През 2007 г. компанията Odyssey Marine Exploration, която е специализирана в геоложки проучвания, намерила на шелф испанския кораб. На борда му имало златни и сребърни монети.

Общото тегло на монетите било 17 тона, а стойността им отговаряла на около 500 милиона долара.

Предполага се, че този товар е превозван от кораба „Merchant Royal“.

След като съкровището било намерено се разразил ужасен скандал. Правителството на Испания трябвало да заплати това съкровище.

А самото злато било изнесено от територията на Перу.

Балканските противоречия са нова причина за свикване на 24 октомври 1885 г. в Цариград конференция на Великите сили.

Тази конференция продължава и след Сръбско българската война.

Вече е трудно да се иска възстановяване на положението отпреди 6 септември, затова Великите сили преговарят главно по условията за признаването на Съединението.

Преките турско-български преговори завършват с подписването на 24 март 1886 г. на Топханенски акт, който признава Съединението. Компромисът е постигнат благодарение на турското съгласие българският княз Александър Батенберг да поеме управлението на Източна Румелия, а в замяна Османската империя получава Кърджалийска околия и селата по долината на река Въча, населени предимно с българи мюсюлмани.

Съединението е извършено и защитено благодарение на пълното единение на българите от всички краища. Успехът му подсилва оптимистичната вяра, че това е само първата стъпка към пълното освобождение на българските земи.

Съединението е изцяло българско дело и е сред най-успешните събития в нашата историята.

Но то има и негативните последици.Съединението довежда до конфликт с Русия, което ще предизвика проблеми в бъдеще.

Съединението успява благодарение на щастливо стечение на обстоятелствата. Щастието е добро, но е несигурен помощник, защото лесно променя посоката си.

Значителното уголемяване на територията на България ѝ създава потенциални противници на Балканите. Това затруднява следващата стъпка, борбата за освобождение на Македония.

Една от тях е река Мозел, протичаща между Люксембург и Германия. Съвместното управление на тази територия било установено още в далечната 1816 г.

Друга територия от този вид е остров Фазан. Той се намира по средата на река Бидасоа, близо до нейното устие. Географски Фазан се разполага почти в Бискайския залив. Той се управлява съвместно от Испания и Франция. Администрацията от град Ирун и френския град Андай се сменят едни други на половин година.

Малък участък от Арабския полуостров между Арабските Емирства и Оман съвместно се управлява от Оман и емирство Аджаман, най- малкото емирство в ОАЕ. Това объркване е станало, защото Аджаман до 1971 г. е бил част от Оман.

Има и късче в космоса , което принадлежи на 15 страни. Това е Международната космическа станция собственост на Белгия, Бразилия, Дания, Германия, Испания, Италия, Канада, Холандия, Норвегия, Русия, САЩ, Франция, Швейцария, Швеция, Япония.

На границата между Египет и Судан се намира територията Бир Тавил с площ 2060 кв. км. Тя не принадлежи на нито една държава на планетата.

Работата е там, че през 1902 г., Великобритания провела нова административна граница между регионите, предавайки на Египет Бит Тавил, а на Судан Халайбския триъгълник, територия с много по-голяма площ.

След като Египет получила независимост, тя поискала да се върне в старите си граници, отказвайки се от правата си върху Бир Тавил. Властите на Судан не пожелали да направят териториални изменения и също не приели Бир Тавил за своя територия.

Интересното е, че на тази ничия територия, два пъти е обявено създаването на виртуална държава. Първата виртуална страна наречена „Северен Судан“ провъзгласил американецът Джереми Хитон през юли 2014 г. В отговор на това руския предприемач Дмитрий Жихарев също провъзгласил себе си за крал на Бир Тавил, обявявайки територията за „Кралство на Средната земя“.

Днес Бир Тавил се използва за пасище на животни от племето Абабде. Това е племе на бедуини, които се прехранват чрез скотовъдство. В света има около четвърт милион представители на този полуномадски народ.

Това отнема време. За да узрее плода се иска време, така е и с плода на Духа.

Развитието на Христоподобен характер не може да стане бързо. Духовният растеж, както и физическия отнема време.

Когато Христос подейства в живота ни, за да ни преобрази, той допуска проблемите, които не можем да решим, да ни „посмекчат“ малко.

Исус хлопа на вратата ни, някои я отварят от първия път, но други са доста устойчиви и се държат дори отбранително, но Той стои и чука.

В момента, в който се отворим за Христос, ние получаваме „опора“ в живота си. Можем да си мислим, че сме предали живота си на Него, но истината е, че има много неща в живота ни, с които не сме съвсем наясно.

Затова отстъпваме само част от житието и битието си. След като получи тази част Христос започва да действа и превзема все повече и повече територия, докато обхване животът ни напълно.

Ще има битки и сражения, но резултатът  никога няма да бъде под съмнение.

Бог е обещал: “ ….. оня, който е почнал добро дело във вас, ще го усъвършенствува до деня на Исуса Христа“.