Слънцето прежуряше, но под сянката бе прохладно. Димо бе навел глава и слушаше напътствията на поп Кирил:

– Скъпи мой приятелю, не ти ли бяха достатъчни пет работни дни, за да задоволиш потребностите си? Запомни, пари изкарани в неделя са огън, който ще погълне и останалите ти средства. Колкото искаш работи, но Бог ще ти даде толкова, колкото намери за добре.

Димо неохотно клатеше глава:

– Обещаха ми много повече пари, отколкото мога да изкарам за две седмици.

– Неделята е ден за Бога. Той трябва да се посвети на Него, – продължи поп Кирил. – Най-важната ти работа в този ден е да отиде на църква, да се помоли, да чуеш Божието Слово. Това трябва да го правиш с цялото си семейство. Защото ако децата не дойдат в църквата като малки, те няма да дойдат в нея и като големи.

– Да, но децата ми искат обувки, дрехи, храна, – упорстваше Димо – А сега вече и смарфони, лаптопи, таблети и каква ли не още техника. От къде да взема пари за всичко това?

– В неделя трябва да се погрижиш за своята душа. Човек освен тяло има и душа. Защо пренебрегваш душата си?

Димо се готвеше вече да си тръгне, когато поп Кирил го спря:

– Послушай ще ти разкажа една история.

Димо наостри уши, той обичаше приказките и историите, които разказваше попа.

– Един богат човек срещнал на пътя си просяк. Беднякът му разказал за своите нещастия. Богатия го съжалил и от седемте лири в джоба си му дал две. След това просякът разказал и за други своите беди и получил още две лири. Било време за обяд и богаташът поканил просякът на трапезата си. Докато се хранели беднякът разказал още една история от живота си и получил още две лири. Когато получил шестте лири, просякът измъкнал от джоба си нож и поискал, и седмата лира.

– Каква неблагодарност, – възмути се Димо.

– Какво му се полага на този просяк? – попита поп Кирил.

– Смърт, – извика Димо.

– И ти заслужаваш такова наказание, – каза поп Кирил. – Ти и този неблагодарен просяк. Бог ви е дал шест дни и само един  е оставил за Себе Си. А ти и този ден искаш да Му вземеш.

В действителност, в суетата на ежедневието много забравят за църквата. Ходенето на църква в неделя за тях е напразно пропиляно време. Страхувайки се как ще преживяват, хората се трудят цяла седмица, а в неделя пируват, вършат безумия и се отдават на пороците си. Не разбират колко много губят, ако не отидат в храма в неделя.

Ако свещеникът ви бе казал, че ще ви даде по 100 лева, ако дойдете в църквата в неделя, щяхте ли да правите уговорки, че не можете да отидете, защото сте заети. Съмнявам се. Може би бихте тръгнали още на разсъмване и бихте пристигнали в църквата много преди свещеника.

Ана и Григор живееха от осем години заедно. Животът им съвсем не бе лек. Живееха на квартира и получаваха социални помощи.

Григор не работеше, защото повечето време прекарваше в спортната зала, където тренираше. Той постоянно си повтаряше:
– Аз непременно ще стана шампион.

Това бе голямата му мечта. Бе се възхищавал на яките и силни мъже, които всички поздравяваха след поредната победа. Той не желаеше толкова овациите, колкото радостта, че и този път е успял да победи.

Ана всеотдайно го подкрепяше:

– Вярвам, че ще станеш шампион. Ти непременно ще успееш.

Въпреки, че нямаха достатъчно средства, Ана се стараеше Григор правилно да се храни, спазваше и следеше строго режима му. Във всичко това тя бе всеотдайна.

Ходеше с него в спортната зала и го окуражаваше:

– Напредваш! Ще се справиш! Няма значение, че не успя този път, опитай пак. Ще се справиш. Ти можеш.

И Григор успя. Неговите борби събираха хиляди хора. Те му ръкопляскаха, крещяха високо името му, но той търсеше нея, усмивката ѝ и поздрава ѝ за поредната извоювана победата.

Сега имаше достатъчно пари и можеше да си позволи автомобил, дом, и каквито си иска дрехи и обувки.

Той прегръщаше Ана след всяка победа и ѝ казваше:

– Това е за теб. Ти си достойна за тази победа, даже много повече.

Тя беше непрекъснато до него и не спираше да му повтаря:
– Ти можеш!

Ухапването от комар е доста неприятно, особено при децата.

Човечеството отдавна води борба срещу комарите. Досега са изнамерени доста средства, като се започне от използваните от баби и дядовци и се стигне до химическа обработка на територията.

Борбата с комарите чрез народни средства е може би най-хуманния и екологичен начин. Ефектът се постига чрез отблъскваща миризма за комарите.

Такива свойства притежават листата от черьомуха, доматен разсад, евкалипт, кедър, карамфил, анасон, тютюн, валериана, бъз, хвойна, мента, пелин.

Използват се като се втриват листата или във вид на тинктури и ефирни масла.

Може да посадите някои от растенията в градината си.

Хотел Protea Hotel Ranch Resor, който се намира в ЮАР, провинция Лимпопо, предлага на своите гости разходка в Африканската савана заедно с истински лъвове. Гостите имат възможност да видят редки бели лъвове, които в света са само 100 на брой.

Това място се е прославило, благодарение на тази „атракция“. Гостите на хотела могат да се разхождат с лъвове без защитни и специални средства. Дори могат да държат голямата котка за опашката, без да се страхуват за живота си.

Тайната за тази безопасност е много прост. Лъвовете са израснали тук и от раждането си са свикнали с хората.

Много популярни стават такива екзотични разходки и в други страни като Замбия, Мозамбик и Кения. Единствената разлика се състои в голямо разнообразие от лъвове и техния брой.

Всички хора, които провеждат такива разходки, трябва  да спазват следните правила: да не дразнят „големите котки“ и да не излизат с хищниците на разходка по време на обяд.

Днес могат да се купят много средства против комарите, но много от тях са направени от химични компоненти, а това е вредно за здравето на човека.

Затова можем да си направим истински капан за комари с минимални разходи, който е напълно безопасна за нас.

За целта са ви необходими: 1 пластмасова бутилка, чаша вода, 2 супени лъжици захар, 10 грама мая, тиксо, нож или ножица.

Разрежете пластмасовата бутилка на две по ширината ѝ.

Кипнете водата , сипете захарта, разбърквайте, а след това я оставете да изстине.

Когато сладката вода изстине, налейте я в долната част на бутилката, добавете маята. Прикрепете горната част на бутилката, като обърнете гърлото надолу.

С помощта на тиксото съединете двете части, така че гърлото да не докосва разтвора.

Маята при ферментация отделя въглероден двуокис, който активно привлича комарите. Те попадат в капана и не могат да се измъкнат от него.

Капанът може да се остави навсякъде в жилището ви, където няма да ви пречи или по-добре го окачете някъде, прикрепяйки го на дръжка.