В Средновековна Европа, когато умирал крал или член от кралското семейство, придворните в знак на траур се обличали във дрехи с лилав цвят.

На 18 юли 2003 г. в Аржентинския зоопарк лекар дал на бяла мечка експериментално лекарство за лечение на дерматит, от което козината на мечката станала лилава. По-късно се изяснило, че това е алергична реакция.

В инската узелска писменост кипу с лилав цвят се обозначавал главният, който управлявал селища и територии.

Арменската незабравка – емблема в памет на арменския геноцид е в лилаво, а не синя, тъй като лилав цвят наподобява традиционното боядисване на свещеническите одежди на Арменската апостолска църква, която „беше, е и си остава в сърцето на арменската идентичност“.

На аерогарата майка и дъщеря се прощаваха. Девойката трябваше да лети, за това се прегърнаха.

Майката каза:

– Обичам те и ти желая достатъчно.

Дъщерята отговори:

– Мамо, твоята любов е всичко, което ми е нужно. Аз също ти желая достатъчно.

Те се целунаха и момичето тръгна.

Майката седна на една от пейките. Тя бе готова да се разплаче. Изведнъж се обърна към седящата до нея жена:

– Вие някога сбогували ли сте с някого, като сте знаели, че няма да го видите повече?

– Да, – каза жената. – Извинете, но защо се сбогувахте завинаги?

– Аз съм вече стара, а тя живее много далече. Следващият път ще прилети за моето погребение, – каза майката.

– Извинете, – каза непознатата жена, – не съм подслушвала разговора с дъщеря ви, но чух, че ѝ казахте: „Желая ти достатъчно“. Какво означава това?

Майката се усмихна:

– Това пожелание в нашето семейство е станало традиция. Когато казваме: „Желая ти достатъчно“, това означава:

Желая ти достатъчно светлина, за да бъде животът ти ярък.

Желая ти дъждовни дни, за да цениш по-добре слънчевите.

Желая то достатъчно щастие, за да цъфтиш.

Желая ти достатъчно болка, за да можеш да усещаш и най-малките радости.

Желая ти достатъчно победи, за да достигаш винаги желаното.

Желая ти достатъчно загуби, за да оцениш това, което притежаваш.

Желая ти достатъчно срещи, за да можеш да преживяваш по-леко разделите.

След тези думи тя се разплака и си тръгна.

Казват, че е необходима минута, за да намериш особен човек. Час, за да го оцениш. Ден, за да го обикнеш. И цял живот, за да го забравиш …

Понякога, за да не се отчайваме и да не се обезсърчаваме в семейния живот е необходимо да разберем смисъла на нашия живот.

Тогава всичко, което става с нас, ние ще го възприемаме не като безжалостни удари на съдбата, а като необходими за нас уроци в живота.

Те ни водят към спасение по трънливия жизнен път.

Всичко, което става в семейството трябва да служи за душевна ни полза. Случайните нелепи неща в живота и дори някои тежки моменти за нас, са следствие на нашите собствени грешки. Господ често ги обръща за наше добро.

Семейството е училище на смирение и послушание, където хората възпитават волята си и се борят със страстите си и себелюбието си.

Съпрузите взаимно се възпитават. Преминавайки през училището на живота, те се научават да бъдат смирени, търпеливи и любящи.

Един мой познат поздравяваше приятели с раждането на първото им дете по този начин:

– Честит възпитател!

Когато ние се занимаваме с възпитанието на детето, то ни учи не по-малко, отколкото ние него.

Тогава започваме да мислим по много важни въпроси, за които преди не сме се замисляли.

Метафора за „обличането със сила”, показва, че учениците на Исус Христос преди деня на Петдесетница са все още са уязвими, немощни, както всички останали хора. А битката с врага на неверието и  благовестяването на Словото за възкръсналия Христос са доста сериозни дела.

„Сее се в немощ, възкръсва в сила”.

Това „обличане със сила” не става от човека, а „отгоре“, от Бога.

„Силата свише” не се изразява само в припомняне на библейските истории и в емоционални възгласи, а в реални постъпки, дръзновение и самопожертвувателност.

Това изпълване, премахва влиянието на греха. Силата на греха не се побеждава със спазване на правила и норми на поведение, няма значение колко са религиозни или църковни.

Човек съгрешава, когато върши неугодни дела на Бога. Победата над греха става чрез покаяние и израстване чрез Святия Дух.

За какво се дава тази „сила свише“? Заради едно единствено нещо. Да бъдем свидетели за Бога в семейството си, на работното място, в етноса си и „до края на земята”.

Американската художничка Тифани Търнар създава гигантски цветя, изработени от хартия.

Всеки цвят представлява композиция с размер два метра. За направата на един цвят отиват хиляди листа хартия и около 400 часа ръчен труд.

Тифани живее със своето семейство в Сан Франциско и създава своите цветя в кухнята.

Тифани прави тези цветя не само като творчество, но и за науката. Тя подробно изучава структурата на цветето, етапите му на цъфтеж и увяхване.

Тифани много харесва тази своя дейност. Когато твори поредния цвят почти не спи.