Веднъж във Виенската опера херцогът на Уелинктън Артър Уелсли слушал Бетховен.

Изпълнявала се „Битката при Витория“. Великият композитор украсил произведението си със звуци, имитиращи грохота на оръдията и шума на битката.

След представлението руският посланик попитал херцога:

– Музиката приличаше ли на истинска битка?

– Господи, разбира се, че не, в противен случай аз първи бих избягал веднага.

Великият художник и скулптор се захващал за много проекти, но често и бързо охладнявал към тях. За това се смята, че Леонардо да Винчи е оставил след себе си много недовършени произведения.

Но най-известната незавършена работа станала такава не по вина на твореца, а поради обстоятелствата.

По заповед на миланския херцог Леонардо трябвало да построи грандиозна статуя на кон и ездач, в чест на бащата на аристократа.

Да Винчи работил над статуята 12 години. През 1492 г. била представена 7 метров глинен модел на „Gran Cavallo“. Още тогава много смятали, че тази работа е едно от най-съвършените произведения на изкуството.

Въпреки това, формата на коня не са имали време да отлеят от бронз, защото започнала войната между Италия и Франция и херцогът предал 200 хиляди фунта метал, предназначен за паметника за военни цели.

Статуята останала незавършена.

Скоро французите завзели Милано и принудили Леонардо да Винчи и херцога да избягат.

Глиненият модел бил използван за мишена на войниците. На нея се получена пукнатина, която под въздействието на сезоните се срутила.

Но през 1999 г., по чертежите на Леонардо да Винчи бронзов кон все пак бил отлян и инсталиран в Милано.

В Саксония в Шнеберг през 1477г. бил открит най-големият самороден къс сребро с тегло 20 тона.

Поради големия си размер и тегло, късът не можел да се изнесе и от него да се изработват предмети за определена цел.

Според свидетелства, на мястото, където бил открит този голям къс сребро, направили подземна камера, а на буцата сребро  придали формата на стол.

Саксонският херцог Албрехт заедно със своята свита слязъл в шахтата и отпразнувал на сребърния стол необичайната находка на миньорите от Шнеберг.

Тримата седяха на една открита терасата и пиеха чай. От нея се виждаше всичко наоколо.  Валери правеше компания на Ина и Сара, две доста буйни сестри.

И тримата учеха в един колеж, но в различни специалности. Валери харесваше Сара, но нямаше нищо против присъствието на Ина.

Днес разговаряха за архитектурата, по специално за Палацо дей диаманти, дворец получил името си от прозвището на управляващия областта тогава – Диаманта.

– Дванадесет хиляди издялани диаманта са изпъквали на заплашителната фасада на двореца, – каза Сара.

– Не е било особено изтънчено, но сполучливо е напомняло за властта на херцог Ерколе над Ферара, – смръщи вежди Ина.

– И защо са го наричали Диаманта? Защото е бил много ценен ли? – попита Валери.

– Може би защото е бил жилест и силен, – предположи Ина. – Тялото му е било като изсечено с груби линии.

– Защото в преговорите е бил твърд като най-коравия камък, – обясни Сара.

– Но знам от историята, че е загубил само в една сделка, – усмихна се загадъчно Валери.

– И каква е тя? – попита бързо Ина.

– По-голямата му дъщеря Изабела е била не само красива, но и много умна,  – започна да обяснява Валери, – но вместо да бъде дадена на Людовико Скворца и да управлява в Милано заедно с него, била даден на друг. Случило се така, че пратеникът с предложението за женитба от Милано бил изпреварен от този на Франческо Гонзага, бъдещият маркиз на Мантуа.

– И какво значение има това? – вдигна рамене Ина.

– Тогава бракове между благородническите домове не са се сключвали заради прищявки, основани на мимолетни предпочитания или привличане, – поясни Сара. – Мирът в Италия зависел от тези съюзи.

– По-малката сестра на Изабела Беатриче била омъжена за Людовико, но тя в много неща е отстъпвала на сестра си ….. – допълни Валери, но не успя да довърши, защото Ина го прекъсна.

– Е, каква стана тя? – намръщи се Ина. – Уж за дворец говорихме, но пак стигнахме до „безценните“ жени, за който никой мъж не е достоен.

– Ех, Ина, Ина кога ще пораснеш? – засмя се Сара.

Ина стана демонстративно от масата. Сара и Валери я последваха безмълвно, хванали се за ръце.

Сладолед и течаща вода, точно това трябва на човек в един горещ следобед в Италия.

Днес ви предлагам разходка до един от фонтаните на Рим.

Не се опитваите да се намокрите от него, нито си топете краката, защото ви грози глоба от няколко стотин евро.

Първоначално на Fontane delle Tartarughe костенурки не е имало. Те били добавени след 60-70 години на миналия век, при реконструкцията на фонтана.

Смята се, че те в компания с делфините, символизират девиза „Бързай бавно“.

Строителството на фонтана било финансирано от богатото семейство на Матеи, които са живели в съседство.

Според легендата, съоръжението толкова поразило бъдещият тъст на херцог Матеи, че той веднага се съгласил да омъжи дъщеря си за херцога.