Името „Белия дом“ не се е появило веднага. То е дадено от Теодор Рузвелт. Всички го харесали и така останало.

До тогава зданието се е наричало Президентски дом или Президентски замък.

Архитектурен дизайн има ирландски корени.

От историята на строителството на Белия дом знаем, че при изграждането му са участвали представители на различни страни: от шотландските благородници до африканските роби.

Главният архитект Джеймс Хобан е ирландец по произход. Той е взел за основа на правителствената сграда георгианския стил, взаимстван от Ирландия и по който било построено зданието Leinster House в Дъблин. Следователно Белият дом има свой прародител – двойник.

Белият дом е построен по времето на Джордж Вашингтон, който никога не е живял там. Инициатор на строителството на първото голямо съоръжение, до Гражданската война, бил именно Вашингтон. Той е избрал място и е приел проект за строеж, но в продължение на 8 години, докато строителството е продължавало, той не живее там.

Първият „жител“ на новото здание е бил Джонс Адамс, вторият президент на Америка.

Инженер и дизайнер Олаф Дигел отдавна се интересувал от 3D-печат на музикални инструменти. В неговото порт фолио има саксофони, ударни инструменти, даже има и китара.

Обикновено Олаф работи с пластмаса, но този път създал метална китара адаптирана към  Саул Хъдсън.
Инструментът е наречен „Heavy Metal“. Въпреки че е от метал, тя не е тежка и се вписва перфектно в стила на „хеви метъл“, както по външния вид, така и по звук.

Китарата е направена от алуминиева сплав благодарение, на което тежи само 3,7 кг. Формата на корпуса е взаимствана от телевизията, за орнаменти служат бодлива тел и рози в стил  Gun’s & Roses.

С производството на металния корпус се е заела компанията  Xilloc, използваща лазерно синтеровани 3D-принтерите EOS M400.

Декоративни дизайн е проектиран в SolidWorks. Първоначално китарата си е спечелила прякора „Война и мир“, но името „Heavy Metal“, изглежда по-подходящо и точно.

Сърцевината на корпуса, към която се прикрепя кленовия гриф, пикапите и моста са изработени от дърво.

Фрезоването на сърцевината е отнело около един ден. Обработката на металическия корпус, напечатан изцяло, е отнело около седмица, поради сложността на геометричната фигура и неопитността на дизайнера с 3D-печатни метални изделия.

Отделянето на подпорките ставало ръчно и това отнело на Олаф три или четири дни, а още толкова отишло за шлифовката, допълнителна обработка и полиране до приятна за допир повърхност.

Идеята за плъзгащи се врати идва от древен Китай и Япония. Зародили се в Китай, плъзгащите врати бързо се разпространили в Япония.

Те не съответстват на източния минималистичен стил, поради малките помещения, предназначени в тези страни за живеене.

Такива прегради на жилището отделят хората живеещи в тях и оставало място за съхранение на вещите. Така се запазвал реда и хармонията в дизайна.

Плъзгащите врати се изработвали от различни материали, в зависимост от доходите на стопанина.

Най-старите плъзгащи се прегради са изработени от стъкло. Те били украсени със скъпоценни камъни и метал.

С течение на времето диапазона на използваните материали се разширил.

Историци и археолози многократно са намерени убедителни доказателства, че преди хиляди години хората са се увличали по определени видове спортове.

Скални рисунки изобразяват сцени напомнящи на борба в определен стил. Сгради и обекти от по-късни периоди свидетелстват за популярността на отборна игра на топка, състезания по бягане, конни игри ….

Измислените в древни времена игри постепенно са се развивали и с времето са ставали прародители на много съвременни спортове.

Правилата на повечето популярни спортни игри са се появили през 19 век. Тогава света е открил за себе си дисциплини като футбол, хокей, бейзбол. Сред многообразието от спортните дисциплини са останали и такива, които са разпространени само в някои страни и части на света.

Ето ви една интересна игра, която не е от много разпространените – Слембол ( Slamball ).

Играта е създадена въз основа на баскетбола, но за разлика от баскетболното игрище, полето за игра е батут и има четири батута около всеки кош.

Задачата на играчите е топката да попадне в коша на противника.

В Италия на височина 1240 метра над морското равнище в планината Абруцо е разположено средновековно селище Santo Stefano di Sessanio, във вид на укрепен замък.

В това село е запазена италианската архитектура от времето, когато всички сгради са били оградени с крепостни стени. Тъй като всички жители на селото отишли да работят в града, това спасило селото от модернизация.

Сега това селище е исторически паметник. В рамките на проекта за възраждане и съхраняване на Santo Stefano di Sessanio, било решено да се открие древен хотел, проектиран в средновековен стил.

За да се запази уникалността на населеното място, всички съвременни технологии са били скрити от очите на туристите. Мебелите, текстилът и материалите са автентични, те са събрани от близките села.

Освен това в Santo Stefano di Sessanio е възродена местната кухня и селските традиции.