Пасторът на месната църква срещнал най-големият лентяй и постоянен посетител на всички кръчми в областта.

За изненада на минувачите той топло стиснал ръката му и казал:

– Много се радвам, сине мой, че ти най-сетне стъпи в правия път! Ако знаеш какво голямо удовлетворение изпитах, когато вчера те видях  в църквата.

Пияницата бил не по-малко изненадан от останалите хора:

– А, значи там ме е занесло вчера …, – казал той, идвайки на себе си.

Венелин се учеше и работеше на непълен работен ден. В същото време жена му работеше другаде.

Налагаше се често да се грижи за детето си, когато бе в къщи. Не му бе леко. Освен студент и работещ, той бе и баща.

Един ден синът му Велко, който тепърва прохождаше, дойде при него и седна в скута му. Детето посегна към чашата със сока, която се намираше на бюрото  ……… жълтата течност напусна чашата и се изля върху ризата на Венелин.

В това време той говореше по телефона и работеше на компютъра.

Настана пълна бъркотия. Плачеше дете, компютъра бе изчистил екрана си, от ризата капеше сок по пода, …Веселин набързо прекъсна разговора по телефона:

– Извинете, можете ли да ми се обадите по-късно?!

Бащата бе готов да оправи създалата се бъркотия, но на входната врата някой звънна. Нямаше време да се преоблича. Отиде и отвори.

Жената, която стоеше пред вратата му се усмихна и каза:

– А представяте ли си каква е Божията риза?

Весели бе силно изненадан от тези думи.

Жената продължи:

– Бог прави дори немислимото за нас. Слуша молитвите ни, избърсва сълзите ни, приема всяка нужда, прощава греховете ни и прогонва всеки страх. Бог не се притеснява, че ще „изцапаме“ ризата Му.

Той съзнателно се снижава, за да ни стане по-близък.

– Колко е хубаво да знаем, – възкликна Веселин, – че сме на сигурно място в обятията Му.

– Да това е голямо благословение – каза жената, – Всичко това Той прави за нас, защото ни обича безусловно.

Един човек имал поле, което поради своята небрежност запустяло и обрасло с трева и тръни. Веднъж той решил да използва това поле, за това казал на сина си:

– Иди и очисти принадлежащото ни поле.

Синът отишъл. Когато видял полето покрито с множество плевели и тръни, паднал духом и си казал:

– Кога ще изкореня всичко това? Как ще очистя тази земя?

С тези думи той легнал на земята и заспал. Така той правел няколко дни.

Накрая бащата дошъл да види какво е направил сина и установил, че наследникът му дори не е започнал.

– Защо до сега нищо не си направил? – попитал той сина си.

Младежът отговорил:

– Дадох и щях да започна работа, но като видях колко много трева и тръни има, се обезкуражих, и друго нищо друго не ми оставаше освен да легна и да заспя.

Тогава бащата предложил:

– Сине, отделяй всеки ден такова пространство, което заемаш, когато лежиш и го почиствай. Така работата ти ще потръгне и ти няма да се отчайваш.

Синът послушал баща си и за кратко време полето било очистено и обработено.

Така прави и ти, труди се постоянно, макар и малко, и няма да се отчаеш. Бог чрез своята благодат ще възстанови всичко.

В края на 1970 г. на световния пазар се е наложил автомобилът „Нива първият, които е едновременно удобен и пътуващ по всякакви пътища.

През 1970-1980 г. западни автомобилни издания са оценили високо този вид автомобил.

Защо ВАЗ-2121 е наречен „Нива“?

Думата „Нива“ е съставена от първите букви на имената на децата на двамата конструктори: Петер Прусов с дъщери Наталия и Ирина, и Владимир Салавьов със синове Вадим и Андрей.

Динка изпрати детето си в първи клас. Звъни учителката на сина ѝ Ботьо и се разкрещя в слушалката:

– Вашето дете се насра в клас. Елате и си го вземете!

Динка отиде в училището, а Ботьо стои шокиран. Унижен. Седи в намърсените си панталони в съблекалнята. Край него минават деца и му се присмиват.

Динка взе сина си и се прибра в къщи. Тя разбираше, че се е случило нещо ужасно със детето ѝ.

– Нима в училище не ви пускат до тоалетната? – попита Динка.

– Пускат, – смънка Ботьо.

– Тогава защо не отиде?
– За да отида на тоалетна трябва да вдигна ръка.

– И какво страшно има в това?

– Тогава учителката пита: „Ти по малка или по голяма?“

– И?

– Ако кажа „по голяма“, тя вади от масата голямо руло хартия и откъсва от него едно малко парче (в училищните тоалетни с хартията винаги  има проблем).

– Защо не си ѝ поискал повече хартия?

– Тя започва да ми се присмива пред селия клас: „Колко голямо лайно смяташ там да изтърсиш? Извикай ме като свършиш, аз ще погледна колко е и ще реша нужна ли е още хартия“.

– Невероятно, – възкликна възмутена Динка.

Синът ѝ бе преживял подобна ситуация два пъти и на третия реши да търпи и ето какво бе станало.

Динка се върна в училището и се нахвърли на учителката:

– Как можете така да се държите с децата? Та вие ги унижавате.

Учителката сви устни и каза:

– А вие, не сте ли научили сина си, че е срамно човек да се насира?