Всяка седмица Антоанета излизаше с приятелката си Боряна и нейното куче Боби на разходка.

Веднъж срещнаха две големи кучета. Боби реши да ги закачи. Боряна и собственика на големите кучета се опитаха веднага да разделят домашните си любимци.

Антоанета само гледаше и си мислеше: „Ако решяха тези кучета можеха да схрускат набързо Боби и дори да се огледат за още. Боби е умно пале и би трябвало, съобразявайки се с размерите си, винаги да поставя Боряна пред себе си“.

По време на разходката Антоанета сподели с Боряна:

– Ти знаеш, че съпругът ми има сериозни здравословни проблеми. Притеснявам се, как ще се справя в тази ситуация финансово и физически, докато се грижа за него.

Боряна попита приятелката си:

– Мога ли да се помоля за теб?

Антоанета смутено кимна с глава. Искрената молитва на Боряна, припомни на Антоанета, че тя прекарва повече време в притеснения, отколкото в молитва.

Изведнъж Антоанета осъзна грешката си и си помисли: “ Колко много си приличаме със Боби. Когато дойда трудностите, аз се втурвам напред, вдигайки шум, подскачайки смело. Дори не осъзнавам, колко съм неадекватна, особено в някои наистина сериозни ситуации“.

Боряна я бе посъветвала в такива случаи да направи следното:

– Това, което трябва да направиш е да оставиш грижите си на Този, Който може да реши всеки проблем. А това става само с молитва.

Антоанета приведе глава, а устните ѝ тихо зашепнаха:

– Благодаря Ти,  Боже, за молитвите на моите приятели и близки. Разбирам, че тревогата е безполезна и че само молитвата има сила.  Помогни ми за в бъдеще да избирам молитвата, вместо тревогите.

Всеки повярвал в Исус Христос, има в себе си силата на Святия Дух.  Но тази сила няма да проработи, ако не я накараме да действа.

Святият Дух няма да ви се натряпва. Той няма да изключи телевизора, нито ще ви вдигне от дивана, казвайки:

– А сега Мен слушай.

Не, Той е джентълмен. Изпратен е да ви помага в изпълнението на Божията воля, да ви укрепява, да ви дава съвети… Но той нищо няма да направи, докато не го помолите за това.

Помислете за това, Духът на Всемогъщия Бог, който се носеше над бездната и материализира Божието Слово по време на създаването на света, същия Дух сега е вътре в теб и чака да Го призовете!

Ако днес Исус дойде във вашия дом и седне на масата ви, нима няма да отложите всичко в страни, за да поговорите с Него?

Не бихте търчали покрай Христос, казвайки Му:

– Исусе, толкова се радвам да те видя. О, ако имах сили да поговоря с Теб, но Ти не можеш да си представиш, колко тежък беше денят ми. Всичко вървеше не както трябва. За това имам сила, колкото да легна и да гледам телевизия. Може би ще си поговорим малко по-късно.

Едва ли бихте постъпили така. Ако Исус е седнал с вас в една стая, вие бихте паднали на колене и щяхте да започнете да Му се покланяте. Бихте забравили за своята умора и какъв е бил денят ви днес. Не бихте пропуснали тази възможност да общувате с Него.

Чуйте, във вас живее Святият Дух. Той ви чака. Готов е  да ви отговори по всяко време на денонощието. И Той ще ви каже:

– Тук съм, за да те укрепя и да ти помогна. Зная твоите проблеми. Искам да ти помогна да ги решиш.

Той ви чака със сила, която ще победи всяко препятствие в живота ви. Само чрез молитва можете да приведете тази сила да работи днес за вас и околните.

Семейство Минкови се прибираха от една приятна екскурзия. Това бяха незабравими дни. Време, в което освен посещение на известни туристически обекти, имаше близко общение между членовете на това семейство. По време на тази екскурзия, те разговаряха за много неща, които искаха да споделят, но забързаното ежедневие им отнемаше това право.

Милена караше колата и се наслаждаваше на прекрасните природни гледки.

Изведнъж навлязоха в тунел. Тесните пространства притесняваха Милена, особено ако са тъмни. Страхът взе надмощие над нея. Стана толкова нервна, че започна да се задушава и поти.

Искаше ѝ се да спре колата и да даде да я кара мъжът ѝ, но бе много опасно да направят тази смяна веднага.

Камен забеляза колко е пребледняла Милена. Децата също усетиха, че майка им има някакъв проблем.

Камен посочи напред с пръста си и извика:

– Милена, погледни там има светло петно!

– Да, мамо, то се увеличава, – завикаха децата, – скоро ще излезем от тунела.

Милена се опита да се фокусира в светлата точка, която взе да се увеличава и започна да се успокоява. Скоро излязоха на открито и тя започна да диша спокойно.

По-късно Камен сподели:

– Понякога и аз се чувствам така, сякаш се намирам в тъмен тунел. Обзема ме страх, който ме изтощава.

– Но ако имаме силна вяра, – обади се малкия Гошо, – Бог ще ни изведе бързо от тъмнината и ще ни покаже светлината, която трябва да следваме.

– Такива преживявания ни правят емоционално и духовно по-силни, – добави Камен.

– Не сте ли разбрали до сега, – възторжено каза Елица, сестрата на Гошо, – че Бог е с нас в битките на деня.

– Да, – съгласи се Милена, – силата ни е от Него.

Бях всичко друго, но не и постоянна. Можех в даден ден да бъда във възход, а на следващия ставах унила. Но, слава на Бога, аз мога и да не завися от човешката си природа.

Вътре в мен живее Исус Христос, а той е същият вчера, днес и завинаги.

Исус не се мени. Той не променя решенията си всеки ден. Христос е постоянен и ако Му позволите, ще ви помогне и вие да станете такива.

Повечето вярващи не го правят. Ето защо има толкова много „провали във вярата“.

Днес те стоят в Божието Слово, а утре не.

Всичко, което трябва да направим е да „пребиваваме“ в Него. Исус каза, че ако пребъдваме в Неговото Слово, тогава ние ще бъдем истински Негови ученици. А ако пребъдваме, тогава ще познаем истината и тя ще ни направи свободни.

Вземете решение да бъдете постоянни. Не се опитвайте днес да градите върху това, което сте научили от Библията вчера.  Разчитайте на това, което сте научили от Библията днес.

Започнете денят с Божието Слово, останете в Словото през целия ден, а след това завърши деня с Него. Събудете се на другия ден и направете същото.

Не бъдете променливи, защото в постоянството има сила.

Вие се нуждаят от духовна храна за да имате сили в предстоящите духовни битки.

„Търсете Господа и Неговата сила. Търсете лицето Му винаги“.

Точно както трябва физическа храна за да сме силни физически, така ни трябва духовна храна за да добием сили за една бъдеща духовна битка.

Библията описва себе си като духовна храна – водата, мляко, хляб, месо за нашия духовен живот. Това е всичко, което ни трябва за препитание.

Ако бяхте командир в армията, няма да изпратите човек в битка, ако той не е ял един месец. Ние трябва да се храним, за да има сили да изпълним задачите, които ни предстоят.

Вие няма да имате много успехи в спечелването на духовните битки с които се сблъсквате, ако умирате от глад. Ето защо ние трябва да се хранят с Божието Слово.

За разлика от яденето на физическа храна, всеки път, когато се храним с Словото, ставаме още по-гладни за Него. Колкото повече вкусим и видим колко добър е Бог, толкова повече искам да бъдем в Неговото присъствие.

В Библията се казва: „Христовото слово да се вселява във вас богато“. Павел ни казва да оставим Библията да действа в живота ни по един богат, дълбок, и животворящ начин.