Недалече от Баку на полуострова Апшерон, който е предвиден за даване под наем на търговсики помещения, може да се види истинска горяща планина.
Янардаг така азербайджанците наричат тази своя забележителност, е не много любезна за срещане на гости.
Не всеки се осмелява да се приближат до планината, от която постоянно се издигат заплашителни пламъци, които не се страхуват нито дъжд, нито сняг, нито силен вятър.
Каквото и да става там, желаещите да погледнат това загадъчно и омайващо чудо не е намалял. Най-много туристи все още предпочитат да посетят това място под прикритието на нощта, когато пламъкът се появи с целия си блясък. Изглежда, сякаш планината крие огромни си богатства, които са толкова много, че е невъзможно да се скрият блясъка си през нощта.
От древни времена на този полуостров са били много огненопоклоници, които едва ли биха могли да обяснят произхода на този необичаен феномен.
Днес вече не е тайна, че причината се крие в природния газ, който изтича от пясъчните  слоеве.
Азербайджанските изследователи твърдят, че петролните и газовите запаси в тези места са толкова близо до повърхността, че честото им просветване отдавна вече не изненадват никого.
Освен това, до скоро на Апшерон е можело да се намерят такива места, където земята мигновено се е превръщала в горящ факел само от едно запалване на кибритена клечка.
Описание точно такъв огън, който се появява „от нищото“, може да се намери в трудовете на известния пътешественик А. Дюма и М. Поло.

За енергичността на ярославския селянин е писал още Гогол.
Още от древни времена ярославци се характеризирали като хора, за които не е свойствена апатията, вялостта и сънливостта. Но те не познавали с такива характерни руски качества като не припряност, задълбоченост, съобразителност.
Активността им достига до крайност и това не е учудващо. Отдавна Ярослав се нарича града на съкровищата. Погледнеш надясно, някой изкопал вана със златни монети, обърнеш се назад, друг се опитва някакъв стар сандък да отвори.
Наистина, от много отдавна ярославци ги наричат „кукувичи деца“, намеквайки за тяхната подвижност и способност без да се колебаят да напуснат родната земя.
И за тези качества има историческо обяснение. Ярослав се намира на кръстопът на древни пътища – волжския маршрут от викингите към арабите.
През средата на XVI век тук възниква главното кръстовище на търговските пътища в Русия.
Движението примамвало ярославецът към нов живот, откривали му се нови хоризонти. Неуморно търсели по-добър живот. Те не престават и до днес, но в вече във всички страни.

Карлос Инка, потомък на императорът, се оженил за испанката Дона Мария Есквил. Кастилката била на мнение, че съпругът й не бил достатъчно амбициозен и не й осигурявал положението, което подобава на нейния и неговия произход.
Горкият Карлос бил хокан непрекъснато от досадната си жена, докато една нощ му писнало, завързал очите й и я отвел във вътрешния двор на хасиенда.
Под студената светлина на звездите, когато всички наоколо били потънали в сън и не се мяркала жива душа, Карлос започнал да насочва жена си, държейки я за раменете.
Макар че се излагал на многобройни опасности, сред които мъчения и дори смърт от ръцете на другите индианци, потомъкът на императорът все пак разкрил тайната си.
Завъртял жена си три пъти и като се уверил, че напълно е загубила ориентация, я повел надолу по някакви стъпала до тайната подземна стая вътре или под крепостта Саксайхуаман. Махнал превръзката от очите й и най-сетне й запушил устата.
Двамата стояли на прашния каменен под на древно помещение, претъпкано със златни и сребърни слитъци, изящни бижута и храмова утвар. Покрай стените били подредени статуи в естествена големина, изобразяващи отдавна измрели Върховни инки. Липсвал само златният Слънчев диск, почитан от старите инки най-много от всичко.
Вероятно Карлос Инка е бил един от пазителите на тайната на инките, изплъзващи се на испанците и други ловци на съкровища в продължения на столетия.

Никой не иска да заседне в стаята, когато е лошо времето. Не е нужно да се разстройвате от това, че дъжда ви е затворил в къщи. Има толкова много неща, с които можете да се заемете в такова време.
Дъждовния ден е създаден за кулинария. Изпечете нещо за вашите близки. Използвайте дъждовното време, за да се научите да приготвяте някое екстравагантно ядене, рецепта, за което отдавна имате, но постоянно отлагате заради недостиг от време.
Напишете писмо до ваш роднина или член от семейството. Кога за последен път сте писали писми? Такова занимание може да ви се стори доста старомодно, къде по-лесно е да набереш няколко фрази на компютъра и да го „изпратиш“ чрез натискане само на един бутон.
Представете си, че сте получили писмо. Красив плик, няколко печата и ярка пощенска марка. Това не е сухата електроника, такова нещо може да подобри настроението ви.
В суматохата от битови проблеми, ние стоим в социалните мрежи и изпращаме по електроната поща някакви внезапно хрумнали ни мисли, думи, изгледи…., колкото да останем вързани в мрежата. Едно писмо дава възможност, без да бързаш, да кажеш това, което искаш. В него се влага повече труд и частица от вас.
Ако водите дневник, дъждовния ден е отличен повод да се заемете с него. Попълването на дневника помага да се премахне стреса, да се документират целите, да се набележат етапите за постигане на някои важни цели, които периодически преминават през главата ви.
Навярно сте чули за някой филм или сте прочели рецензията за него и ви е заинтересувал. Дъждовното време  ви дава възможност да го гледате. Пригответе си няколко сандвича, чай или кафе, настанете се удобно във фотьойла и включете екрана. Ако филма докосне душата ви, а вие сте романтична натура, не забравяйте да си вземете няколко носни кърпички.
Ако дъждовното време ви е събрало с децата в дома ви, използвайте го. Знаете, че децата, особено малките, доста скучаят в такова време. Например, заемете се със „търсене на съкровища“. Това е отлично средство да разнообразите времето, както своето, така и на децата.
Приспособете правилата на играта до възможностите на жилището ви.
Първо не забравяйте да приготвите самото „съкровище“. Това могат да бъдат различни лакомства, играчки, книги или филми. Вземете решение колко подсказки ще се допускат в играта. И започвайте!
Не тъгувайте, че вън вали, В такова време можете да се заемете с различни нескучни и полезни неща, без да излизате от къщи.

Григорий дошъл в Печерския манастир при отец Федосий. От него той се научил на смирение, подчинение… Особено бил прилежен в молитвата и за това получил власт над бесовете. Дори когато били далеч от него, крещели: „О, Григорий, гониш ни с молитвата си….“
Тъй като древния враг по никакъв начин не можел да навреди на монаха, научил зли хора да го оберат. Той нямал нищо друго освен книги.
Една нощ крадците дошли и зачакали, кога Григорий ще отиде на сутрешна молитва, за да влязат и да го оберат. Монахът усетил идването им. Обикновено той не спял по цели нощи, а пеел и се молел в средата на килията си. Помолил се и за тези, които дошли да го ограбят: „Господи дай сън на слугите си, защото те напразно се трудят да угаждат на врага“.
И те спали пет дена и пет нощи. Когато се събудили монахът ги попитал: „До кога ще стърчите тук напразно, мислейки да ме ограбите? Идете си по домовете.“
Те станали, но не могли да вървят, защото изнемогвали от глад. Григорий ги нахранил и ги пуснал.
Когато за това узнал владетелят на града, заповядал да накажат крадците. Натъжил се Григорий, че заради него ще накажат тези хора. Тогава той отишъл, подарил част от книгите си на владетеля, а крадците били пуснати.
Останалата част от книгите продал, а парите раздал на бедните, като си мислел: „Да не попадне някои в беда, ако реши да ги открадне.“
Нали сам Бог е казал да не си събираме богатства на земята. Те могат да бъдат обрани от крадци. Нетленните съкровища са на небесата, където молец и ръжда няма да ги повреди, нито крадци могат да ги оберат.
А твоето богатство къде е?