Карлос Инка, потомък на императорът, се оженил за испанката Дона Мария Есквил. Кастилката била на мнение, че съпругът й не бил достатъчно амбициозен и не й осигурявал положението, което подобава на нейния и неговия произход.
Горкият Карлос бил хокан непрекъснато от досадната си жена, докато една нощ му писнало, завързал очите й и я отвел във вътрешния двор на хасиенда.
Под студената светлина на звездите, когато всички наоколо били потънали в сън и не се мяркала жива душа, Карлос започнал да насочва жена си, държейки я за раменете.
Макар че се излагал на многобройни опасности, сред които мъчения и дори смърт от ръцете на другите индианци, потомъкът на императорът все пак разкрил тайната си.
Завъртял жена си три пъти и като се уверил, че напълно е загубила ориентация, я повел надолу по някакви стъпала до тайната подземна стая вътре или под крепостта Саксайхуаман. Махнал превръзката от очите й и най-сетне й запушил устата.
Двамата стояли на прашния каменен под на древно помещение, претъпкано със златни и сребърни слитъци, изящни бижута и храмова утвар. Покрай стените били подредени статуи в естествена големина, изобразяващи отдавна измрели Върховни инки. Липсвал само златният Слънчев диск, почитан от старите инки най-много от всичко.
Вероятно Карлос Инка е бил един от пазителите на тайната на инките, изплъзващи се на испанците и други ловци на съкровища в продължения на столетия.