Шипката е много популярна билка в България. Тя има изключителни лечебни действия. Съдържа витамин С и полезни кисилини. Билката се използва за лечение на авитаминоза, диабет, бронхит, умора и анемия.
В традиционната българска медицина, плодовете от шипка се използват като високо витаминозен източник, който повишава защитните сили на организма.
Използват при бронхиални и стомашно-чревни заболявания, поради съдържащите сетанини и пектини.
Комбинацията на витамин С и другите съставки в плодовете на шипката стимулират образуването на червени кръвни клетки, засилват съпротивителните сили на организма и повишават работоспособността. Шипката е изключително полезна за укрепване на сърцето и кръвоносната система. Тя влияе особено благотворно на функцията на черния дроб, а също така понижава нивото на кръвната захар, което своевременно я прави подходяща за болни от диабет.
Препоръчва се при умствена и физическа умора, анемия, авитаминоза, простудни заболявания и други.
Използва при лечение на хиповитаминоза и авитаминоза, тъй като тя повишава жизнения тонус и работоспособността на организма.
Шипките са средство за пълноценно функциониране и укрепване на имунната и кръвоносната система, щитовидната жлеза и главния мозък. Тя е полезна за  укрепване на кръвоносните съдове и клетъчните мембрани на всички клетки с цел тяхното пълноценно функциониране.
Добро помощно средство е в терапията срещу камъни и песъчинки в пикочните пътища, както и в борбата срещу местни или общи инфекции, като коклюш, скарлатина, дифтерия, пневмония.
Препоръчва се при лечение на грип, кашлица, маточни и носни кръвотечения.
Изпoлзвa пpи изгapянe. Зa целта се използват вeнeчнитe лиcтa нa цвeтoвeтe.
Eĸcтpaĸтът oт шипĸи пoмaгa зa нaмaлявaнe нa бoлĸи в cтaвитe. Πлoдoвeтe нa шипĸaтa имaт зaпичaщo зa cтoмaxa cвoйcтвo.
Много отдавна шипката се е употебявала  за лечение на камъни в бъбреците, язва, гастрит и колит. В Китай билката е използвана като средство против глисти и когато е било нужно да се нормализира храносмилането.
Ето и как се употребява.
Консумира се под формата на чай, сокове, сладка, вино и други.
Чай от шипка се прави по следния начин. Една супена лъжица сушени шипки се прибавя в 250 мл кипяща вода. След около час се прецежда и се пие. Помага за намаляване на стреса и тонизира организма.
Сиропът е особено полезен за бебета и малки деца, като хранителна добавка.
В плода има богато съдържание на провитамин А 7%; витамин С; пектини – около 11%; отганични киселини – ябълова и лимонена; масло около 2%; незаместими мастни киселини – Омега-3  и Омега-6;  витамин В1 – около 430мг и витамин В2;  ликопен;  витамин РР и витамин К;  флавоноиди – рутин, кемпферол, кверетин;  захари, предимно захароза, около 2.5%, дъбилни вещества и минерални соли, около 3.25%, най-вече калиеви – около 512 мг, калциеви – около 50 мг, натриеви – около 47 мг, фосфорни – около 54 мг, и магнезиеви – около 122 мг соли.
Шипковият плод няма аналог в растителния свят, по съдържанието на витамин С. В 100 гр плод се съдържат около 2 г витамин С. Съдържанието на минерални соли е високо – калиеви, магнезиеви, фосфорни, калциеви и други. В семената на шипката се съдържа и витамин Е.

Слънчогледът има апетитовъзбуждащо, темературопонижаващо и омекчаващо лигавиците действие. Прилага се при стомашно-чревни заболяваня.
Установено е и неговото имуностимулиращо, бактерицидно и бактериостатично действие.
Препоръчва се при болки в стомаха и червата, ревматизъм, грип, като противоотрова при въздействие с тежки и радиоактивни метали, особено кобалт и стронций.
В Българската народна медицина се използва при малария, епилепсия, задух, белодробни възпаления, кръвен наплив в главата, нервна възбуда и други, а външно — за поддържане русия цвят на косата. Листата понякога се прилагат за компреси при младежки пъпки и за бани при хемороиди, а отвара от корените се пие за пречистване на черния дроб и бъбреците.
Семената се прилагат широко за храна. Те подобряват кръвообращението и хормоналната дейност, припоръчват се при кожни проблеми, кисти и други.
Слънчогледовото масло, получено от семената, се употребява за храна, накисване на билки и за масажи.
Умерената употреба и на слънчогледа като натуралната храна  обикновено е безпроблемно. При рафинирането и особено при запържването на олиото се губят повечето от негови полезни свойства и то може дори да се превърне във фактор за генерирането на сърдечносъдови, жлъчночернодробни и туморни заболявания.
Ето и някои от начините, чрез които може да се използва слънчогледа.
Две чаени лъжички от цветовете на слънчогледа се поставят в 350 мл. кипнала вода. Вари се 5 мин. След изстиване се прецежда. Пие се три пъти на ден по 100 мл. преди ядене.
От цветните кошнички се прави спиртен извлек. В 50% етилов алкохол или чиста силна ракия, който се прилага при трески и ставни болести – по 1-2 чаени лъжички на ден. Споменатата запарка се прилага и външно.
Семената се дозират според необходимостта на съответния организъм от съдържащите се в тях вещества, обикновено по 1-2 супени лъжици на ден, най-добре в покълнало състояние.
Цветовете на слънчогледът съдържат солантова киселина, флавонов гликозид, кверцимеретрин, ксантофил, бетаин, холин, антоцианин, кверцетин, органични соли и фитохормони.
В слънчогледовото семе се съдържат много мазнини, главно полиненаситени, ценни белтъци, много минерали като калий, фосфор, желязо, цинк и други, витамин Е и витамини от В-група, фитостероли и други.
Растението се засява из цяла България и в повечето страни по света, но произхожда от Мексико.

Слузните вещества в цветовете и листата на слеза въздействат противовъзпалителното и омекчаващо, имат и слабително действие.
Под формата на запарка или отвара те се употребяват за лечение на възпалителни заболявания на дихателните пътища, като пресипнал глас, ангина, трахеобронхит, кашлица.
В българската народна медицина чай от слез се употребява още при възпа­лителни заболявания на стомаха, червата, черния дроб, за стимулиране отделянето на мляко у кърмачки.
Външно отвари и запарки от слез се употребяват за гаргари и плакнене на устата при пресипнал глас, възпаления на устната лигавица, а също под формата на лапи или компреси при кожни заболявания – циреи, фурункули, изгаряния, хе­мороиди.
От слеза се използват листата и цветовете, събрани по време на цъфтеж.
Външно слезът се прилага за компреси и лапи при заушка, рани и циреи – сварен с мляко, за налагане при рак на гърдата, за компреси при възпаление на очите и клепачите, за гаргара при гърлобол и жабурене при зъбобол, за клизми при възпаление на червата.
Вътрешно се приема като отвара. Тя се прави по следния начин. Две супени лъжици от билката се заливат с 500 мл вряла вода. Кисне 1 час. Пие се по 100 мл 15 минути преди ядене, 4 пъти дневно, подсладено с мед.
Слезът расте по тревисти места в равнините и предпланините, по-рядко в планините до 1400 м надморска височина.

Билката бабини зъби се пие при хронично възпаление на половите органи при мъжа и жената, при мигрена, невралгия, бронхит, спазми на жлъчните пътища, на стомаха и червата, коклюш и др.
Растението  има успокояващо действие върху централната и вегетативната нервна система и местно дразнещо действие, предизвикващо нахлуване на кръв към раздразнените места.
Извлека има диуретично действие и слабо изразен тонизиращ ефект и се употребява при камъни в бъбреците.
Основното действие на бабините зъби е стимулирането на половата система. Екстрактът от тази билка стимулира производството на лутенизиращ хормон, който от своя страна влияе пряко върху производството на тестостерон.
Повишеното ниво на тестостерона води до повишаване на силата, мускулния растеж, удължава ерекцията и засилва потентността. При жените се увеличава естрогена, затова екстракта може да се ползва за повишаване на либидото, лекуване на безплодие и при менструални болки.
Билката не трябва да се прилага при стомашно-чревни възпаления и такива на бъбреците, тъй като силното дразнещо действие може да изостри заболяването и да влоши протичането му.
Използуват се надземните части на растението.
Ето и как се употребява.
Прилага се като извлек, получен от 2 чаени лъжички билка, която се накисва в 250 мл студена вода за 1 ден. Изпива се на глътки за 1 – 2 дни.