Синята метличина расте като плевел между пролетните и зимните култури, особено ръж, по-рядко пшеница, ечемик, лен и многогодишни треви.
Цветовете на метличината съдържат флавоноиди, антоциани, гликозиди, горчиви алкалоиди, аскорбинова киселина, минерални соли и мазнини. Поради съдържащото се в цвета съединение с цианови компоненти, придаваща му син цвят, синята метличина е слабоотровна.
Цветът на метличината се използва като диуретик при оток с сърдечен и бъбречен произход, нефрит, цистит, уретрит и като леко жлъчегонно средство при хронични заболявания на черния дроб и жлъчните пътища. Настойката от цвета на метличина се използват като противовъзпалително и антимикробно средство при конюнктивит.
Ето как се прави настойка от цветовете на метличината.
Една чаена лъжичка сухи цветове на метличината се заливат с 200 мл или една чаена чаша гореща вода. Остава се така в продължение на 20 минути, охлажда се и се перцежда. Взимат се по 2 супени лъжици 3 пъти на ден 15-20 минути преди хранене.
Противопоказания: бременостт, индивидуална непоносимост.
Внимание!!! Поради съдържащите се в растението активни съединения с цианови компоненти бъдете внимателни при прилагането на тази билка и стриктно спазвайте дозировката.
Архив за етикет: средство
Действа на стомаха и подобрява обмяната на веществата
Бялата брезата е не само красиво дърво, но и мощно средство за лечение. За медицински цели се използват пъпките, листата и сока на бялата бреза. Срокът за съхранение на направените лекарства от бреза е 2 години.
Пъпките и листата на брезата съдържат флавоноиди, етерично масло, смола, витамин C. Брезовият сок съдържа витамините C и B, минерали, етерични масла, захар, дъбилни вещества и аромати.
Пъпките на брезата се използват при отоци от сърдечен произход като диуретик. От младите листа на брезата се приготвя витаминозна напитка, която добре действа на стомаха и подобрява обмяната на веществата.
Направата на чай от брезови пъпки
2 чаени лъжички с нарязани брезови пъпки се заливат с 250 мл вряща вода и се оставят 10 минути. Пие се топъл до 3 чаши на ден. Това е добро средство за премахване на вода от организма.
Средство против воднянка.
100 грама смлени брезови пъпки се заливат с 0,5 литра водка. Така престояват в продължение на 10 дни на топло място, като периодически сместа се разклаща. След това настойката се прецежда и се взема по 1 супена лъжица 3 пъти на ден.
Вана при неврози.
Няколко шепи листа от бреза се сваряват във вода, без да се прецеждат се изсипват в гореща вана. Във ваната се предстоява не повече от 10-15 минути.
Противопоказания за пъпките на бялата брезата: при беменост и бъбречна недостатъчност.
Успокояващо средство при остри респираторни заболявания
Жълтата акация предпочита боровите гори, пясака и чакъла на речния бряг, скалисти склонове и дерета. Тя се отглежда като декоративно растение в градини и паркове и като медоноси за пчелите.
За терапевтични цели се използват корените, кората на корените, цвета и листата. Корените на жълтата акация са богати на цеулоза, а в листата се сържат гликозиди, много каротин и аскорбинова киселина.
В народната медицина настойка от листата на жълтата акация и кората се използват при атеросклероза, главоболие, заболявания на черния дроб, хиповитаминоза.
Отвара от корените и кората на корените на жълтата акация се използва като успокояващо средство при остро респираторно заболяване, катар на горните дихателни пътища, а настойка от листа на жълта акация при диатеза на деца и живеница.
Мед получен от това растение, се смята за лечебен при авитаминоза, изтощение и загуба на сила.
Отвара от корените на жълтата акация.
1 супена лъжица счукани корени се поставят в емайлирана купа, наливат се 200 мл или 1 чаена чаша вода и се вари на слаб огън за 7-8 минути. Остава се да престои 2 часа, след което се филтрира. Приема се топла по 1/3 чаша 3 пъти на ден, на малки глътки при остри респираторни заболявания.
Настойка от листа на жълта акация.
2 супени лъжици нарязани сушени листа от жълта акация се слагат в 200 мл или 1 чаена чаша кипяща вода. Остава се настрани за 2 часа, след което се прецежда. Вземайте по 2 супени лъжици 3-4 пъти на ден.
Противопоказания: индивидуална чувствителност, хипервитаминоза.
Едно от най-добрите противоскорбутни средства
Хрянът има специфичен силен вкус, който не се харесва от много хора, но полезните вещества в това кореноплодно растение са безпорни.
В миналото хората са поставяли листа от пресен хран върху абцеси за бързо оздравяване. При отоци на шийните жлези са правели компреси с хран и ряпа, взети в различни количества и настъргани на ренде.
При главоболие и отравяне са мирисали настърган хрян. Той е бил смятан за едно от най-добрите противоскорбутни средства. Сварявали са настърган хрян в квас от захарно звекло и са правили гаргара в устата по 4 пъти на ден.
Хрянът е богат на много полезни вещества. Корените му съдържат синапено масло, захар, скорбинова киселина, богати са на минерални соли на калий, натрия, сярата, калция, фосфора, магнезия, хлора, желязото, медта, и органичните съединения.
От хрян се добива алилсинапеното масло, което се съдържа в листата и корените. Това масло има мощно бактерицидно действие, убива много видове микроби, буквално за няколко минути.
В корените на хряна има и лизоцим,това е белтъчно вещество действащо като антибиотик. У здравия човек лицозимът се съдържа в слюнката, в лигавицата на устата и очите. При болестни състояния обаче това вещество се разрушава и хрянът помага за възстановяването на запасите от него.
Хрянът добре повлиява при простуда и грип, в такива случаи е добре да се поема пресен сок от корените му с добавка на мед,
Хрянът благоприятства лечението на заболявания на дихателните пътищата. Дъфченето на парче хрян унищожава бактериите, които предизвикват кариес.
Хрянът убива бактериите и при болести на стомашно-чревния тракт. Компреси с хрян действат отлично и при болести на ставите.
При високо кръвно налягане, виене на свят и болки в гърдите се прилага следната рецепта: В половин литър вода се слагат две супени лъжици мед, 2 супени лъжици оцет и 20 скалидки чесън. Сместта ври на бавен огън в продължение на половин час. Кисне един час и се прецежда. Вземат се по 2 супени лъжици 3 пъти на ден преди ядене.
Коренът на хряна се използва като зеленчук или смлян като подправка и е бил използван за горчива подправка в ястието за Пасха в някои еврейски общности.
Хрянът, понякога смесен със сметана, се сервира с печено или варено говеждо месо или кренвирши, както и с пушена риба.
Използва се в някои видове горчица. В България се сервира настърган в оцет към свинска пача.
Прекомерната употреба на хрян не се препоръчва, защото дразни лигавицата на стомаха и червата и понякога може да предизвика дори нервно разтройство.
Корените на хряна почти нямат аромат. Когато се нарежат или настържат обаче дразнят синусите и очите. След като се настърже, ако не се използва веднага или смеси с оцет, коренът потъмнява и става неприятно горчив, ако се изложи на въздух и топлина.
При варене ароматът на хряна се загубва и затова той трябва да се прибавя в ястията накрая.
Подправка придаваща на месото дивечов аромат
Розмаринът въздейства върху човешкия организъм по многобройни начини. Той е ефектно средство срещу метеоризъм. Подобрява храносмилането и оказва силно раздразняващо действие върху кожата. Спомага за повишаване отделянето на стомашен сок и оказва благоприятно действие върху цялостната дейност на стомаха и червата.
В народната медицина розмаринът се използва за прилагане към различни видове вани. Етеричното масло от розмарин се използва за разтривка, укрепва нервите и разширява кръвоносните съдове.
Розмаринът оказва и лечебно действие при ниско кръвно налягане, нервни разстройства, чувство за напрегнатост. Той е изключително полезно средство при състояния на общо изтощение и полова слабост.
Розмаринът намира широко приложение във фармацефтичната промишленост за направа на лекарствени препарати, лекарствени чайове, настойки, мазила и пластири.
Розмаринът притежава силен сладникав аромат на камфор, напомнящ мириса на бор. Като подправка розмаринът е предпочитан заради много пикантния и леко остър вкус. Подправката се получава от стрите листа на растението.
В неголеми количества най-вече заради особено силния аромат и вкус, розмаринът е подходящ като подправка към супи, салати, месни пълнежи, към печено месо, печени птици, гъби, варена риба, червено и бяло зеле и към маринати.
В умерени количества розмаринът придава особен аромат на месни, пилешки, спаначени и грахови супи. Розмаринът придава доста приятен вкус на меки сирена, картофи, пернат дивеч, риба, яйчно тесто, като същевременно е отлична подправка за агнешко, гулаж от говеждо, овнешко и доматена супа, а също така на говеждо, овнешко и телешко.
Розмаринът е подходящ да се слага на месо, приготвено на грил.
В кулинарията розмаринът се използва най-вече заради способността му да подтиска специфичната миризма на някои видове меса, като овнешко и свинско.
Розмаринът придава на месото дивечов аромат.
Важно е да се знае, при прекалено задържане розмаринът може да придаде на ястието горчив вкус.
Розмаринът може да се добавя като особен допълнителен аромат към лимонада.