Шипката е много популярна билка в България. Тя има изключителни лечебни действия. Съдържа витамин С и полезни кисилини. Билката се използва за лечение на авитаминоза, диабет, бронхит, умора и анемия.
В традиционната българска медицина, плодовете от шипка се използват като високо витаминозен източник, който повишава защитните сили на организма.
Използват при бронхиални и стомашно-чревни заболявания, поради съдържащите сетанини и пектини.
Комбинацията на витамин С и другите съставки в плодовете на шипката стимулират образуването на червени кръвни клетки, засилват съпротивителните сили на организма и повишават работоспособността. Шипката е изключително полезна за укрепване на сърцето и кръвоносната система. Тя влияе особено благотворно на функцията на черния дроб, а също така понижава нивото на кръвната захар, което своевременно я прави подходяща за болни от диабет.
Препоръчва се при умствена и физическа умора, анемия, авитаминоза, простудни заболявания и други.
Използва при лечение на хиповитаминоза и авитаминоза, тъй като тя повишава жизнения тонус и работоспособността на организма.
Шипките са средство за пълноценно функциониране и укрепване на имунната и кръвоносната система, щитовидната жлеза и главния мозък. Тя е полезна за укрепване на кръвоносните съдове и клетъчните мембрани на всички клетки с цел тяхното пълноценно функциониране.
Добро помощно средство е в терапията срещу камъни и песъчинки в пикочните пътища, както и в борбата срещу местни или общи инфекции, като коклюш, скарлатина, дифтерия, пневмония.
Препоръчва се при лечение на грип, кашлица, маточни и носни кръвотечения.
Изпoлзвa пpи изгapянe. Зa целта се използват вeнeчнитe лиcтa нa цвeтoвeтe.
Eĸcтpaĸтът oт шипĸи пoмaгa зa нaмaлявaнe нa бoлĸи в cтaвитe. Πлoдoвeтe нa шипĸaтa имaт зaпичaщo зa cтoмaxa cвoйcтвo.
Много отдавна шипката се е употебявала за лечение на камъни в бъбреците, язва, гастрит и колит. В Китай билката е използвана като средство против глисти и когато е било нужно да се нормализира храносмилането.
Ето и как се употребява.
Консумира се под формата на чай, сокове, сладка, вино и други.
Чай от шипка се прави по следния начин. Една супена лъжица сушени шипки се прибавя в 250 мл кипяща вода. След около час се прецежда и се пие. Помага за намаляване на стреса и тонизира организма.
Сиропът е особено полезен за бебета и малки деца, като хранителна добавка.
В плода има богато съдържание на провитамин А 7%; витамин С; пектини – около 11%; отганични киселини – ябълова и лимонена; масло около 2%; незаместими мастни киселини – Омега-3 и Омега-6; витамин В1 – около 430мг и витамин В2; ликопен; витамин РР и витамин К; флавоноиди – рутин, кемпферол, кверетин; захари, предимно захароза, около 2.5%, дъбилни вещества и минерални соли, около 3.25%, най-вече калиеви – около 512 мг, калциеви – около 50 мг, натриеви – около 47 мг, фосфорни – около 54 мг, и магнезиеви – около 122 мг соли.
Шипковият плод няма аналог в растителния свят, по съдържанието на витамин С. В 100 гр плод се съдържат около 2 г витамин С. Съдържанието на минерални соли е високо – калиеви, магнезиеви, фосфорни, калциеви и други. В семената на шипката се съдържа и витамин Е.
Архив за етикет: стави
Препоръчва се при малария, газове и бронхит
Репеят помага при бъбречни камъни, подагра, гастрит, язва на стомаха, диабет, подагра, ревматизъм, артрити, болести на ставите и устната кухина.
Корените на лечебното растение се препоръчват от билкарите и при малария, газове, бронхит.
Отвара от семената се пие срещу световъртеж.
Растението се използва при контузии и наранявания, изкълчвания, разширени вени, при изпъкнала кост на палеца на крака, а също и за налагане при ревматизъм, натъртване, подагра.
Накиснати корените на растението в терпентин в съотношение, 1:10. Получената настойка се използва за мазане при ревматизъм и шипове. Сварените листа се препоръчват за налагане на лапи при ревматизъм, подути лимфни възли, рани от изгаряния и хемороиди. Приготвя се и отвара за укрепване на косата при косопад. Помага при прекалено мазна кожа и при акне.
Репеят цъфти през юли и август. Расте по влажни и необработени места в цялата страна. Най-лесно ще го намерите в предпланинските и полски райони, из храсталаците, горите, мочурливите и влажни места.
За лечебна цел се използват главно корените на едногодишните растения, вадени през октомври-ноември или през март. Корените на двугодишните са кухи и негодни за лечебни цели. Ще разпознаете едногодишните растения по това, че нямат стъбло, а само листа.
Коренът внимателно се изважда от земята, измива се добре и се пуска за няколко минути в гореща вода. След това се нарязва на ситно и се суши на сянка. Съхранява се в добре затворен съд, защото много лесно се овлажнява.
Корените на репея са богати на инулин, пребиотик, който подпомага развитието на Bifidus бактериите в храносмилателния тракт.
Корените на репея съдържат протеини, етерично масло, гликозиди, фитосттерин, танини, мазнини, органични киселини, микроелементи, горчиви вещества, дъбилни вещества, слузни вещества и други.
Едно от най-добрите противоскорбутни средства
Хрянът има специфичен силен вкус, който не се харесва от много хора, но полезните вещества в това кореноплодно растение са безпорни.
В миналото хората са поставяли листа от пресен хран върху абцеси за бързо оздравяване. При отоци на шийните жлези са правели компреси с хран и ряпа, взети в различни количества и настъргани на ренде.
При главоболие и отравяне са мирисали настърган хрян. Той е бил смятан за едно от най-добрите противоскорбутни средства. Сварявали са настърган хрян в квас от захарно звекло и са правили гаргара в устата по 4 пъти на ден.
Хрянът е богат на много полезни вещества. Корените му съдържат синапено масло, захар, скорбинова киселина, богати са на минерални соли на калий, натрия, сярата, калция, фосфора, магнезия, хлора, желязото, медта, и органичните съединения.
От хрян се добива алилсинапеното масло, което се съдържа в листата и корените. Това масло има мощно бактерицидно действие, убива много видове микроби, буквално за няколко минути.
В корените на хряна има и лизоцим,това е белтъчно вещество действащо като антибиотик. У здравия човек лицозимът се съдържа в слюнката, в лигавицата на устата и очите. При болестни състояния обаче това вещество се разрушава и хрянът помага за възстановяването на запасите от него.
Хрянът добре повлиява при простуда и грип, в такива случаи е добре да се поема пресен сок от корените му с добавка на мед,
Хрянът благоприятства лечението на заболявания на дихателните пътищата. Дъфченето на парче хрян унищожава бактериите, които предизвикват кариес.
Хрянът убива бактериите и при болести на стомашно-чревния тракт. Компреси с хрян действат отлично и при болести на ставите.
При високо кръвно налягане, виене на свят и болки в гърдите се прилага следната рецепта: В половин литър вода се слагат две супени лъжици мед, 2 супени лъжици оцет и 20 скалидки чесън. Сместта ври на бавен огън в продължение на половин час. Кисне един час и се прецежда. Вземат се по 2 супени лъжици 3 пъти на ден преди ядене.
Коренът на хряна се използва като зеленчук или смлян като подправка и е бил използван за горчива подправка в ястието за Пасха в някои еврейски общности.
Хрянът, понякога смесен със сметана, се сервира с печено или варено говеждо месо или кренвирши, както и с пушена риба.
Използва се в някои видове горчица. В България се сервира настърган в оцет към свинска пача.
Прекомерната употреба на хрян не се препоръчва, защото дразни лигавицата на стомаха и червата и понякога може да предизвика дори нервно разтройство.
Корените на хряна почти нямат аромат. Когато се нарежат или настържат обаче дразнят синусите и очите. След като се настърже, ако не се използва веднага или смеси с оцет, коренът потъмнява и става неприятно горчив, ако се изложи на въздух и топлина.
При варене ароматът на хряна се загубва и затова той трябва да се прибавя в ястията накрая.
Стелки от брезова кора
Както в народна медицина, така и в официалната признават, че брезата и нейните компоненти имат лечебен ефект. В брезата се съдържа бетулин или брезов камфор.
Първо в САЩ това вещество със своите специални биологични свойства е станало известно като „бялото злато“.
Бетулинът равномерно се изпарява от стелките и има терапевтичен ефект: намалява изпотяването на краката, премахва гъбички, бактерии, мирис; прониква през кожата в кръвта, лекува болки в ставите, премахва умората в крака, повишава устойчивостта на организма към болести и развитието на рак.
Днес бетулинът строго се проучва от имунолози и онколози! Лекарите имат големи надежди, че бетулин лесно ще се справят с ниската имунната защита на организма и развитието на рак.
Когато сте в гората, сложете краката си върху отдавна паднала бреза. Дървесината се е превърнала в прах, но дървото е добре запазено.
Странно, но факте е, че на войници и офицери от царската армия никога не са имали гъбични заболявания, докато са вървели в ботуши със стелки, изработени от брезова кора!
Как можете сами да си направите такива стелки?
Парче от бреза се измива с топла вода, отделя се белия слой чрез разслояване.
За стелката е необходимо да се получи парче с дебелина максимум 1мм. Броят на детайлите на стелките е 4, тъй като те са двуслойни и 2 по 2 се залепват. След залепване, стелките се поставят под преса.
Стимулатор на храносмилателната система
Още от древността листата на дафиновите дървета са били използвани за борба с различни заболявания. Днес дафиновият лист е едно от най-достъпните лекарства.
В дафиновите листа се съдържа ароматно етерично масло. То съдържа в себе си почти 50% цинеол и още около 65 различни компоненти, сред които е рутин.
Благодарение на ароматните летливи съединения дафиновият лист има фитонцидни свойства и подпомага пречистването на въздуха. Освен това, той съдържа много микроелементи, дъбилни вещества, изкарва шлаката от организма, повишава имунитета.
Сред вещества, съдържащи се в дафиновия лист са манган, калции, калий, фосфор, магнезий, желязо, натрий и цинк.
Дафиновият лист стимулира храносмилателната система, защитава черния дроб и предпазва от газове. Отвара приготвена от дафинови листа премахва камъните в бъбреците, помага при чревни спазми, събужда апетита и нормализира работата на стомаха.
Ако се смеси дафинов лист с царевично олио, се получава мазило, което се втрива в кожата при артрит, миоцит и невралгия, а с оцет и мед дафиновият лист помага при ревматизъм и болки в ставите.
Дафиновият лист помага още при синузит, като облекчава дишането. Препоръчително е да се капне една капка в носа масло от дафинов лист. Това масло можете да приготвите сами, като нарежете на дребно 30 грама листа, които заливате с чаша растително масло. Тази смес трябва да престои 5 дена, след което се прецежда и използва.
Ако страдате от разстройство можете да използвате следната рецепта със затягащо действие.. Вземете около15 дафинови листа , залейте ги с 2,5 чаши вода, оставете ги да врат 5 минути. После налейте течността в термос и оставете да престои 4-5 часа. Прецедете и пийте по една супена лъжица дневно.
Чаят от дафинови листа помага и срещу суха кашлица. Той трябва да се пие вечер преди лягане.
Дафиновият лист е известно средство за повишаване на имунитета. Летливите му масла имат противомикробно и противовъзпалително действие. допълнително качество на дафиновият лист е, че той отпуска спазмите на дебелото черво.
Наскоро бе открито, че неговите дъбилни вещества понижават захарта и действат добре на диабета.
При артрози – коксартоза, гонартроза е добре да се приложи маслен екстракт от дафинов лист. Той се приготвя като се накълцат 10-15 грама дафинови листа, към които се прибавят 50 милилитра олио. Тази смес се оставя да престои една седмица на тъмно и хладно. Вечер с този ексракт се намазва болната става, завива се с вълнено парче и се оставя така цяла нощ.
Използването на дафинови листа не се препоръчва при болни със заболявания на стомаха. Големи дози могат да доведат до повръщане, тъй като прекалено много стимулират храносмилателната система.
Като подправка се използват изсушените дафинови листа. Най-често се използват в ястия с пикантен вкус – от дивеч, говеждо месо, риба и т.н.
Слага се при приготвянето на туршии, заедно с лук, чесън, бахар, черен пипер.
С него се подправят супи и яхнии. Преди да пуснете дафиновите листа в супа или ястие, потъркайте ги едно в друго. По този начин лечебните свойства и аромата им ще се засилят.
Преди консумация на ястието дафиновия лист се изважда. Има силен аромат, поради, което трябва да се използва пестеливо – за 4-5 порции е нужен само един лист.