Един ден царят се замислил, икономиката в царството му пропадала сериозно, а той трябвало да намери изход от ситуацията.

– Развитието на икономиката става по един от двата начина – интензивно и екстензивно, – казал си царят. – В първия случай държавата отива по пътя на техническия прогрес. Създава и внедрява иновативни технологии.

Царят въздъхнал , а след това продължил да разсъждава на глас:

– Във вторият случай държавата се развива за сметка увеличаването на количеството на производството и съответните работни места.

Дълбока бръчка се появила на челото му.

– Екстензивното развитие не предполага интелектуален скок напред и създаването на прогресивни технологии. То се основава  на мащабиране на по-рано известни производства. Тогава какво да правя?

Нито първата, нито втората сгрявали царската душа. За това се появила нова форма на развитие, която била въведена от царя. И я нарекли стабилност.

Тази форма на развитие включвала постепенно разрушаване на съществуващото производство, бавна деградация и умиране.

Нововъведението на суверена било прието с ентусиазъм във Великата Държава. Много поколения се жертвали за тази цел. Радостта на потомците била безгранична.

Така царят вседържател придобивал име сред народа …… И няма да бъде забравен.

След приключване на Италианския поход, императорът дал звание на Суворов генералисимус  и заповядал, на Суворов да отдават почест, подобно на суверена, даже и в негово присъствие.
В едикта изпратен до Суворов, Павел написал:
„Сега ви награждавам според мярката на моята признателност, като поставям на по-висока степен, честа и геройството предоставени, съм сигурност, да въздигнат знаменитият ни пълководец през тези и други векове“.
След като получил имперския едикт, Суворов възкликнал:
– Помилуй Боже, велика милост, велик чин, той ще ме смачка! Няма да живеея дълго!