго, което те обичат да правят. Семинарите на John Bramblitt  са уникални в света на изкуството. Те включват адаптивни методи за хора с увреждания.
John Bramblitt е автор на книгата „Крещя в мрака“ – една история за живота Bramblitt, пътуването му през територията на слепотата и как е намерил щастието си чрез изкуството.
John Bramblitt живее и работи в Дентон, Тексас, САЩ. Той е и консултант по разработване на програми за музеи, които са предназначени за всички, независимо от тяхната способност или увреждане.

На територията на кенийски колеж банда въоръжени мъже, убивали и залавяли заложници.
Според министъра на вътрешните работи на Кения, най-малко 15 души са били убити на територията на Garissa University College. Други 550 са изчезнали. Общо на територията на колежа са били около 815 студенти.
За нападението е поела отговорност сомалийската групировка Ал Шабаб. Според информационната агенция Франс-Прес, атакуващи  били разделили по религиозен признак учащите се. Мюсюлманите били освободени, а християните били задържани като заложници.
Според последните данни, 50 студенти са били освободени, 65 души са били хоспитализирани. Девет часа след нападението в кампуса още се чували изстрели и експлозии. Кенийските войски са изчистили три от четирите сгради и общежития, и са заобиколили терористи в последната сграда.
Един от нападателите е бил арестуван, когато се е опитал да напусне университета. Колко са били екстремисти все още не е известно.

Стела видя баща си седнал на масата да играе шах с Миро. Тя ги наблюдаваше няколко минути. Баща ѝ направи зле обмислен ход и застраши важна фигура, но Миро незабавно я взе.

– Стела, май трябваше да поискам съвет за следващия ход от теб, – някак примирено каза баща ѝ. – Ти по-добре би се справила от мен. Изглежда е от виното, замая ми се главата и не мога да мисля.

Тук ставаше дума само за шаха. Стела много добре знаеше, че баща ѝ носи много на вино, а и играта можеше да бъде спасена.

– Ако искаш, може Стела да те замести, – предложи великодушно Миро.

Възможностите на Стела  в шаха бяха скромни. Баща ѝ знаеше това, но стана и ѝ отстъпи мястото си. След това повлече крака към вратата и махна за довиждане на младите.

Изучавайки шахматната дъска, Стела набеляза стратегия, чрез която смяташе да защити територията и фигурите си.

Всяка от фигурките на шахматната дъска беше гравирана с дребни детайли. Виждаха се мантии, ризници и лица със човешки черти.

– Прекрасен комплект, – отбеляза Миро, след като забеляз как Стела оглежда фигурите. – В къщи имаме един издялан от дъб и орех, но той не е така добре изработен. Този от слонова кост ли е направен?

Стела кимна с глава.

Миро побурна с пръст своя цар.

– Ти си на ход, Стела.

Тя вдигна пешка, войн украсен с резбован щит и шлем. Миро потропваше с пръсти, докато я наблюдаваше. Стела видя шанса си, премести пешката, за да плени офицера му.

Миро мълчаливо повдигна едната си вежда. Той плъзна един топ от задната редица и го постави между царицата и офицера ѝ. Този единствен ход застрашаваше двете ѝ фигури. Тя не бе предвидила това.

Стела се намръщи. Ако премести едната фигура извън опасността, той ще да ѝ вземе другата. Тя се надвеси напред и огледа дъската. После грабна царицата си, взе неговия топ и погледна тържествуващо към Миро.

Той снизходително наклони глава и вдигна нерешително ръце от шахматната дъска. После взе коня си, скрит между пешките ѝ и един офицер и грабна царицата ѝ.

– Внимавай, – промърмори Миро, – Понякога един скромен войн може да направи бърз ход, за да завладее царицата.

– Доста дръзки думи, – скръцна със зъби Стела.

Тя съсредоточи вниманието си към дъската, а Миро се облегна назад в стола си. Стела осъзнаваше, че падането на царицата, отслаби много позициите ѝ.

– Внимавай, погрижи се за царя си, – учтиво я предупреди Миро.

Стела видя опасността и пребута една пешка, за да защити царя си, но това беше напълно безполезно. Скоро нейния цар беше пленен.

– Да изиграем още една игра, – предложи Миро.

Стела блъсна фигурите и стана. Нямаше повече смисъл да играят. Тя не обичаше да губи, дори и когато осъзнаваше, че е по-слаба. Но Моро беше търпелив и чакаше, рано или късно тя щеше да стане негова жена.

Знакът на долара $ е много по-стар от американската валута.
Той се е появил в бизнес кореспонденция през 1770 г. и се е използвал за песо – валутата, произведена в Испания за нейните колонии, а също така е била разпространена на територията на бъдещите Съединените щати.
Проучването на документи през тази епоха показало, че този знак се е получил от сливането на буквите P и S в абривиатурата Ps, употребяваща се за песо в множествено число.
Първоначално буквите се наслагвали една върху друга, а след това от P останала само вертикалната линия.
До днес $ е официален символ на мексиканското и всяко друго латиноамериканско песо.

Всеки от нас е запознат с пирамидите и гробниците на фараоните в Египет.
Въпреки това, много интересни открития в историята на археологията остават загадка за нас.
Някои археологически находки рядко се споменават в книгите, въпреки че те имат значима стойност за учените и науката като цяло.
Крепоста Саксайуаман се намира в границите на Куско, Перу – в бившата столица на инките.
Гигантските каменни блокове са сложени толкова нагъсто, че дори стотици години след тяхното строителство не може да се плъзне между тях лист хартия.
Много съвременни учени отричат ​​крепостното предназначение на тази цитадела.
На тази територия имали право да идват само инки. Цитаделата е смятан за дом на Слънцето, място за оръжия и войната. Начело на йерархичната стълба можел да бъде само законнорождения инка с кралска кръв.