Работата на Катя бе да разнася поръчки по домовете. Това бе доста отговорно и тя съвестно го вършеше.

Обикновено обядваше в някой ресторант или заведение, което ѝ бе по път.

Днес, когато паркираше край добре познат ресторант за нея, тя забеляза мъж. Той бе седнал на една маса и бе заровил ръце в главата си. Тя веднага усети неговата безнадежност.

Катя го приближи и двамата започнаха разговор.

– Казвам се Том, – каза мъжът. – Аз съм един жалък и нещастен бездомник. Днес искам да свърши всичко. Ще сложа край на живота си.

Катя го погледна и заяви:

– Днес не е денят.

– Улицата не ми прости, – оплака се мъжът. – Имам счупена ключица и смазани ребра. Страдам и от някои заболявания. На кого съм нужен такъв?

– Защо преди да стигнете до това положение, не си потърсихте работа? – попита го Катя.

– Извърших много престъпления, лежах съм в затвора и никой не иска да ме наеме. Остана ми само да крада или да прося.

Собственика на ресторанта бе наблизо, чу разговора на двамата и се намеси:

– Том искаш ли да работиш при мен в ресторанта?

– Наистина ли ….., – очите на Том се насълзиха.

И скоро бездомникът започна работа в ресторанта.

Собственикът на ресторанта едва ли можеше да предположи, че благодеянието му ще се окаже много по-голямо благословение за самия него.

Някои хора доста стресиращо приемат летенето със самолет.

Какво да кажем за Павел, който летеше с осем месечния си син и то не веднъж.

Малкото първоначално се справеше добре с адаптирането по време на един от полетите, но по едно време му доскуча да седи в скута на баща си и обърна поглед към съседната седалка.

На нея седеше непознат жена.

Детето внезапно пожела да спре да се гушка в баща си и изпълзя до жената.

Тя отвори ръцете си за него и каза:

– Просто ми го дайте.

Бащата ѝ подаде малкия си син.

След няколко минути малкото сложи глава на гърдите на непознатата и заспа.

– Ще се грижа за детето ви, а вие дремнете, за да наваксате малко сън, – предложи тя на бащата.

Мъжът благодари, настани се удобно и моментално заспа.

Добротата на жената и любовта към ближния си казаха дума. Те бяха напълно достатъчни, за да се почувства малкото добре, а бащата да отпочине.

Краси се славеше като голям познавач на новините. Той не следеше медиите. Имаше си собствени източници на информация.

Някои от по-любопитните непрекъснато го подкачаха:

– Хайде де, кажи как го правиш?

Един ден на Краси му писна и той сподели:

– Достатъчно е да прегледате малко известни блогове, в които се споменават теории на конспирациите.

– И каква връзка има това със сегашните новини? – питаха го недоумяващо тези, които очакваха големи разкрития на тайната му.

– Когато започнах подобни проучвания, – усмихна се Краси, – установих, че всички така наречени теории на конспирациите са няколко месеца, най- много година напред пред медиите.

– Какво искаш да кажеш? Че някои от преди са се досетили или направо са знаели…

– Теориите на конспирациите са почти сто процента точни при разкриване на фактите.

Владо не се стърпя и извика:

– Призоваваме ви да продължите да получавате новините си от доверени източници и да избягвате конспиративните теории!

– Дори, когато доверените източници грешат? – попита един от групата, който се бе съгласил с казаното от Краси.

– Доверието в доверени източници те правят добър човек …., – реагира бурно Владо.

– И това е всичко, което наистина има значение?! – контрира го Краси.

Владо само вдигна рамене.

– Аз ще продължавам да следя всички новини от старите конспиративни блогове, – отбеляза Краси, – те наистина се потвърждават в не много далечно бъдеще.

– А не трябва ли всички случващи се събития да се потвърждават в една или друга степен от нещо много по-добро? – попита Христо.

– И какво е това „по-добро“? – заядливо се разсмя Краси.

– Библията!

– О, не! Може ли без религиозно глупости, – раздразнено размаха ръце Владо.

– Но тя е Истината …., – кротко каза Христо.

Повечето вдигнаха ръце и му обърнаха гръб. Останалите само вдигнаха рамене.

Двамата приятели Спас и Милен обсъждаха нашумялото събитие:

– И какво толкова е станало в Асбъри? – повдигна рамене Спас.

– Хората празнуват! – каза въодушевено Милен. – Студентите там започнали да се покланят и не спират. Времето за молитва, покаяние и поклонение не престава и започна да се разпространява и в други кампуси по цялата страна.

– Да, но други ги осъждат, – възрази Спас.

– Какво не им харесват? – възмути се Милен.

– Не пеят правилните песни. Няма достатъчно проповядване на събранията. Тълпите не са достатъчно разнообразни……

– И какво от това? – недоумяваше Милен.

– Виж, ако има съживление, Бог ще го започне със средни на възраст, като нас. Това изглежда много по-разумно. А тези младоци какво си въобразяват? Липсва им зрелост, за да водят движение на Бога.

– Проблемът ти е , че съживлението в Асбъри не започна от такива като теб, – усмихна се Милен.

Милен скръсти ръце и се нацупи.

– Както искаш, – погледна го със съжаление Милен. – Нима така ще стоиш, докато дойде истинското съживление?

Николай бе много добър баща. Нямаше ден, в който да не каже на дъщерите си Славена и Катя:

– Колко сте красиви, смели и интелигентни. Невероятни сте. Обичам ви.

Когато общуваха с баща си двете момичета се успокояваха. Ставаха все по-уверени, защото знаеха, че са обичани.

Един ден в детската градина едно момче издърпа играчката от ръцете на Катя и ѝ каза:

– Ти си глупава и много грозна.

Всяко момиче на нейно място би се почувствало отхвърлено и осъдено, но …

Катя се изправи срещу нахалника и твърдо му отговори:

– Да, ама не съм. Татко казва, че съм красива и много интелигентна.

Тя знаеше истината, затова смело можеше да се изправи срещу всеки, който се опиташе да я обиди.

Всеки от нас е бъркал по един или друг начин в миналото си. Това не можем да се промени, но можем да изменим начина си на мислене в настоящето, за да имаме по-добро бъдеще.

Чрез Господа можем да бъдем силни и способни да се справим с всяко предизвикателство.

Бог ни обича и ни е направил свои деца.

За да разгромим всеки, който се опитва да ни обиди и нарани, трябва да знаем какво казва нашия Татко.