Слави се бе фокусирал към Божия план за човечеството и целите, които Бог го призовава да изпълни.

Той знаеше, че намеренията на сатана е да унищожи човечеството и да удължи собственото си съществуване, знаейки, че времето му е ограничено и поражението му е сигурно.

Тази вечер дяволът гостуваше на Слави.

– Евангелието трябва да се проповядва на всички народи, – тържествено обяви Слави.

Дяволът се изкашля:

– Първият ми приоритет бе, да се погрижа Евангелието да не бъде проповядвано на света.

– Исус идва скоро, – каза Слави, – за това трябва да изпълним поръчението Му, разпространение на Евангелието навсякъде.

– Ха-ха-ха, – изсмя се дяволът. – С радост обезкуражавам всеки, който сериозно би приел Великото поръчение. Използвам разсейване, самодоволство, страх и дори сплашване. Всичко възможно, за да накарам цената да изглежда твърде висока.

– Ние като християни, трябва да се насочим към неспасените, – твърдо заяви Слави.

– Заблуждавам такива като теб да не мислят за това, камо ли да размишляват за вечността. Фокусирам ги да обичат земните съкровища повече от небесните. Карам ги да повярват, че временните инвестиции са по-важни от вечните.

– Словото казва, да не си събираме съкровища на земята, а да събираме такива за небето, – възрази се Слави.

Дяволът скръцна със зъби:

– Вместо идете по целия свят и научете всички народи, бих проповядвал по-популярна доктрина. Стойте си в къщи. Изграждайте сгради и се учете отново и отново как да бъдете Негови ученици.

– Времето е кратко и нивите са вече узрели ….. , – повдигна глава Слави.

Но бе прекъснат.

– Вие се молите за жетвата, като мислите, че изпълняват своята роля във Великото поръчение, – усмихна се ехидно дяволът. – Молитвата за жътвата, която е узряла е по-малко ефектива, от това самите работници да излязат и да я пожънат.

– Исус ни учи да се молим за изгубените, – Слави погледна строго дявола.

– Ти не знаеш, но аз уча християните, че Светия Дух е изпратен само да ги благославя. Те нали така се молят: Помажи ме. Помогни ми. Изцели ме. Изпълни ме. Научи ме. Изгради ме. Насърчи ме. Удовлетвори ме. И ОЩЕ всичко за мен.

– Светият Дух наистина е благословия за християнина, но Неговата основна цел е да даде сила на вярващите да бъдат свидетели на Исус, дори до степен да положат живота си, както в ранната църква така и днес в много части на света, – противопостави се Слави.

– Още ли се надяваш и вярваш в тези глупости? – попита дяволът.

– Дяволе, ти си победен от Исуса. И каквото и да правиш, ще отидеш в огненото езеро.

Дяволът изрева и изчезна.

Слави падна на колене.

– Господи, фокусът на живота ми нека да останат съсредоточен върху Твоите цели за света. Моля Те да ме предпазиш от разсейване, което отклонява енергията и вниманието ми от Твоя план. Пази ме от самодоволство. Помогни ми винаги да пазя най-важното, да те следвам.

Евлоги свърши със сандвича и смачка салфетката.

– Смяташ, че това е опит на тази групировка да се добере до радиоактивните материали, за да си направят бомба? – попита Евелина.

– Какво друго може да бъде? – вдигна рамене Евлоги. – Знаем, че от година искат да се доберат до тях. Никой не очаква, че може да намери хранилище с природен  плутоний. Единствения шанс е да използват нечие откритие в тази насока.

– Това е терористично оръжие. При експлозията му ще загинат много повече хора, в сравнение с тези, които ще се разболеят от лъчева болест, – скочи Камен.

– Само да се спомене за радиоактивно замърсяване и ще настъпи паника в цялата страна, – засмя се Димо. – Спомняте ли си какво стана с антракса? Хората тичаха да се запасяват с лекарство против него.

– За съжаление, – обади се отново Евлоги, – конкуренцията при медиите ги принуждава да използват сплашване, за да продават място за реклама. История за атака с атомна бомба, ще накара пресата да влеят чувство на обреченост, а това ще помогне на терористите да всеят страх.

– Трябва да знаете, че медиите не са независими, – подхвърли Камен. – не става дума за влияние от една или друга партия, което да унищожи обективността им. Собственият ни консуматорки манталитет допусна медиите да се кооперират с търговците за реклама на какво ли не.

– Има редактори и директори на новинарски емисии, – започна да обяснява Димо, – които с нетърпение очакват терористична акция, самолетна катастрофа или убийство на известна личност, за да надуят тиражите и да вдигнат цените на рекламата.

–  Докато рекламодателите субсидират медиите,  – засмя се Евлоги, – пресата винаги ще търси негативното.

– Тогава каква е алтернативата? – попита Евелина. – Там, където държавата  се меси в новините, хората не получат нищо друго освен пропаганда.

– Не знам, – призна Евлоги. – Ядосвам се, че когато няма истински новини за отразяване, медиите търсят просто да всеят някакъв страх. Всяка година умират хиляди тийнейджъри, но рядко едно убийство се превръща в национална трагедия. И това става не защото този младеж е по-важен от другите, а защото подробностите около смъртта му подхранват нечии интереси.

– Звучи доста брутално, – отбеляза Димо, – но не мога да го отрека.

– Всичко това е толкова тъжно, как хората не могат да го осъзнаят? – гласът на Евелина звучеше безпомощно.

Каквото и да коментираха, фактите бяха налице. Едни дърпат конците, други ги подкрепят, а останалите трябва да търпят и да се съгласяват.

Как беше се зародила, никой не знаеше. Но тази легенда като птица бе прелетяла през вековете и тревожно мътеше умовете на млади и стари. Откърмени с преданието за съкровището на Александър Македонски, нейде заровено из този край, мъже и младежи разравяха и копаеха неуморно, водени от някакви скрита страст и желание за богатство.

Някаква гледачка бе предрекла, че да се открие това съкровище, трябва да погинат 10 човека. Тази заплаха нито спря, нито разколеба, търсачите на несметни богатства.

Много смели иманяри бяха загинали по тези места, а повечето  от преминаващите от там приемаха предаваните от уста на уста страшните истории,  като приказки за сплашване.

През есента Петър и брат му обработваха нивичката край пътя. На горният ѝ край имаше откъртени от близката скала каменни блокове. Между тях стърчеше плосък, наклонен камък с човешки ръст. По обяд Петър беше седнал близо до него. Изведнъж се заслуша  и повика брат си. Счуваха му се  шумове, които сякаш излизаха от земята, приличаха му на хрупане и то на големи животни. Страно,  наблизо не се виждаше да има добитък. Братът на Петър се засмя и махна с ръка.

– Бабини деветини, нищо не чувам.  Сторило ти се е.

На другия ден Петър отиде сам на мястото. Времето беше облачно. Заваля проливен дъжд. Светкавици раздраха небето, а близък тътен като че ли предвещаваше нeчия гибел. В тази суматоха на природата Петър потърси място, къде да се скрие. Мушна се под една наклонена скала. Когато вдигна глава нагоре, забеляза сребриста  плочка. Протегна ръка и я откърти с ножчето си.

На плочката имаше  две преплетени змии. Когато ги разгледа с фенерчето си,  усети неизпитван до тогава страх.  Прибра се, мушна намереното в една от фугите на къщата и се опита да забрави за случилото се.

Говореше се, че скоро след това се почувствал много зле. Отишъл на преглед в близкия град. Настанили го в болницата и след няколко седмици починал.

Останаха сираци момче и момиче. Нещастието хвърли в смут близките му. Никой не посмя повече да говори за прокълнатото място, защото го свързваше с трагедията. Смятаха, че черна прокоба е поразила Петър. Вестта за внезапната смърт бързо се разнесе из околните махали и внесе не малко суеверен страх у хората.

Чувайки за носещата смърт находка, Ради реши да проучи нещата и да докопа неоткритото съкровище. Преди години един старец беше запалил иманярската страст в него с необикновените си истории за съкровища и несметни богатства.

Ради се завъртя край дома на Петър. Започна да подпитва, но хората упорито мълчаха. Накрая реши да спечели приятелството на сираците, та дано от тях да изкопчи нещичко. Малката палавница с руси, непокорни плитки го отбягваше и никакви лакомства не можеха да я спечелят за по-откровен разговор. Момчето  се страхуваше от непознати. Трудно някой можеше да спечели доверие му ,затова Радо не успя да разговаря и с него.

Овдовялата стопанка превиваше гръб пред неволите и трудностите в живота. Какво ли не захващаше да работи, само и само да изхрани двете си деца.

Веднъж нарамила тежък наръч дърва се прибираше у дома. Радо като я видя и се притече на помощ. От благодарност жената го покани вътре, да го почерпи нещо. От дума на дума стана въпрос и за Петър.

Трепна сърцето на Радо, но реши да не пришпорва нещата и да поизчака. Но такова нещо чакали се? Желанието му да узнае „мястото“ беше толкова голямо, че той не се стърпя и попита:

– Какво се случи? Вярно ли е това което се чува?

Жената въздъхна и внимателно погледна младежа.

– По-добре да не бе ходил там.

– Но това може да окаже много ценно… защо? – едва сдържайки любопитството продума момъкът.

– Не се захващай с това, не ти трябва. – с мъка отговори жената. – Първо дойдоха от махалата. Биха го “ да си каже“. После дойдоха и ония с пагоните и те го биха, а той не беше добре с бъбреците. След толкова бой не се почувства добре и отиде в града на лекар и там си остана. Повече не го видях жив.

Жената обърса с края на престилката насълзените си очи и реши да става, нали работа я чака. Радо неспокойно се завъртя на стола и едва продума:

– Как така? Нали проклятието на намереното…..

Жената махна с ръка и прекъсна младежа:

– Ония, Бог да ги убие, от МВР-то пуснаха слуха, че зла прокоба е затрила Петър. А хората се уплашиха много и не смееха да разказват какво точно е станало.

Съкровища, зла прокоба, побоища всичко се обърка в главата на Радо. Той стана, отвори вратата и с наведена глава бавно прекрачи прага.

Известният издател на списание  «2600: The Hacker Quarterly» Ерик Корли е заявил, че 25% от американските хакери са информатори на федералните служби. „Като се има предвид тежестта на наказанието, но и поради относителната липса на опит в съдебните дела, доста хакери са податливи на сплашване“- твърди Корли.

Съвсем скоро хакерът Адриан Ламо, който е сътрудничел с осъждания за предаване на засекретена информация Брадли Манинг от WikiLeaks е загубил доверие в хакерската общност.

През последните години ФБР се опитва да проникне в различни закрити форуми на групи, потенциално представляващи опасност за националната сигурност на САЩ.