Диди с радост бе очаквала брака си. Но когато приключиха бурните периоди в него, тя разбра, че той ѝ носи единствено страдание. Тялото ѝ я бе предало със своята скованост и напрегнатост.

Осъзнаваше, че като съпруга е претърпяла пълен провал. Свекърва ѝ се държеше лошо с нея и все я поучаваше. Останалите жени я подминаваха с ледена вежливост, зад която трудно скриваха презрението си към нея.

А нейният съпруг едва ли я обичаше, навярно всичко бе плод на нейното въображение. „Дали и той не я презираше като всички останали?“ – питаше се често тя.

За никого не бе тайна, че мъжът ѝ си има любовница, но за нея това бе много болезнено. Тя се чувстваше отхвърлена. Странното е, че за мъжете това беше нещо обикновено, дори го смятаха за необходимост.

Диди често чуваше зад гърба си, как жените шушукат за любовницата на мъжа си:

– Много е красива и духовита. Киро е страшно увлечен по нея.

Ако мъжът ѝ бе неопитен като нея, двамата щяха да се разберат и взаимно щяха да се успокояват. Ако беше по-възрастен щеше да прояви повече търпение и сдържаност, но той беше уловен в мрежата на тази развратница, която му носеше физическа и духовна удовлетвореност.

Нежеланието за контакт и сковаността на Диди отблъскваха Киро. Не можеше насила да изисква от нея това, което ѝ бе противно.

Накрая Киро дори се разгневи:

– Как ще имам деца от теб, когато се дърпаш така?

Той не искаше да оскърби семейството ѝ и да му причини такава болка. Не можа да намери разрешение на проблема, но и с никого не сподели.

От своя страна Диди трупаше неприязън и враждебност. Цялата вина за брака им, тя хвърляше върху любовницата му.

Гордостта ѝ бе наранена. Тя започна да мрази съпруга си. Ненавиждаше любовницата му, защото смяташе, че тя е откраднала любовта на съпруга ѝ.

С враждебност и омраза нищо не се постига. За да има промяна в обстоятелствата, човек трябва да разбере грешките си и докато е време да се поправи, защото след развода е твърде късно да се правят какви да е корекции.

Николина дала две годишната си дъщеря на свекърва си на село. Детето имало нужда от чист въздух и малко разнообразие, пък и възрастната жена много настоявала да ѝ погостува.
След седмица бабата разтревожено се обажда по телефон:
– Детето е болно!
Час след първото обаждане възрастната жена вече успокоена отново се обажда по телефона:
– Всичко е наред, но бихте ли си изхвърлили котарака нанякъде?
Бабата била в паника, докато момиченцето било при нея нито един път не се изходило по голяма нужда…. Едва по-късно жената разбрала, че момиченцето се е изходило, но заривало внимателно акото си в пясъка.
Чичи Вася, така се наричал котаракът им, няма на лошо да научи детето…..

Фобии са резултат от комбинация на външни събития, както и на генетична предразположеност. Когато изпитваме фобия, у нас се появяват симптоми като бързо и затруднено дишане, нередовен сърдечен ритъм, изпотяване и гадене.
Учудващо е, но много от доста странните фобии са свойствени за много от нас, въпреки че ние не подозираме за съществуването им.
Ето и някои от тях.
Страх от чесън
Този страх се изразява в избягването на ядене на чесън, изтръпване при вида му или усещайки миризмата му. И все пак миризмата на чесъна е полезна, тя прогонва комарите.
Съществува страх от ходене на училище.
Тази неприязън е присъща за 5 процента от населението. Страхът се корени в трудности при обучението, неспособност за справяне със напрежението в образователния процес или травматични събития, като например тормоз от съучениците.
Деца и юноши, страдащи от тази фобия, отказват да ходят на училище, оплакват се от въображаеми заболявания, избягвайте контакт с други хора.
Среща се и страх от родителите на мъжа или жената.
Характеризира се с постоянен страх или тревога при мисълта, че трябва да се общува с някой от родителите на съпруга или съпругата.
Страхът от тъщите и свекървите е в резултат от погрешни очаквания, че тъщата или свекървата ще бъдат като майката. От тази фобия страдат не малко младоженци.
Колкото и смешно да звучи има фобия свързана с брадите.
Някои хора свързват брадата с занемарени хигиенични навици на мъжете и това ги прави отблъскващи.
Някои жени смятат, че човек с окосмяване по лицето символизира “ подозрителна склонност към индивидуализъм и липса на загриженост“.
Може и да не ви се вярва, но някои хора страдат от страх да чуят добра новина.
Ние знаем, че всеки обича добрата новина и не харесва лошата, но има хора, които се страхуват от всякакъв вид добри новини.
Една от възможните причини е опасението, че зад така наречената добра новина може да се крие някаква неприятна вест. Такова лице умишлено се заобикаля с негативни или песимистични представи. Поведенческата терапия може да помогне на такива хората да придобият увереност и оптимизъм.

Свекървата се готвела да отиде на гости при сестра си. Щяла да отсъства доста дълго време. Преди да тръгне извикала снаха си и й казала:
– Ето ти плат, докато се върна да ми ушиеш една риза.
След два месеца свекървата се върнала в къщи. Тя извикала  снаха си и я попитала:
– Уши ли ми ризата? Донеси ми я, да я облека!
– Вече я завършвам, – казала снахата, – останаха ми само подгъва, ръкавите, яката и гърба.
Може би свекървата се е прибрала много рано, иначе всичко щеше да бъде готово.

Това е механически музикален инструмент. Вържи му заплата, пусни му една идея и завърти дръжката.
Ако искаш да опустошиш душата на един младеж, трябва да го направиш журналист. Той гледа като останалите случващото се, но по своему си го обяснява. Трудно можеш да го накараш да повярва нещо. Той мисли преди всичко за опакото на нещата.
Редакторът, който намусено казва:
— Трудно ше се съглася с това! Колко съм ги писал и аз такива сладки приказки!
Сътрудникът по изкуствата казва:
— Колко много съм хвалил и музиканти и артисти, без да знае някой какви са били всъщност мислите ми за тези хора…
Най-накрая и коректорът чете, че в Нова Зеландия имало 390 хиляди автомобили, и си мисли:
— Кой знае колко нули са прибавени или изпуснати по погрешка!
Онзи ден говорих с един журналист. И той ми каза:
— Всичко е добре, но ако решиш да пресметнеш, знаеш ли каква огромна маса хора се занимават с писане у нас! И те всички са жертви на Св. св. Кирил и Методий!
Незавиден е животът на фейлетониста! Какво печално поприще! Цял живот да стоиш настрана от живота, заврян в някой ъгъл на вестника и оттам непрекъснато да мърмориш като свекърва!