Група приятели се събраха на вечеря. Един от тях беше генерален директор, но тази вечер предложи да обсъдят проблемите на образованието.

– Какво може да се научи от този, който е решил, че най-добрият вариант за него е да стане учител?

И за да подчертае своята гледна точка, той се обърна към Галя Миронова:

– Галя, ти си учителка. Кажи честно, какво правиш на работата си?

Галя беше честен и открит човек.

– Искате да знаете с какво се занимава? – започна Галя предизвикателно.

Тя направи пауза, а след малък интервал от време продължи:

– Карам децата да работят. Толкова много работа, която дори не са си и представяли, че могат да извършат. Слагам плюсове на лошите оценки, за да се чувстват победители. Успявам да ги накарам да седят 40 минути на едно място, когато родителите им не могат да ги спрат дори и за пет минути без някакъв вид компютър.

Галя изгледа аудиторията си и продължи:

– Уча децата да се удивляват, да задават въпроси, да се извиняват, да уважават себе си и другите, да носят отговорност за своите постъпки. Уча ги да пишат, да четат, а след това ги карам да пишат и да четат.

Галя нервно прибра падналия кичур от косата си и продължи още по-настъпателно:

– Карам ги да смятат на ум, защото те трябва да използват мозъците си, които Бог им е дал, а не калкулаторите. Опитвам се да направя своя клас място, където учениците да се чувстват безопасно.

Галя рязко се обърна към генералния директор и като че ли това каза само на него:

– И накрая им давам да разберат, че ако развиват дадените им от Бога таланти, упорито работят и внимават съвестта им да е чиста, те непременно ще успеят във всяко начинание…. И когато хора ме осъждат за това, което правя, не им обръщам внимание, защото те така говорят, не познавайки същността на нещата, не са се занимавали с това и са невежи в тази област.

Генералният директор премигна няколко пъти и се готвеше да се извини, но Галя продължи:

– Възпитавам децата ви и ги подготвям да станат генерални директори, лекари, инженери, ….А вие с какво се занимавате, господин директоре?

Мъжът наведе глава и нищо не каза.

Не учете децата си да бъдат богати, но им давайте възможност правилно да оценяват нещата….

В основата на покаянието лежи жаждата за очистване, стремеж да се запази неопетнена съвест пред Бога.

Както постоянно се отстранява нагара от свещниците, за да горят равномерно и без сажди, така и Христовите ученици са призвани да водят непрестанна борба с мислите и желанията, които спъват молитвите им.

Важното е да се разбере, че благоприятния ефект, от признаването и отказването на греха, е стремеж към Бога, бдително внимание към душата, ходене пред лицето на Бога през целия ден.

Господ прощава след искрено покаяние и просветлява душата. Вразумява я и я наставлява със Своята благодат. Разрешава много затруднения и вътрешни смущения.

Това се извършва чрез непосредственото въздействие на Святия Дух. Всеки християнин го е изпитал, ако е незлоблив в отношенията си с хората.

Пътят към едно ново начало започва с чиста съвест и покаяние. Първо прегледайте всяка област от живота си, а след това се покайте за всеки грях.

Какво означава това, да се покая? Това означава: Първо, да поеме отговорност за греха си. Второ, да се отвърне от него. И на трето място, да се  включите към Бога и Неговата благодат.

В Библията се казва: “  Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа. Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, Който е на небесата, и нека речем: Съгрешихме и отстъпихме“.

Покаянието не означава, рационализиране на греха си. Вие не казвате: „Това беше голяма работа.“ , „Това се случи толкова отдавна“, „Това беше просто един етап през, които минах“ или „Всеки го прави.“ Това не е от значение! Вие не може да се рационализира грях, да го сведете до минимум, да се извините или да обвините другите за него. Това не е истинско покаяние.

В Библията се казва: „Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си, и истината не е в нас“.

Бихте ли искали да се отърват от лошите си навици в живота? Ще победите, когато спрете да лъжете себе си. Всичко започва с честност и признава, че нещо не е наред, без значение колко искате да го рационализира и да го извините. Трябва да го признаете, да го изповядате и то ще напусне живота ви.

Не е тайна, че повечето джебчии действат в обществения транспорт. Час Пик за тях най-доброто време, когато могат да откраднат нечий портфейла или мобилен телефон.

Нима не се сещат, че хората, който използват трамваи, тролеи и автобуси, съвсем не са толкова богати?!

Често се случва да бъдат откраднати последните пари на някой пенсионер или студент.

Влади се качи в автобуса. Той беше приятен на вид младеж, но желанието да краде се бе залепило като дъвка за него и не му даваше покой. Не, че нямаше пари, дори притежаваше много повече, отколкото тези, които обираше.

Влади огледа хората и се насочи към нищо неподозиращ млад мъж. Бръкна внимателно в джоба му и незабелязано извади мобилния му телефон.

Влади поиска да се наслади на новата си придобивка, за това включи екрана на телефона. Там се появи SMS:

„Роди се!!! 15:20
3,75 кг и 53 см, щастие :)“

Това, което прочете силно разтърси джебчията. Той не можеше да остане пасивен и безучастен след това съобщение.

Върна се обратно и пусна телефона в джоба, от където го бе откраднал.

Едно десетгодишно момиче забеляза действието му и учудено го изгледа.

„Странно, – помисли си то, – повечето крадат мобилни телефони, а не ги пускат в джобовете на хората“.

Но Влади не обърна внимание на детето. Той наблюдаваше младия мъж, който току що бе слязъл от автобуса и радостно четеше SMS от мобилния си телефон.

Невероятно, но такива неща могат да се случи и в реалния живот. У този, който бе откраднал, съвестта се бе пробудила.

Доброто винаги побеждава злото!

Съвестта е вътрешен глас. Но откъде идва? Тя възниква от противоречието между кой и какво?
Нещо като между истината и лъжата.

Съвестта е близо до истината и до правдата, защото хората инстинктивно усещат какво е добро и какво е лошо, кое е истина и кое е лъжа.

Съвестта е шепот на истината. Не ни дава да хитруваме и лицемерим. Но ако ние постъпваме лукаво, не можем да спим и се разболяваме.

Понякога истината ни се изплъзва и остава незабелязана. Тя остава на границата между изкушението и злото.

Вземи коя да е лъжа и намери корените ѝ. Мрежата ѝ непременно ще ви доведе до страха.
Като цяло страхът е компонент на инстинкта за оцеляване.

Да се боиш, това е нормално. Особено, когато страхът е естествен и мигновен, но не и когато е скалъпен, заплетен и украсен с лъжа.