Химнът на футболния клуб „Ливърпул“ е песента „You’ll never walk alone“ – „Никога няма да ходиш сам“.

Тези думи били татуирани върху крака на морския пехотинец Едни Грант, който бил изпратен в Афганистан.

Той попаднал на мина. Кракът му бил ампутиран под коляното и при операцията последната дума от татуировката била отрязана.

Така тя се превърнала в „You’ll never walk“ – „Никога няма да ходиш“.

Гранд се отнесъл към тази история с хумор. Той се научил да ходи с протеза.

Участвал в спортни състезания и често разказвал за случая пред другите ветерани инвалиди.

Спартак Мишулин получил ценен подарък – златен часовник.

Отишъл в ресторанта, където се събирали артисти и кинодейци, за да види там някой познат.

В ъгъла на заведението видял А. Панкратов-Черния. Мишулин не могъл да се сдържи и отишъл да се похвали:

– Ето, братко, получих ценен подарък. Златен часовник!

– Не може да бъде! – казал Панкратов-Черния. – Я покажи!

– Ето гледай, но само на моята ръка. Страхувам се да сваля такава скъпа вещ.

– Той целият ли е от злато? – позаинтересувал се Панкратов-Черния.

– Абсолютно.

– Невероятно! А стрелката показваща секундите и тя ли?

– Разбира се! – с гордост отговорил Мишулин, любувайки се на часовника си.

– Слушай, дай с тази стрелка дето показва секундите да си купим водка и да се почерпим по случая, за какво ти е нужна тя? – неочаквано предложил Панкратов-Черния.

Възрастта „след четиридесетте“ дава особен подход към живота и специално усещане.

Тогава съвсем по друг начин се гледат мъжете Други са критериите и оценките при избора на партньор за цял живот.

На тези години жената става по-мъдра и по-практична. Това е идеалният случай.

Но често виждам жени на възраст „след четиридесетте“, които сякаш са задържали своето развитие и живеят в някакво минало измерение, където страстта се приема за любов и уважение.

На тази възраст се извършват лекомислени постъпки, които трудно се поправят. Мъчно ми е за тези жени.

Мили, жени, живейте според графика, установен от природата. Създавайте семейства и раждайте деца.

А след „четиридесетте“ ще бъдете успешни и мъдри. Тогава животът ви ще бъде в съвсем други краски и ще се появят съвсем други грижи.

Дошло време на старият камък да умре. Заедно с другите камъни го качили на един самосвал, за да го закарат на каменотрошачката и да ги превърнат трошляк за баластра.

Пътувал камъкът. Спомнил  си целия си живот. Случвало му се е на дъното на морето да лежи и на върха на планина да бъде. Земетресения, ледници и свлачища оставяли следи върху него. А един вулкан за спомен сложил в сърцето му, голяма капка кварц, приличаща на диамант.

Започнал да се оплаква камъкът:

– Дълъг живот живях, едва ли има по-стар камък от мен, а да умирам все още нямам желание.

И тогава камъкът забелязал, че другите камъни, които били с него в камиона, също не искали да умират, за това започнали да се изсипват на пътя.

Камъкът започнал да се приближава към края на коша на камиона, та и той да падне на пътя. За щастие шофьорът карал като луд, така че по-голямата част от товара подскачал и падал в дупките по пътя.

– Ей, – извикал един старец, който си вървял по пътя, – за къде си се забързал?

– Църква строим, – казал му шофьорът. – Чакъл ни е нужен. В противен случай всичко ще пропадне.

– Е, добре, тогава побързай!Храмът е Божий дом! Гледай, старай се там , както трябва. Строи се веднъж за вечни времена.

Камъкът чул това. И макар че бил почти накрая, той се спрял, даже намерил надеждно място и застанал там, за не може случайно да отхвръкне от камиона.

На него много му се искало да попадне в Божия дом. Не за някакви си жалки милиони години, а за цяла вечност.

Светът е толкова голям, че не стига един живот, за да се стигнат всички уникални и красиви кътчета.  Ако човек има възможност, може да посети повече места, да се запознае с различни култури.

Най-популярния тип почивка е на плажа. Но не на всеки плаж почиващите ще имат комфорт, радост и безопасност.

Местните жители на Северния Сентинелски остров са известни със своята враждебност към чужденците.

Има много случаи, когато хора са искали да влязат в контакт с местните, но в отговор те били обстрелвани с лъкове.

Веднъж към острова приближил катер с двама души, които били убити от хората живеещи на острова.

Островът е много опасен. Тук гостите не са добре дошли.

Векове наред местните хора са живели откъснати от цивилизацията.