Немската компания Carplane е представила двуфюзелажен летящ автомобил. Машината е била демнонстрирана на авиошоу в Фридрихсхафен, Германия.
Проектът е подкрепен от ЕС и правителството на Долна Саксония. В Carplane се надяват, че разработеното от инженерите на компанията транспортно средство ще бъде сертифицирано като лек самолет и лек автомобил.
Подобно на много летящи автомобили Carplane има прибиращи се крила. Те се преобразуват в пространството между двете кабини. Това е помогнало да се мине без допълнителни механизми за прибиране на крилата, което е направило самолетът-автомобил много по-лек.
Нововъведението е получило 15 инчови  колелета от автомобил Smart. За да развие скорост на автомобила са му необходими само 85 метра. Carplane тежи 498 килограма. Размерите на модела не надвишават този на компактен двуместен автомобил.
Автомобилът има двигател PC850 с мощност 151 к.с. По земята автомобилът развива максимална скорост 176 км/ч, а при нормален  полет – 200 км/ч.

Синята метличина расте като плевел между пролетните и зимните култури, особено ръж, по-рядко пшеница, ечемик, лен и многогодишни треви.
Цветовете на метличината съдържат флавоноиди, антоциани, гликозиди, горчиви алкалоиди, аскорбинова киселина, минерални соли и мазнини. Поради съдържащото се в цвета съединение с цианови компоненти, придаваща му син цвят, синята метличина е слабоотровна.
Цветът на метличината се използва като диуретик при оток с сърдечен и бъбречен произход, нефрит, цистит, уретрит и като леко жлъчегонно средство при хронични заболявания на черния дроб и жлъчните пътища. Настойката от цвета на метличина се използват като противовъзпалително и антимикробно средство при конюнктивит.
Ето как се прави настойка от цветовете на метличината.
Една чаена лъжичка сухи цветове на метличината се заливат с 200 мл или една чаена чаша гореща вода. Остава се така в продължение на 20 минути, охлажда се и се перцежда. Взимат се по 2 супени лъжици 3 пъти на ден 15-20 минути преди хранене.
Противопоказания: бременостт, индивидуална непоносимост.
Внимание!!! Поради съдържащите се в растението активни съединения с цианови компоненти бъдете внимателни при прилагането на тази билка и стриктно спазвайте дозировката.

Жълтата акация предпочита боровите гори, пясака и чакъла на речния бряг, скалисти склонове и дерета. Тя се отглежда като декоративно растение в градини и паркове и като медоноси за пчелите.
За терапевтични цели се използват корените, кората на корените, цвета и листата. Корените на жълтата акация са богати на цеулоза, а в листата се сържат гликозиди, много каротин и аскорбинова киселина.
В народната медицина настойка от листата на жълтата акация и кората се използват при атеросклероза, главоболие, заболявания на черния дроб, хиповитаминоза.
Отвара от корените и кората на корените на жълтата акация се използва като успокояващо средство при остро респираторно заболяване, катар на горните дихателни пътища, а настойка от листа на жълта акация при диатеза на деца и живеница.
Мед получен от това растение, се смята за лечебен при авитаминоза, изтощение и загуба на сила.
Отвара от корените на жълтата акация.
1 супена лъжица счукани корени се поставят в емайлирана купа, наливат се 200 мл или 1 чаена чаша вода и се вари на слаб огън за 7-8 минути. Остава се да престои 2 часа, след което се филтрира. Приема се топла по 1/3 чаша 3 пъти на ден, на малки глътки при остри респираторни заболявания.
Настойка от листа на жълта акация.
2 супени лъжици нарязани сушени листа от жълта акация се слагат в 200 мл или 1 чаена чаша кипяща вода. Остава се настрани за 2 часа, след което се прецежда. Вземайте по 2 супени лъжици 3-4 пъти на ден.
Противопоказания: индивидуална чувствителност, хипервитаминоза.

Хрянът има специфичен силен вкус, който не се харесва от много хора, но полезните вещества в това кореноплодно растение са безпорни.

В миналото хората са поставяли листа от пресен хран върху абцеси за бързо оздравяване. При отоци на шийните жлези са правели компреси с хран и ряпа, взети в различни количества и настъргани на ренде.

При главоболие и отравяне са мирисали настърган хрян. Той е бил смятан за едно от най-добрите противоскорбутни средства. Сварявали са настърган хрян в квас от захарно звекло и са правили гаргара в устата по 4 пъти на ден.

Хрянът е богат на много полезни вещества. Корените му съдържат синапено масло, захар, скорбинова киселина, богати са на минерални соли на калий, натрия, сярата, калция, фосфора, магнезия, хлора, желязото, медта,  и органичните съединения.

От хрян се добива алилсинапеното масло, което се съдържа в листата и корените. Това масло има мощно бактерицидно действие, убива много видове микроби, буквално за няколко минути.

В корените на хряна има и лизоцим,това е белтъчно вещество действащо като антибиотик. У здравия човек лицозимът се съдържа в слюнката, в лигавицата на устата и очите. При болестни състояния обаче това вещество се разрушава и хрянът помага за възстановяването на запасите от него.

Хрянът добре повлиява при простуда и грип, в такива случаи е добре да се поема пресен сок от корените му с добавка на мед,

Хрянът благоприятства лечението на заболявания на дихателните пътищата. Дъфченето на парче хрян унищожава бактериите, които предизвикват кариес.

Хрянът убива бактериите и при болести на стомашно-чревния тракт. Компреси с хрян действат отлично и при болести на ставите.

При високо кръвно налягане, виене на свят и болки в гърдите се прилага следната рецепта: В половин литър вода се слагат две супени лъжици мед, 2 супени лъжици оцет и 20 скалидки чесън. Сместта ври на бавен огън в продължение на половин час. Кисне един час и се прецежда. Вземат се по 2 супени лъжици 3 пъти на ден преди ядене.

Коренът на хряна се използва като зеленчук или смлян като подправка и е бил използван за горчива подправка в ястието за Пасха в някои еврейски общности.

Хрянът, понякога смесен със сметана, се сервира с печено или варено говеждо месо или кренвирши, както и с пушена риба.

Използва се в някои видове горчица. В България се сервира настърган в оцет към свинска пача.

Прекомерната употреба на хрян не се препоръчва, защото дразни лигавицата на стомаха и червата и понякога може да предизвика дори нервно разтройство.

Корените на хряна почти нямат аромат. Когато се нарежат или настържат обаче дразнят синусите и очите. След като се настърже, ако не се използва веднага или смеси с оцет, коренът потъмнява и става неприятно горчив, ако се изложи на въздух и топлина.

При варене ароматът на хряна се загубва и затова той трябва да се прибавя в ястията накрая.