Бе прекрасен дъждовен ден. Дъждът се изливаше буйно, сякаш някой го бе държал до сега заключен и не му бе давал на воля да излива струите си вода. Обичам когато вали.

Като дете стоях до прозореца и гледах как капките се стичат по стъклото. Това не бяха само капки, а живителна струя, която докосвайки се до всичко и го освежаваше.

Бях забелязала, че когато вали се засилва ароматът на всяко стръкче, цвете докато се стигне до мощните дървета свели мощните си клони, натежали от мокри листа, надолу.

Когато завалеше дъжд, виждах бързо притичващите хора, търсейки къде да се скрият от капките му. Други отваряха припряно чадърите си,  но понякога вятърът им изиграваше лоша шега и обръщаше наопаки защитата им.

Един ден , когато заваля и всички в къщи се бяха изпокрили по стаите, леко открехна вратата и боса изтичах на улицата. Прохладната вода се стичаше по тялото ми, а аз танцувах под дъжда.Локвите се изпълваха с вода, а сърцето ми с безпределна радост.

Баба ме вида и започна да ми вика и размахва ръце от вратата:

– Прибирай се! Ще настинеш! ….

Но струите вода, заглушаваха думите ѝ.

Малки главички страхливо надничаха от околните прозорци и завистливо ме гледаха.

Тичах през локвите, протягах ръце към дъжда и весело крещях:

– Дъжд, дъжд, …..

От някъде изскочи черен пес и радостно започна да лае около мен. Изглежда и на него му доставяше удоволствие, да подскача под дъжда.

Изведнъж дъждът спря, но всичко наоколо искреше в чистота, а във въздуха се усещаше ароматът на цветя, трева и дървета.

Спомням си едно лято ни бяха пратили да пасем кравите. Тогава пак заваля. Нямаше къде да се скрием, наоколо имаше само поляни, а гората бе далече от нас.

Тогава Светла свали дрехите си, внимателно ги сгъна, сложи ги на близкия камък и седна върху тях. Ние я гледахме смаяно, а тя ни обясни:

– Когато спре дъждът и по изсъхнем, дрехите ми ще бъдат сухи.

Веднага последвахме примера ѝ. Бяхме само четири момичета.

Водата обливаше телата ни и изчистваше праха и мръсотията насъбрала се по кожата ни.

Когато спря дъждът, слънцето изтърколи огромното си кълбо на небето и затопли телата ни. Наоколо се издигаше лека пара от изпаряващата се вода. След това радостно облякохме сухите си дрехи и подкарахме кравите към гората.

Когато отново завали, усмихвам се и протягам длани към дъжда. Той ми носи радост и ме успокоява. Потъвам в мощната му прегръдка и чувам музиката от танцуващите капки край мен …

Всички полски цветя и тревички завиждаха на розата, която се отглеждаше в оранжерията.

– Друго би била, – казваше някое от тях, – ако беше готова да живее при всякакви условия.

– Пазят я от гъсеници и бръмбари, – добавяше друг.

– Доволно я поливат, когато грее силно слънцето, – негодуваше трети.

– Но тя е толкова красива! – въздишаше четвърти.

Те не знаели, че самата роза, от своя страна, тайно завиждаше на простото стръкче трева:

– Само обикновени и дълги листа…..

Но за това пък тя растеше под самата стена на Божия храм.

Дивият чесън расте на сенчести и богати на хумус почви, предимно в широколистни гори. Спокойно може да се отглежда и в лехата с цветя в градината.
Цялото растение съдържа етерично масло, предимно съставено от дивинилсулфид, винилсулфид, има следи от меркаптан. Точното това е и съставката, която придава специфичния му мирис.
В листата на дивия чесън се съдържат значителни количества витамин С и силни фитонциди, които имат отлични фунгицидни и бактерицидни свойства.
Според последните изследвания пресният див чесън съдържа повече манган, магнезий, желязо и серни съединения, отколкото обикновения чесън. Дивият чесън е обявен за безспорен магнезиев цар сред растенията, със своите 1500 мг магнезий в 1 кг листа.
Дивият чесън се продава както пресен, така и замразен и сух. Предпочитайте пресните му листа, защото са  много полезни.
През зимата може да се съхрани, като се замрази във фризер. Ако отглеждате див чесън, можете да оберете младите му листа през април-май, а луковиците през есента. Луковиците му се използва подобно на тези на градинския чесън.
Дивият чесън е много популярен в китайската и европейската кухня. Съчетава се много добре с всички видове ароматни треви и зеленчуци. Използва се за овкусяване на сметанови сосове, студени супи, картофени ястия.
В неголеми количества придава страхотен вкус на млечни ястия и яйца. Дивият чесън се реже наситно. Най-често се използва за подправяне на омлети и салати, както и за вкусни печени картофи. Като цяло дивият чесън може да се използва във всички ястия, в които се слага магданоз.
Дивият чесън действа разширяващо върху кръвоносните съдове. Той снижава артериалното налягане, намалява нивото на холестерола в кръвта и неговото отлагане в стените на кръвоносните съдове.
Дивият чесън усилва сърдечните съкращения и забавя сърдечния ритъм. Притежава отлично фитонцидно действие, благодарение на което убива причинителите на различни инфекциозни заболявания – стафилококи, стрептококи, причинители на дизентерия, грип и други.
Дивият чесън влияе благоприятно върху стомашно-чревния тракт, при запек, остри и хронични разстройства. Премахва глисти и безсъние, оплаквания от високо кръвно налягане и атеросклероза, също виенето на свят и натискът в главата.
Дивият чесън е отлично лечебно средство при затруднения с дишането и наличието на храчки. Пресните листа пречистват бъбреците и пикочния мехур, стимулират отделянето на урина. Труднозарастващите рани зарастват по-лесно, ако се намажат с пресен сок от див лук.
Фактът, че дивият чесън съдържа повече серни съединения от обикновения чесън го прави най-добрият от всички култивирани видове чесън.
Дори и с много високо съдържание на сяра, той не оставя остър мирис след консумация. Това е така, защото сярата, намираща се в дивия чесън е свързана с протеин, докато при обикновения чесън тя е в свободна форма.
Магнезият, който се съдържа в големи количества в див чесън, е известен антистрес минерал, който предпазва сърцето и кръвоносната система. Манганът изпълнява и ключова роля в метаболизма на въглехидратите и мазнините в организма.
Той е необходим за изграждането на калций в костите. Добавянето на няколко стръка чесън в салатата е гаранция за по-добро здраве.

Дрогата от полска поветица съдържа около 5% гликозидни смоли, танини, лавонриди и други.
Поветицата обаче не е само досаден плевел. Оказва се, че тя има установено слабително, диуретично и епителотонично действие. Слабителното действие на полската поветица, позната още като грамофонче, се дължи на съдържащия се в нея конвулвин.
Семената и корените от поветица притежават предимно лаксативно действие и могат да се използват при колит и гастрит, докато листата притежават диуретично действие, а стръковете и сокът, получен от тях – кръвоспиращо. Билката се използва при увреждания на кожата и специално при трудно заздравяващи рани.
Установено е също така, че екстрактът от полска поветица понижава артериалното кръвно налягане с до 50% от изходното ниво в продължение на 60-120 минути. Приложен в продължение на две седмици той води до нормализиране на кръвното налягане.
Екстракт от билката забавя и намалява силата на сърдечните съкращения. Върху гладката мускулатура екстрактът притежава атропиноподобно действие. Индивидуалните алкалоиди конволвин и конволамин притежават местно анестезиращо действие, съчетано със силно дразнещо действие върху лигавичните повърхности. От надземната част на поветицата е изолирана и съставка, притежаваща кръвоспиращо действие.
Гликозидите, изолирани от поветицата, притежават бактерицидно действие. В народната медицина извлеци от цялата билка, както и от отделни нейни части се използват като лаксативно и диуретично средство. Поветицата се употребява за лечение на хипертонична болест и бронхиална астма, което съответства на експериментално установените данни за действието ѝ.
Българската народна медицина препоръчва отвара от полска поветица при хроничен атоничен запек, придружен от болки и колики. Тя се използва още при застойна жълтеница, затруднено уриниране и възпаление на простатната жлеза.
Една част от билката се залива с 5 части 70% спирт и се оставя да престои две седмици. Прецежда се и се пие от течността по 1/2 до 1 чаена лъжичка 2 – 3 пъти дневно като диуретично и слабително средство.
Една чаена лъжичка нарязани ситно стръкове поветица се заливат с една чаша вряща вода и се оставят да изстинат. Получената течност се прецежда и се изпива в продължение на два дни. Същата течност може да се използва и за външна употреба.
При възпаление на пикочния мехур една супена лъжица листа от черен бъз, една супена лъжица троскот и една супена лъжица поветица се заливат с 400 мл вряла вода. Билките киснат два часа. Запарка се прецежда и се приема вместо вода.
Полската поветица трябва да се прилага като лекарствено средство само под лекарски контрол. При приемане на големи количества от билката могат да се появят оплаквания от страна на стомашно-чревния тракт, повръщане, диария, увреждания на сърцето, бъбреците, черния дроб и други. Освен това приемът на полска поветица може да причини кръвоизливи и общо неразположение.

Мръсния въздух в затворени помещения е една от причините за болестите при хора. Нашите тухлени и бетонни къщи постоянно отделя токсични химикали, например формалдехид. Въздухът също трови бактерии, плесени, прах и въглероден двуокис, образуван в близост до работеща плоча.
За щастие, имаме стайни растения, които решават някои от проблемите, свързани с лошата вентилация на закрито.
Такава е стайната хризантема.
Това растение е един от любимците на NASA. Именно тези цветове се използват за пречистване на въздуха в офисите на космическата агенция. Те ефективно абсорбира амоняк, бензен и формалдехид от въздуха в стаята. В допълнение, това цвете не е много скъпо, което го прави идеално за цветни лехи в двора на частна къща.
Растение с подобни функции е хлорофитумът.
То е обикновенно и невзискателно растение, което не се нуждае от специални грижи. Широко е разпространено, така че можете да си вземете няколко стръка от съседите.
Освен това хлорофитумът ефективно поглъща всички химикали, които пръскате, когато почиствате апартамента си.