В копъра се съдържат два вида лечебни компонента монотерпени и флавоноиди.

Летливите вещества съдържащи се в копъра могат да помогнат за неутрализирането на някои видове канцерогени.

Копърът има антибактериално действие.

Като източник на калций играе важна роля за намаляване на костната загуба, която се появява след менопаузата и при някои болестни състояния като ревматоиден артрит.

За лечебни цели  се използват зрелите плодове и цялата цъфтяща надземна част в свежо състояние. Действието му е газогонно, подтискащо централната нервна система. Действа успокояващо до сънотворно.

При деца с ленив стомах, безапетитие, запек с колики, задръжка на газове стимулира храносмилането, подобрява апетита, премахва коликите.

Има отхрачващо средство при бронхити и коклюш.

Копърът е подходящ най-вече за подправяне на салати, сосове и ястия от картофи и риба.

Добре се съчетава на вкус с ментата и ригана.

Пресният копър има силен аромат и сладникав, парлив вкус. Подобрява млечните и майонезените сосове, маринати и сирена.

Използва се при приготвянето на туршии, стерилизирани краставички и таратор.

Подходящ е за подправянето на зеленчукови блюда, като тиквички, пресни картофи, зелен фасул, зеле, на постни супи. За шведите копърът е национална подправка.

Копърът може да се дъвче за по-добър дъх на устата.

Като подправка се използва както изсушени плоски плодчета – семена, така и свежи финни листенца и корените на растението. Коренът е много по-ароматен от изсушените семена.

Високата температура унищожава аромата му, ето защо се слага в ястия към края на готвенето.

Уникалните лечебни свойства на канелата идват от три основни типа етерични масла, съдържащи се в нейната кора.

Общо казано ползата от канелата се изразява в следното:

Антисъсирващо действие. Синемалдехидът е добре изследван за неговото въздействие върху кръвните тромбоцити. Той помага да се предотврати тяхното нежелано съсирване.

Възможността на канелата за намаляване изпускането на арахидонова киселина от клетъчните мембрани я слага в категорията на антивъзпалителните храни.

Канелата има способност да помага спирането и развитието, както на бактерии, така и на гъби, включително и често проблемните дрожди Кандита.

Канелата контролира кръвната захар. Подправянето на високо карбохидратна храна с канела може да помогне за намаляване на кръвната захар. Канелата забавя скоростта, с която се изпразва стомаха след хранене, което води до по-малко покачване на кръвната захар след хранене.

Канеленият мирис повишава мозъчната дейност.

Съдържанието на калций и фибри в канелата подобряват здравето на дебелото черво и осигуряват защита от сърдечни заболявания.

Канелата е известна в медицината, особено в китайската с нейните качества на затопляне и сгряване. Поради тази причина, се използва като помощно средство при настинка или грип и помага за сгряване, особено при смесване с чай.

Канелата се използва най-вече в сладкарството, като се добавя към десерти, сладки питиета, конфитюри и сладка. В малки количества може да се използва като подправка на агнешко и птиче месо.

Тя се използва за подобряване вкуса на греяното вино, на кафето на зърна, в традиционните коледни сладки, в компоти, сладки супи, ястия от агнешко месо.

Има два основни вида канела цейлонска, тя е червеникавокафява и китайска, която е сивокафеникава и по-слабо търсена на пазара.

Канела може да се купи под формата на пръчици или на прах. Канелените пръчици могат да се съхраняват по-дълго от канеления прах, който е доста по-силно ароматизиран.

Канелата задължително трябва да се съхранява в плътно затворен стъклен съд на хладно, тъмно и сухо място. Канелата на прах издържа около шест месеца, а канелените пръчици остават свежи за повече от една година.

За увеличаване срока на годност на канелата помага съхраняването ѝ в хладилник.

Животните често използват предмети от околната среда за свои цели. Например пингвините от Адели правят предложение на партньорката си, като им подаряват камъче.
Крокодилите използват камъните за съвсем други цели. Може да се каже, че те им помагат да водят нормален живот.
Крокодилите ядат специални камъни, в допълнение към изядените костенурки, риби, птици, жирафи и т.н. Те помагат на стомаха да се смели всяка твърда храна.
Но не това е най-важната причина, за да ядат камъни.
Крокодилите често стоят под водата. Те стоят там дълго, докато очакват жертвите си. Именно камъните помагат на крокодила да остане под водата, колкото иска, тъй като те смъкват животното много надълбоко във водата.

В какаото се съдържат цяла кошница с важни за човешкия организъм елементи:

Антиоксиданти – какаовите зърна съдържат полифеноли, близки до тези на виното, които имат добри антиоксидантни свойства, полезни за здравето. Тези съединения се наричат флаваноиди и повишават устойчивостта на капилярите, стимулират сърдечната дейност, имат диоретично, противовъзпалително и антибактериално действие, влияят на обмяната на йода и калция в организма.

Теоброминът е много лек стимулант с леко диуретично действие. Важно е да се знае, че той може да е токсичен за животни като кучета, котки, папагали и коне.

Кофеин – какаовите зърна съдържат малко количество кофеин, много по-малко от това в кафето и чая.

Фенилетиламини – те са слаби антидепресанти и стимуланти, подобни на произвежданите от самото човешко тяло допамин и адреналин.

Серотонин – какаото и шоколадът могат да повишат нивото на серотонин в мозъка.

Основни минерали – какаовите зърна са богати на магнезий, калций, желязо, цинк, мед, калий, и манган.

Витамини – А, В1, В2, В3, В5, С, Е.

За разлика от кофеина теоброминът не повишава работоспособността, но спомага за по-бързото възстановяване на физическите сили на организма, когато се изисква голямо напрежение, при космонавти, водолази, летци, спортисти, миньори и др. Несъмнено това се отнася и за хора, заети с усилен умствен труд.

Този ефект на какаото се дължи не само на голямата му калоричност и малките количества кофеин, съдържащи се в него, но преди всичко на стумулиращото въздействие на теобромина върху централната нервна система.

Високо е и съдържанието на танинови вещества – около 5%, на пектинови вещества и на въглехидрати.

В зърната на какаото се съдържа много полезното вещество флаванол, което е в състояние да подобри значително кръвообръщението в мозъка.

Какаото сваля кръвното налягане. Ежедневната консумация на богатата на флаваноли какаова напитка може да направи обратими животозастрашаващи увреждания на кръвоносните съдове, предизвикани от диабет.

Помага при депресия или при предменструален синдром.

Поради голямото съдържание на мазнини какаото не се понася добре от жлъчно и чернодробно болни, страдащи от различни храносмилателни смущения – гастрит, ентероколит и др.

Доказано е, че 15 грама какао на прах разредено с 300 мл вода, причинява силна секреторна реакция от страна на стомаха. Ако същото какаово питие бъде приготвено с прясно мляко, то напуска по-бавно стомаха и дразнението е по-слабо.

Какаото съдържа висок процент оксалова киселина, поради което е неподходящо за хора, предразположени към образуване на оксалатни пясъци и камъни в бъбреците.

Понякога причинява алергични смущения: копривна треска, екземи, мигрена, хемороидални кризи.

Основното приложение на какаото е за приготвяне на шоколад. Какаото се слага в много сладкарски произведение – кремове, торти, кексове, бисквити и др. Използва се и за приготвяне на топли и студени напитки.

Какаото на прах се пази в добре затворени съдове от стъкло или порцелан. Не е за предпочитане съхраняването му в пластмасови съдове, тъй като етеричното масло лесно се изпарява. Съхранява се при температура 20 градуса Целзий.

От много отдавна от идийското орехче се приготвят сиропи за кашлица. Маслото от него може да се приложи външно срещу ревматични болки, както и спешно средство срещу зъбобол. Слагат се 1-2 капки масло върху клечка с памук и се нанасят върху венците около болящия зъб, докато се отиде при заболекар.

При храносмилателни разстройства капки от етеричното масло на индийското орехче се смесват с мед. Действа добре и при лош дъх в устата.

При повдигане, гастроентерит, хронична диария или стомашно разстройство може да се смесят 3 до 5 капки от маслото със захар или мед.

Индийското орехче може да окаже изключително благоптиятно влияние върху нервната система на човека заради съдържащия се в него миристицин. Той стимулира производството на серотонин, хормона на щастието. Подходящо е, ако прибавяте малко индийско орехче в чая си.

Има тонизиращо действие и подобно на анасона действа при проблеми със стомаха. Индийското орехче повишава апетита.

Ако се употребява в малки дози индийското орехче не влияе отрицателно на организма на човека. Голяма доза от него е над 10 грама. При предозиране индийското орехче предизвиква видения и приятни усещания, които наподобават ефекта при употреба на марихуана.

Същевременно 36 часа след поглъщането е възможно да се появят неприятни странични ефекти., като халюцинации, повдигане, обезводняване и обща телесна болка. Редовната и прекомерна употреба на индийско орехче може да нанесе вреди на черния дроб.

При интравенозно инжектиране индийското орехче действа като отрова. В миналото индийското орехче е било използвано за предизвикване на аборт. Големи дози погълнати наведнъж са много опасни, водят до конвулсии и сърцебиене, а понякога и до фатален край.

Индийското орехче има сладникав вкус. използва се в сладкарството, като се настъргва ситно на ренде. От едно орехче се получават 2-3 супени лъжици на прах.

С него се приготват тестени изделия, кремове и различни сосове, ястия и супи от месо, зеле, спанак.

Чрез разтваряне на 10 капки масло от индийско орехче в 10 милилитра бадемово масло, може да се приготви масажно масло. То се използва при мускулни болки с ревматизъм или пренапрежение.

Може да се комбинира с етерични масла от мащерка и розмарин.

Със смес от 5 капки масло от индийско орехче, не повече от 5 капки масло от градински чай и 25 милилитра бадемово масло ежедневно се масажира корема на бремените в последните 3 седмици преди раждане.