Часовникът звани. Симо вече трети път го удряше, докато той нацяло замлъкна.

– Само още пет минути и ще стана, – каза си решително Симо и се отпусна.

Но петте минути станаха половин час.

Нещо тревожно се промъкна в съзнанието му, той опита да стане, но краката му отказаха. Кратко боричкане с одеялото и чаршафите и Симо успя да ги отхвърли от себе си. С топлите си още крака стъпи в студения свят и целия настръхна.

Свлече се на единият край на леглото и очите му отново се затвориха. Помъчи се да повдигне клепачите си, за да нахлуе в тях светлината, но те се противопоставиха. С помощта на ръцете си можа да получи желания ефект.

Отвори очи и се насочи към банята. Погледна се в огледалото.

Косата бе разбъркана, очите бяха присвити като на азиатец, а в краищата им се таяха парчета от съня. Устните му бяха пресъхнали…. Общо взето лицето му бе такова, че всяко куче би се уплашило от него.

– Дайте ми един час, – казва си Симо – и ще изглеждам малко по-интелигентно. Малко парфюм, одеколон…… и готово.

– И кого ще заблудиш?

– Какво? – стресна се Симо. – Кой си ти?

– Никакъв финес нямаш. Къде е изгладената риза с вратовръзка? А стилни обувки? Разните ти финтифлюшки, къде са? Това си ти в 6:30 сутринта. Кой ще те хареса такъв, а да се влюби …. да не говорим, няма смисъл.

– Аз го обичам, – каза тих и нежен глас. – За Мен няма значение неговото обществено положение. Обичам го не заради начина му на обличане, нито за постиженията му в живота, … а него самия.

– И ти смяташ, че от него ще излезе нещо? – първият глас стана груб и саркастичен. – Погледни го само.

– На мен не са ми нужни най-добрите и първите, защото Аз ще ги направя такива.

– С такъв не бих си губил времето, – с леден тон се отзова първият глас.

– О, ти не знаеш какво съкровище е?! Ела, когато завърша работата си и ще разбереш какъв шедьовър съм изваял от него.

Гласовете млъкнаха, а Симо седеше насред стаята слисан.

Започна бързо да се облича, сякаш искаше да скрие несъвършенствата си. Погледна часовника и хукна да догони времето, което безвъзвратно бе отлетяло.

А душата му пееше:
– Аз ще стана шедьовър в Неговите ръце, – изведнъж се сепна, – Прости ми, Господи, пак се успах. Помогни ми навреме да стигна….

– Ха-ха-ха, от този … шедьовър…ха-ха-ха….

– Ти си слят, – каза тихият глас. – Той за мен е съвършен, Синът Ми плати цената за него.

Кората на върбата има антибиотичен ефект. В народната медицина, отвара от кората ѝ се използва за лечение на настинки.

Салициловата киселина първо е бил намерен в кората на върбата. На латински „salix“ означава „върба“.

Листата върху клоните се разположени в определен ред. Те отстоят под определен ъгъл едни от  други или обратно на часовниковата стрелка.

Големината на ъгъла е различна при различните растения, но винаги може да се опише като дроб, числителят и знаменателят на която са числа от редицата на Фибоначи.

Например при върбата ъгълът е  5/13.

Подобно разположение дава възможност на листата максимално да получат влага и слънчева светлина.

На ботаниците до сега са известни повече от 550 вида върба.

Най-старите намерени рибарските мрежи, които са на повече от 8000 години, са направени от кора и клонки от върба.

В един изоставен градски парк, в центъра на детската площадка израсна топола. Никой не я бе насаждал. Семенце случайно бе попаднало в парка, покълна и въпреки трудностите, то оцеля и се превърна в стройно дърво.

Целеустремената млада красавица искаше да стане по-прекрасна от всички дървета, които растяха на известно разстояние от нея.

Всяка пролет тополата разпростираше своите клони все по на широко, сякаш се опитваше да прегърне целия свят.

Радваше се на лятото, жадно поглъщаше слънчевата светлина и благодатната дъждовна влага.

Един ден тополата забеляза тънко стъбълце пълзящо по земята.

– Помогнете ми да стигна слънцето, спасете ме, – прошепна то, когато  усети, че някой му обръща  внимание.

Тополата се зарадва, че случаят ѝ давал възможност да направи едно полезно и добро дело. Внимателно подхвана с клоните си слабото растение и го повдигна над земята. То веднага се хвана със своите зацепващи „ръце“ към надеждната опора.

Тополата с удоволствие поддържаше крехкото растение, предоставяйки му своите клони.

В края на лятото, новонастанилият се бръшлян оплете ниските клони на младата топола. В това време си мислеше:

„Трябва да оцелея на всяка цена в този изоставен край. Тук хора отдавна не са идвали, не е като в градините, където те преследват със брадви и ножове. Тук е истински рай за мен“.

И младият бръшлян започна да бърбори непрестанно, за да приспи бдителността на неразумното дърво:

– Толкова много се радвам на нашата среща.Хайде да станем приятели. Аз знам какво става в градините на хората и ще ти разкажа много интересни неща. Виждал съм как хората обрязват дърветата и не им дават да растат. На теб ти е провървяло, защото си попаднала в този изоставен парк. Ако беше в тяхната градина, щяха да те изкоренят и изгорят.

Тополата отговори:

– Да, аз съм много радостна тук, но ми е скучно сама. Нека бъдем приятели.

Бръшлянът се изкачваше все по-нагоре и по-нагоре, продължавайки да разказва страшните си истории:

– Децата чупят клоните на младите дървета. Възрастните режат  старите дървета, когато опират до електропроводите или закриват светлината в техните прозорци.

Тополата слушаше и се радваше:

– Колко съм щастлива, че съм израснала на това безлюдно място, а сега си имам и такъв знаещ другар.

Минаха няколко години. Бръшляна нацяло оплете тополата. Накрая тя разбра, че бе попаднала в алчни ръце и се примоли:

– Не ме задушавай, приятелю, не ми стига въздух да дишам.
Бръшлянът се усмихна и отговори:

– Нали искаше да бъдем приятели? Ти така самоотвержено се съгласи да ми помогнеш ….  Нима не видя какво става с дърветата, които растат далеч от крайградските зони?

Тополата със страх погледна на там и се ужаси. Дърветата или по скоро техните скелети се чернееха сред огромната маса победоносно зеленеещи листа на бръшляна.

Младата топола потрепери предчувствайки неизбежната си смърт. Тя искаше да каже нещо на бръшляна, но се отказа ….. дори не се опита да раздвижи още здравите си клони и да събори лъжеприятеля, а само смирено каза:

– Сама съм си виновна.

Минаха няколко години и тополата се превърна в жалко изсъхнало дърво.

Мъглата е вид валеж. Тя се състои от натрупване на микроскопични капчици вода в приземния слой на атмосферата и обикновено намалява видимостта.

Водните капчици в мъглата имат размер 0,01 мм. Гъстата мъгла съдържа около 1200 капки на 1 кубически см, което не е достатъчно, за да се намокри повърхността на даден обекта.

В пустинята Атакама, която се намира в Чили, от древни времена, капчиците мъгла се събират чрез камъни, които са така разположени, че водата се влива във вътрешността им. Там тя е защитен от дневната светлина.

До 40% от водата в крайбрежните гори с червена дървесина се е образувала от мъгли. Дървета получите част от такава вода чрез корените, когато от наситените с мъгла дървета на земята капе вода.

Намибийският бръмбар, живеещ в пустинята, всяко утро събира вода от мъглата. Неравната повърхност на черупката му помага за формирането на водни капки върху твърдите му крила. След това тези капки се стичат в устата на бръмбара и утоляват жаждата на му.

Най-мъгливото място на планетата е остров Нюфаундленд в Канада. Там мъгла се наблюдава средно по 120 дни в годината.

Мъглите се появяват за няколко часа, но могат да продължат и няколко дни, особено в студения сезон.

Група от инженери е разработила робот, който може да помогне при лечението на деца с аутизъм.

Технологичната играчка се казва Leka.. Тя ще помага на такива деца да играят обучаващи игри, предоставяйки сензорна стимулация чрез движения, светлини, вибрации и звук.

Конструкторите на устройството сравняват Leka с „куче водач“ за децата, което им помага да се ориентират, да преодоляват проблемите в обучението и социалните взаимоотношения.

Конструкторите са уверени, че интерактивният робот ще помогне да се стимулират деца с нарушения при развитието си, като аутизъм, синдрома на Даун или с множество други увреждания.

Роботът Leka е предсказуем и стабилен в своите взаимоотношения. Той осигурява много важно за детето чувство за безопасност и спокойствие.

Играчката обслужва конкретните потребности на детето и се фокусира върху няколко сензорни стимулации. Неговите цвят, звуци и вибрации се подобряват от сензорна преработка и по такъв начин се намалява тревогата у децата.