Тримата седяха на една открита терасата и пиеха чай. От нея се виждаше всичко наоколо.  Валери правеше компания на Ина и Сара, две доста буйни сестри.

И тримата учеха в един колеж, но в различни специалности. Валери харесваше Сара, но нямаше нищо против присъствието на Ина.

Днес разговаряха за архитектурата, по специално за Палацо дей диаманти, дворец получил името си от прозвището на управляващия областта тогава – Диаманта.

– Дванадесет хиляди издялани диаманта са изпъквали на заплашителната фасада на двореца, – каза Сара.

– Не е било особено изтънчено, но сполучливо е напомняло за властта на херцог Ерколе над Ферара, – смръщи вежди Ина.

– И защо са го наричали Диаманта? Защото е бил много ценен ли? – попита Валери.

– Може би защото е бил жилест и силен, – предположи Ина. – Тялото му е било като изсечено с груби линии.

– Защото в преговорите е бил твърд като най-коравия камък, – обясни Сара.

– Но знам от историята, че е загубил само в една сделка, – усмихна се загадъчно Валери.

– И каква е тя? – попита бързо Ина.

– По-голямата му дъщеря Изабела е била не само красива, но и много умна,  – започна да обяснява Валери, – но вместо да бъде дадена на Людовико Скворца и да управлява в Милано заедно с него, била даден на друг. Случило се така, че пратеникът с предложението за женитба от Милано бил изпреварен от този на Франческо Гонзага, бъдещият маркиз на Мантуа.

– И какво значение има това? – вдигна рамене Ина.

– Тогава бракове между благородническите домове не са се сключвали заради прищявки, основани на мимолетни предпочитания или привличане, – поясни Сара. – Мирът в Италия зависел от тези съюзи.

– По-малката сестра на Изабела Беатриче била омъжена за Людовико, но тя в много неща е отстъпвала на сестра си ….. – допълни Валери, но не успя да довърши, защото Ина го прекъсна.

– Е, каква стана тя? – намръщи се Ина. – Уж за дворец говорихме, но пак стигнахме до „безценните“ жени, за който никой мъж не е достоен.

– Ех, Ина, Ина кога ще пораснеш? – засмя се Сара.

Ина стана демонстративно от масата. Сара и Валери я последваха безмълвно, хванали се за ръце.

На плажовете на Тихия океан на юг от Япония, могат да се намерят доста необичайни песъчинки.

Много от тях са под формата на малки звезди, по-малки от милиметър в диаметър.

Местните легенди твърдят, че това са останки от нещастните деца на небесния съюз между две звезди. Тези звездни деца са умирали при падане на земята или са били убити от чудовищна змия, която живеела в морето край японския остров Окинава.

В действителност, тези малки звезди са останките на бодливите обвивки на друга форма на живот: амебоподобни същества, наречени фораминифери.

Първите етапи от развитието на баскетбола са свързани с разпространението му в САЩ, по специално в училища и колежи.
Още преди началото на XX век, играта доста бързо придобива известна популярност не само в САЩ, но и в Канада.
Родоначалник на баскетбола е колежът на  Младежката християнска асоциация, който първоначално активно се е занимавал с регулирането и разпространението на играта.
Десет години по-късно ръководството на колежа заключило, че тази дейност препядства изпълнението на основната мисия на учебното заведение и решило да се дистанцира от новия спорт.
През 1898 г. е направен първият опит да се създаде професионална асоциация – Национална баскетболна лига, но тя съществува само пет години.
След Първата световна война отговорността за правилата и ръководенето на играта са взети от две аматьорски организации: Национална асоциация на студенския спорт и Любителски спортен союз. Активна роля в популяризирането на баскетбола е играел през това време и неговия непосредствен създател Джордж Нейсмит.

 – Този държавник е силен, защото е сключил съюз с дявола – казала една много набожна жена на улицата.
Това заинтригувало един младеж. След известно време, той се оказал в друг град и чул от непознат мъж:
– Всички земи принадлежат на един човек. На него дяволът му помага.
Една лятна вечер младежът видял красиво момиче. И веднага до него стигнало приглушено, лицемерно сумтене:
– Това момиче служи на дявола.
От този ден младежът взел решение да намери дявола. Когато го открил, попитал:
– Казват, че можеш даправиш хората силни, богати и красиви?
– Не съвсем, – отговорил дяволът. – Ти си слушал мнението на тези, които ми правят реклама.

Геостратегията или още географската стратегия е политическа наука, определяща средствата и методите за постигане целите на една държава или съюз от държави.  По-точно поддържането и увеличаването силата на държавата или този съюз при неблагоприятни пазарни условия. Целта е да се сведат до минимум щетите и да се възстанови първоначалното състояние на държавата или съюза преди кризата.
Геостратегията е категория за обществото, икономиката, политиката, националната култура, военната мощ и други стратегически елементи. Тя разглежда и отчита стратегическия потенциал на други държави, като ги разделя на потенциални съюзници, противници или неутрални. Взема под внимание стратегическите свойства на географската среда, в която геостратегията се реализира.
В йерархията на политическата наука тя заема подчинено положение по отношение на политиката и геополитиката. Необходим компонент и неразделна част от геостратегията е национална стратегия и стратегическо географско разположение.
Обикновено с геополитика и геостратегия се занимава група създадена по аналогия на изследователските центрове във Великобритания и САЩ.