Най-страшното като последица от кавгите между мъж и жена, е влиянието на станалото върху неукрепналата детска психика.

Смята се, че деца, които са били свидетели на бурните родителски разногласия, мъчително се адаптират към живота като възрастни и трудно създават семейства. А ако създадат такова има голяма вероятност да пренесат в новата „клетка на обществото“ същите нездравословни отношения.

Да създадеш на детето си „парникови“ условия, няма да можеш, но и не е нужно. То трябва да разбере още от детството си, че не всичко в света е просто и добро, и че има и доста неприятни неща.

Ако детето е станало свидетел на схватка между родителите си, необходимо е в достъпна форма да му се обясни, че такива неща се случват и между хора, които се обичат.

Обезателно детето трябва да се убеди, че майка му и баща му не се сърдят един на друг.

Главата ни е нужна, за да мисли, краката – да ходим, но за какво ни са веждите?

Основната функция на веждите е да защити очите. Това специфично окосмено покритие помага на човека да оцелее в екстремални условия.

Когато нашите далечни предшественици са влизали в схватка с дивите зверове, по време на двубоя по лицата им се е стичала пот. В нея, както е известно, се съдържат вредни за очите сернокисели съединения, които ни карат непрекъснато да мигаме, лишавайки ни за секунди от зрение.

Този момент е напълно достатъчен, за да може звярът да нанесе на човека смъртоносна рана. Но в този двубой са побеждавали нашите предци, защото потта не е попадала в очите, а по веждите се е стичала по слепоочията и по носа.

Веждите ни спасяват не само от потта, но и по време на ремонт, когато мазилката пада не върху очите ни, а отново върху тях.

Освен това веждите ни помагат да изразим различни емоции, като тъга, гняв, изненада. … Те позволяват на събеседника ви да разбере, как вие се отнасяте към дадена идея или събитие.

Стефан и Ина все още бяха влюбени един в друг, дори много повече от мига, когато се бяха запознали.

Тогава тя бе скоро завършила магистратурата си по математика и веднага ѝ бяха предложили учителско място в едно елитно училище. Стефан беше много по-голям от нея, но когато се погледнаха, между тях пламна искра.

Събра ги една „щастлива“ случайност.

Ина подпря бронята на Стефан и двамата изригнаха в препирня. Не можеше да се каже, че първата им среща бе особено романтична.

Половин час си разменяха хапливи реплики:

– Къде караш? Сляпа ли си?

– А ти къде се навираш пред мен, – не отстъпваше Ина.

– Кой ти е дал книжка? – ежеше се Стефан.

– По пътя си срещам все такива“професионалисти“ като теб, – не му оставаше длъжна Ина.

По колите нямаше никакви поражения, но не в това беше работата. Въпросът бе принципен.

Смешното бе, че двамата не си спомняха да са се карали така жестоко с някого до сега. Обикновено и двамата опитваха по всякакъв начин да помиряват хората около себе си, но те не бяха такива в този момент.

Тяхното направо си беше същинска война. Полицаят, който се спря, за да разбере какво става, вдигна ръце от тях.

– Ако не престанете веднага, ще ви арестувам и двамата, – заплаши ги той.

Схватката бе в разгара си, когато Стефан отчаян предложи:

– За да се помирим, предлагам една вечеря в близкия ресторант. Аз плащам.

Това породи още няколко минути спор, но накрая Ина се предаде.

Стефан и днес след толкова години се чудеше: „Защо тогава я покани на вечеря?“ Това вероятно бе един необикновен импулс. Ина също си задаваше въпроса: „Какво ме накара тогава да се съглася?“

След два месеца ухажване, местния пастир ги венча. Нямаха нужда от много цветя, приятели или сватбен марш. За тях бе достатъчно, че всеки е намерил половинката си. Те нямаха и близки. Свидетели им станаха една възрастна двойка, осемдесет годишни старци.

Установиха се в апартамента на Стефан. Ина го превърна в уютен дом. Тя обичаше да готви. Стефан се поддаде на кулинарните ѝ умения и скоро трябваше да прибави още  километър към всекидневните си тренировки.

Той бе сръчен, бързо осъществяваше измислените промени от Ина в дома им. Справяше се чудесно със всякакви проблеми – физични, механични, дори и емоционални. Притежаваше умението да ги унищожава бързо.

Двамата гледаха по различен начин на света в сравнение с другите и поради тази причина започнаха да се ценят още повече.

Докато повечето хора бяха влюбени в началните години, а след сватбата просто седяха и наблюдаваха как любовта им се разпада, Стефан и Ина научаваха всеки ден по нещо ново един за друг.

Така любовта им нарастваше, а от ден на ден ставаха още по-близки приятели.

През Средновековието проектирали кръгли кули със спираловидни стълби.
Повечето от съоръженията са проетирани така, че човек, който се изкачва нагоре, през цялото време се обръщал на дясно.
За какво е било необходимо това?
Помислете за положението на нападателите и отбраняващите се.
Напрегнете си малко мозъка и не четете наготово отговора!
Отговор:
По време на битки в кулите често са се криели войници. Нападателите, изкачвайки се до тях, са били принудени да се придържат към парапета и да държат меча си в дясната ръка, което им пречело при схватка.

Мъж и жена се развеждат. Атмосферата е натегната. Двамата съпрузи се гледат войнствено, готови всеки момен да влязат в схватка.
Съдията ги погледна и попита:
– Защо искате да се разведете?
Жената бе по-импулсивна и едва не испадна в истерия:
– Искам да се разведа, защото мъжът ми без да ме уведоми е продал всички тенджери, а парите от продажбата е пропил.
Съдията се обръща към мъжа:
– Какво ще кажете в своя защита?
Мъжът се изправи и си нагласи вратовръзката, като разхлаби малко възела и опъна прешлените на врата си. След това погледна съдията и спокойно каза:
– Но, господин съдия, изчезването на тенджерите жена ми откри чак на 16 ден…..