Мисионер отишъл в тропическите райони и се опитал да направи впечатление на идващите при него, като ги поканил да се качат на самолет за една разходка във въздуха.
Самолетът прелетял над села, хълмове, гори и реки. От време на време пътниците поглеждали през прозореца, но полетът у тях не предизвикал никакви емоции.
Когато слезли от самолета хората мълчали, без да споделят своите впечатления. Искайки да разбере какво мислят хората за разходката, мисионерът възкликнал:
– Беше страхотно! Помислете си, до каква степен е стигнало човечеството! Ние бяхме високо в небето над села, дървета, планини и ги гледахме отгоре!
Но хората го слушали с безразличие. Накрая един от тях казал:
– Насекомите също го могат! И освен това те са щастливи!След няколко хиляди години ние сме стигнали до този напредък, че затваряме вратите и прозоците си за през нощта, когато по-малко напреднали създания спят в широко отворени колиби.

След приключване на Италианския поход, императорът дал звание на Суворов генералисимус  и заповядал, на Суворов да отдават почест, подобно на суверена, даже и в негово присъствие.
В едикта изпратен до Суворов, Павел написал:
„Сега ви награждавам според мярката на моята признателност, като поставям на по-висока степен, честа и геройството предоставени, съм сигурност, да въздигнат знаменитият ни пълководец през тези и други векове“.
След като получил имперския едикт, Суворов възкликнал:
– Помилуй Боже, велика милост, велик чин, той ще ме смачка! Няма да живеея дълго!

Нашата привързаност и любов ни определя какви сме. Въпросът не е каква привързаност сме си избрали, а това до каква степен сме способни да се променим чрез нея.
Поради привързаността си към някой или нещо ставаме съвсем други. Какво е нужно или не, решава вече моята привързаност и любов.
Но има и светли дни. Когато виждам ограниченита и забраните като свобода, целяща да ме запази и оформи.
За какво ми е такава свобода, която би ограбила или унищожила даден индивид? Нима свободата не се състои в това, да направиш нужното и потребното точно навреме?

Уникално събитие се е случило в китайския град Ханжоу. В  местния зоопарк се е родило тигърче без без ивици. Цветът му е изцяло черен и привлича вниманието.
Тигърчето е много необичайно, въпреки че в поведението си не се различава от своите братя и сестри. То е много игриво и се чувства добре. Хората му обръщат доста внимание, но тигърчето не се смущава от това, даже обратното.
Според учените тази необичайна окраска се дължи на мутация или абундизъм, т.е. ивиците са се разширили до такава степен, че са се слели една в друга.
Таковаа явление се наблюдава при дивите котки, които имат наситен цвят, така те стават невидими в гъстата гора. Тигрите предпочитт откритите пространства, за сега не е забелязано да търсят тъмните места в горите.
Има предположение, че мутацията е причинена от това, че родителите на тигърето произхождат от една и съща популация.
Сега малкото живее в дома на един от работниците в зоопарка. Защо не са го оставили при другите животни, за сега не уточняват. Вероятно има опасения, че възрастните тигри агресивно ще се отнесат към необичайното оцветяване на малкото.
За сега едно куче кърми малкото тигърче.

Това е още една технология, която ни освобождава от ползването на очила при работа с компютърни монитори. В случая не става дума за проблем със зрението на потребителя, а за стереоскопичен ефект. За да се постигне това, преди да е трябвало да се използва специален аксесоар.
Но през последните години, все по-често започнаха да се появяват устройства, за които стереоскопични очила не са били необходими. Става дума за смартфони, телевизори и, разбира се компютърни монитори.
Тази технология се основава на факта, че една специална камера, вградена в екрана следи позицията на очите на потребителя, който седи пред компютъра. Тя прилага за всяко око отделно изображение. Заедно те ​​създават триизмерен образ.
Все пак, това е възможно само за екрани с висока степен на детайлност. Ето защо автостереоскопичните монитори са много повече, отколкото обикновените.