Радко бе израснал в църквата и бе християнин, но ….

Един ден осъзна:

– Не искам да ме преследват в този живот заради вярата ми. Какво да правя?

Тази „главоблъсканица“ истински го изтормози.

Накрая откри хитро заобиколно решение:

– На никого няма да казвам за вярата си. Така никой няма да разбере, че съм християнин. Няма да се сблъсквам с каквито и да са изпитания и премеждия.

Той плесна с ръце, даже подскочи:

– Това е идеален план – и се завъртя радостно на място си.

Радко работеше в компания за графичен дизайн. Никой от тези, които работеха там, не бих се отнесли добре към някой, който следва Исус. Да не говорим за прошка и благодат.

– Ще имитирам поведението им, маниера и езика им, – реши Радко. – Така ще избегна всякакво малтретиране за Исус. Те са глупаци. Заслужава ли си да им се навирам в очите.

Когато го питаха дали е гледал поредната серия на някакъв нашумял сериен филм, той отвръщаше:

– О, това е класика! Обичам да гледам такива голотии …

За сега поне нямаше морален проблем поради някаква си вяра.

Това за него бе:

– Напълно откачено – и като добавка, за да е „по-категоричен“, прибавяше някоя люта ругатня.

Един ден колега в компанията забеляза, че на масата на Радко до компютъра има Библия.

– Какво е това? Да не си станал християнин?

Радко веднага се оправда:

– А, това ли? За майка ми е, тя е възрастна и обича този вид неща.

Колегата му вдигна рамене и се усмихна присмехулно:

– Внимавай, – каза му той – и си опичай акъла. Може и теб да подведе.

– Тя си дрънка, ама кой я слуша, – весело подхвърли Радко.

А когато колегата му излезе от стаята, Радко въздъхна тежко:

– Трудно е да си християнин в този свят!

Предлагам ви нова главоблъсканица:
С помощта на 4 и 7 минутен пясъчен часовник да отмерите точно 9 минути.
Само на пръв поглед изглежда трудно. Прочетете още един път задачата и разберете условието, преди да пристъпите към решението. Време е да напрегнете малко мозъка си, преди да сверите отговора си с този, който ще изпиша по-долу, но не преди това. Бъдете честни и мислете! Дори не са ви нужни истински пясъчни часовници.
Отговор: 1. Пуснете 4 и 7 минутния пясъчен часовник едновременно.
2. Когато 4 минутния часовник свърши пясъка си, обърнете го пак да отмерва своите 4 минути.
3. Когато 7 минутния часовник свърши пясъка си, също го обърнете, за да отброява нови 7 минути. В този момент в 4 минутния часовник в горната му половина е останал пясък, който се равнява на 1 минута(общо време 7 минути).
4. Когато 4 минутния часовник се изпразни, преобърнете 7 минутния, където в долната му половина има пясък за 1 минута (общо време 8 минути).
5. Когато 7 минутния часовник се изпразни, са изминали точно 9 минути.
Възможно е да предложите и други решения, но се старайте те да са с по-малко на брой ходове.

Криминалето е интелектуална загадка. По думата „интелектуален“ се крият много значения. За това бих искала да поясня, тук става дума, за интелект подобен при игра на шах. С други думи казано това е логическа главоблъсканица.
Разбира се не всяка всяка книга, зачислена в категорията криминална литература се явява пъзел за разгадаване. В истинските детективски романи се разказва не как е извършено престъплението, а как върви самото му разкриване. Основния замисъл е процеса на разследването и откриването на престъпника.
Така, че страстта на хората към криминалната литература, на първо място е страст към загадката и жаждата за нейното разкриване. Но има и още една причина, много по-дълбока и психологична. Престъплението почти винаги е свързано с убийство, а смъртта е една от най-опасните и притегателни мистерии. И ето, човекът е бил жив, смеел се е, разговарял,…и изведнъж умира. След това изглежда, като че ли е заспал…. Но това е само телесната му обвивка. Тяло има, но човек няма…..Мистерия, която никога няма да разгадаем, но която винаги ни примамва….
Освен това детектива заедно с читателя се сблъсква със злото, със смъртта и болката, но винаги излиза победител и тържествува справедливостта.
Да, знаем, че в живота не винаги се случва така, но щастливия край в книгата е задължителен. Това е нашата победа над злото, на всички тези, които са въвлечени в повествованието, които преживяват и се страхуват с жертвата. Това е рязък емоционален преход, завладяващо чувство на състрадание, мъка,…
Това е химн на справедливостта.

На 13 юли 2009г. Ерно Рубик, създателят на удивителната главоблъсканица, която  35г. кара хората да се възхищават от нея, празнува 65-та си годишнина. Днес феновете нареждат кубчето на Рубик за по-малко от 10 секунди, а на неговия създател му е отнело доста време докато го сглоби. Според някои това е било за около един месец.
Кубчето на Рубик е изобретено през 1974г., но мисълта за създаването му е съществувала още през  60-те години на миналия ве. Макар и доста стара, идеята е осъществена в наши дни от унгарския изобретател Ерно Рубик, който  по това време е бил преподавател по промишлен дизайн и архитектура в Академията по приложни изкуства и занаяти в Будапеща.
Според една от версиите прототипа на кубчето е бил преназначен за развитие на пространственото въображение при студентите.
Рубик дълго експерементирал с хартия, картон и пластмаса, докато събере разнородните елементи в едно цяло.
В края на 1977г. кубчето можело да се купи във всеки магазин, наричали го „вълшебен“ или „магически куб“.
По време на бизнес пътуване до Унгария „логическата играчка “ привлякла вниманието на немския компютърен бизнесмен Тибор Лакзи, който имал унгарски произход. Той я видял в ръцете на  един сервитьор в местното кафене. Увличащият се по математиката Лакзи, щом видял кубчето, изпаднал във възторг.

До края на 1982 година били продадени над 100 милиона кубчета на Рубик. Тъй като Унгария трудно се е справила с обема на производство на играчката, тя започнала да се произвежда и в Хонг Конг, Тайван, Коста Рика и Бразилия.
През всичките тези 35 години от съществуването на куба, той многократно е променял както размера си така и конфигурацията. При едни от кубовете отсъства централната част, други са направени във формата на паралелепипед или пирамида. Съществуват и така наречените сиамски кубове, а какво да кажем за тези с пресечени ъгли?
Последното изобретение на Ерно Рубик е „топката на Рубик“, която се продава по магазините от 13 юли 2009г., по случай 65-годишнина на своя създател.