Любомир минаваше покрай множество трамвай вдигащи голям шум с безбройните си колела. Той търсеше Илиян, негов много близък приятел.
Най-накрая го намери, облегнал се на една от тези мощни машини.
– Как се задвижва това чудо? – попита Любомир като посочи с ръка един от трамваите.
– Чрез въртенето на колелата и триенето, което създават, – отговори Илиян. – Триенето образува електрически ток, чрез който трамвая се задвижва……
Другите обяснения на приятеля си Любомир слушаше с половин ухо. Мислите му го отвлякоха към сегашното му положение, сравнявайки го с тези мощни машини.
„По същия начин Бог иска да ни даде сила в живота ни, – помисли си той. – За това ни поставя в трудна ситуация. Така Той генерира духовна сила чрез силно триене.
Любомир погледна приятеля си, разбра че е изгубил нишката на обяснението му, но не го прекъсна, а продължи да разсъждава на ум:
„Е, не е приятно това триене. Понякога се опитваме да го избегнем , но колко много губим. Ако използваме получената сила ще се издигнем над причините създали болезнената ситуация“.
И то си е така. Като се замисли човек съпротивата е напълно необходима, тя поддържа баланса на силите.
Благодарение на центростремителните и центробежните сили нашата планета се държи на орбитата си.
Не е достатъчно да имаме сила, която да ни дърпа напред, имаме нужда и от сила, която ни задържа назад.
За това Господ ни изпраща светски скърби, изпитания и изкушения, възпирайки ни с обстоятелства, които сякаш ни се противопоставят, а всъщност ни помагат по нашия път и укрепват стъпките ни.
Нека приемем тежестите и крилете. Така движени от Божествената сила напредваме с вяра и търпение към обещаната нова земя и небе.
